Протокол № 1787 от 26.11.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1787 гр. Варна, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100102113 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

Ищецът Р. Н. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. Е., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответникът К. О. К., редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв. Д.

Ч., надлежно преупълномощена от адв. П. Х. и приета от съда от днес.

Адв. Е.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 23476/24.09.2024 г. от Р. Д., чрез адв.

Д. Е., с която ищецът е възразил срещу разпределената доказателствена тежест, считайки, че ищецът следва да установи предаването на сумата, а ответникът, че получената сума е ползвал за връщане на заем, обзавеждане на жилището. Освен това за подлежащите на установяване факти са представени писмени доказателства с отговора на исковата молба.

Затова й, не е възможно да бъде определено от ищеца по пера по отделно, каква част от общо претендираната сума или от изпращаните суми поетапно ответницата е ползвала за връщане на заем и обзавеждане на жилището, чрез закупуване на вещи.

Адв. Е.: Поддържам исковата претенция, предявена в условията на евентуалност, с 1 правно осн. 59 от ЗЗД.

Поддържам представената молба от 24.09.2024 г. и считам, че по делото не е спорно предаването, съответно получаването. Налице е също признание на ответницата, че е получила средствата и обещание да ги върне. Налице е липса на доказано от ответницата основание за тяхното задържане. Нещо повече, както и съда посочи, в отговора на исковата молба, ответницата изрично е заявила, че ищецът винаги е бил ясно информиран за какво са изпратени пари, че сумите, които са били изпращани от ищеца са използвани за издръжка на В., по твърдения на ответницата, за закупуване на автомобил, за поддръжка на този автомобил, за ремонт и обзавеждане, за поемане на месечните разходи за семейството, като по- долу в самия отговор дори е налице и една илюстрация, от която става ясно по категоричен начин, че дори гардеробите в процесния имот са закупени от ищеца.

Също така, моля, отново по повод възражението си за разпределяне на доказателствената тежест да вземете предвид и обстоятелството, че исковата ни претенция е с определени времеви граници и те засягат конкретен период – ноември 2018 г. – ноември 2020 г., съгласно представените банкови документи.

Поради това считам, че разпределянето на доказателствената тежест не е коректно направено.

Съдът абсолютно правилно е разбрал как доказателствената тежест трябва да бъде разпределена според отразеното в молбата и според това, което си позволих да допълня днес. Вие докладвахте, че тежестта на доказване трябва да бъде разпределена така, както съм посочила в молба от 24.09.2024 г.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с Молба с вх. № 29687/21.11.2024 г., адв. П. Х. е заявила, че поддържа всички възражения и искания, направени в отговора на исковата молба.

Оспорва се евентуално заявения иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД, като се твърди, че всички суми, изпратени от ищеца са използвани за подобряване битието на общото им дете и за улесняване на неговото отглеждане, а заплащането им е плод на изпълнение на морален дълг на ищеца.

Адв. Ч.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам иска и на евентуалното основание.

Оспорвам възраженията на ищеца, включително и възраженията в днешното съдебно заседание. Моля да обявите доклада за окончателен.

Съдът, съобразявайки задължителните указания на въззивната инстанция, дадени в мотивите на определението по в. ч. гр. д. № 362/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна,а именно, че „В тежест на ищеца е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването, т.е. връзката между тях“ и твърденията в исковата молба, на които почива 2 претенцията по чл. 59 от ЗЗД, намира, че не е налице основание да се разпредели доказателствената тежест по начин, различен от този, обективиран в определение № 3845/11.09.2024 г., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН изготвения доклад, както следва:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения в условие на евентуалност от Р. Д. срещу К. К., иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 37 650 евро, претендирана като сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, предоставяйки му следните парични средства, както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро, преведени 1./ на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6 500 евро; 3./ на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от 300 евро; 5./ на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от 200 евро; за 2019 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата от 725 евро; 2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./ на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на 03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на 06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на 02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на 03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./ на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро;

15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро; 16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от 12 880 евро, преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на 03.03.2020г. сумата от 750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от 670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от 550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6 990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от 300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на 03.11.2020г. сумата от 550 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Евентуално съединеният иск е основан на твърдения, че с получената сума от 37 650 евро, К. К. е погасила чрез плащане свои задължения за времето от 02.11.2018г. до 03.11.2020г., представляващи дължими анюитетни вноски по договор за банков кредит от 13.07.2016г., всяка в размер на 250 евро, средствата от който са послужили за закупуване на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. Варна, ул.”М.” № ***, ет.

*, неговото обзавеждане, както и задължения към “ВСК” в училището, в което същата е полага труд. Сумата по първите три броя преводи в общ размер на 11 150 евро, ответникът е разходвал за заплащане продажната цена на придобил лек автомобил марка “М.К.”, рег. № *******, а със сумата от 5 000 лв. е заплатил продажната цена на паркомясто.

Поддържа се, че К. К. се е обогатила, а Р. Д. е обеднял, тъй като със средства на ищеца тя е заплатила свои задължения, спестявайки си извършването на разходи, поради което дължи връщане на процесната сума на ответника.

В срока за отговор, ответникът оспорва предявения евентуален иск с правно осн. чл.

3

59 ЗЗД и настоява за неговото отхвърляне.

Твърди се, че Р. Д. сам е приел да подпомага майката и детето в заплащането на увеличените разходи във връзка с обслужването на договора за кредит, обзавеждането на жилището, закупуването на автомобил на стойност 15 000 лв., неговата поддръжка, за ремонт и обзавеждане, заплащането на всички месечни разходи на семейството, вкл. уроци на дъщеря им, дрехи, учебни помагала и др., както и в храната на четирите домашни любимци, в които е участвала и майката. Признава се, че със средства на ищеца са закупени гардероби за новото жилище.

До фактическата им раздяла, настъпила през 2021г., ответникът е предостави на ищеца суми, в по-голям размер, за да я подпомогне в обзавеждането на жилището и закупуването на по-голям и по-сигурен автомобил. Ответникът е разполагал с парични средства за обслужване на задълженията си, тъй като е полагал труд на две - три места с цел да обезпечи изпълнението на поетите с договора задължения.

ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ

В тежест на ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД е да докаже твърденията си, че ищецът е заверил банковата сметка на ответника с посочената сума, че К. К. е разходвала получената сума за погасяване на свои задължения по договор за банков кредит от 13.07.2016г и тези към “ВСК”, за закупуване на автомобил и паркомясто и за обзавеждане на придобития от нея имот, спестявайки си средства, с което се е обогатила за сметка на ищеца, който е обеднял, както и връзката между обогатяването и обедняването.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да посочи каква част от общо претендираната сума е послужила на ответника за връщане на заем към “ВСК”, на коя дата ответникът е придобил собствеността върху паркомясто и при каква цена, каква част от сумата се поддържа, че е вложена в обзавеждане на жилището, като се посочат вещите, които са закупени във връзка с обзавеждането му.

В тежест на ответника е да установи своите възражения, от които черпи изгодни за себе си последици, като докаже твърденията си, че със собствени средства е обслужвал задълженията си по договора за банков кредит от 13.07.2016г.

УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си, че К. К. е разходвала получената сума за погасяване на свои задължения по договор за банков кредит от 13.07.2016г и тези към “ВСК”, за закупуване на автомобил и паркомясто и за обзавеждане на придобития от нея имот.

4

УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си, че е разполагал със собствени парични средства, с които е обслужвал задълженията си по договора за кредит.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в Молба с вх. № 29687/21.11.2024 г., адв. П. Х. е направила искане за допускане до разпит на един свидетел, с чиито показания се цели да се установят доходите от давани от ответницата частни уроци в целия период от време и размера на доходите, които тя е реализирала и с които е погасявала отпуснатите банкови кредити.

Адв. Е.: Считам, че срокът, който е указал съда за доказателственото искане не е спазен. Съдът е указал изрично на страните, че следва в едноседмичен срок, считано от получаване на определението да направят своето искане. Това не е сторено в срок, поради което, на това основание Ви моля да не се уважава искането.

Обстоятелствата, които се домогва да докаже страната считам, че не следва и не могат да бъдат доказани със свидетелски показания, а по- скоро с писмени такива, поради което и на това основание Ви моля да оставите без уважение искането.

Съдът намира, че направеното искане в Молба с вх. № 29687/21.11.2024 г. е своевременно, то не е преклудирано.

Указанията, дадени в определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание е с цел процесуална икономия и желание на решаващия орган да се поизнесе по доказателствените искания в закрито заседание и тези от тях, които са допустими, относими и необходими да бъдат събрани в насроченото открито съдебно заседание.

Фактите, за които се иска ангажиране на гласни доказателства – установяване на размера на получени доходи от даване на частни уроци в целия период от време, размера на доходите, които ответникът е реализирал и, с които е погасявал банковите си кредити, чрез разпита на един свидетел в молба от 21.11.2024 г., подлежат на установяване, чрез писмени доказателства, поради което искането, като недопустимо, следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за допускане до разпит на един свидетел на страната на ответника за установяване на размера на получени доходи от даване на частни уроци в целия период от време, размера на доходите, които ответникът е реализирал и, с които е погасявал банковите си кредити.