Решение № 444 от 17.03.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Велико Търново, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110101793 по описа за 2022 година

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 537,ал.2 от ГПК и чл. 108 от ЗС

Ищцата С. И. И. твърди, че е наследник по закон на Иван Събев Петров /Иван *** Петров/ и на Цвята Семова Петрова, които са починали. Починали са и двамата братя Кръстю И. *** и Семо И. ***. Излага, че баща закупил с предварителен договор обещание за продажба с нотариална заверка на подписите на продавач и купувач недвижим имот –дворно място с всички постройки в него от един декар и два ара в парцел I, кв.75 на с. Страхилово и от 15.09.1950 г. родителите са го владели и са придобили собствеността му в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на давностно владение, продължило повече от десет години. Сочи, че съгласно регулационния план на с.Страхилово имотът е представлявал пл.№ 117, за който е отреден парцел I в кв.11 по плана на селото с всички постройки в него и по разписен лист е записан на Иван *** /Събев/ Петров. По КККР на с.

Страхилово представлява ПИ с идентификатор *** с административен адрес с. *** с площ от 1231 кв.м. и съседи: ***;

***; *** и *** с разположени в него сграда с идентификатор *** със ЗП 50 кв.м. с предназначение- жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор *** със ЗП 36 кв.м. с предназначение- друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор *** със ЗП 40 кв.м. и предназначение –селскостопанска сграда и сграда с идентификатор *** със ЗП от 94 кв.м. и предназначениеселскостопанска сграда. Навежда, че след смъртта на баща си през 2008 г., а после и на майка си през 2017 г. тя упражнявала непрекъснато правото си на 1 собственост върху имота като техен законен наследник, редовно го посещавала и имала свои вещи в него и към момента. Заявява, че била уведомена преди месец от третия ответник, че той е собственик на имота и трябва да си изнесе вещите от него. Излага, че бил издаден нотариален акт за собственост по давностно владение

№ 679/2012 г. на пом.нотариус при нотариус Т.Братванова за целия имот на ответника Г. Т. Г.-внук на брат Кръстю И. ***, който впоследствие продал имота на К. Д. Ш. с нотариален акт № 189/2022 г. на нотариус Денчев. Твърди, че Г. Т. Г. никога не е упражнявал фактическа власт върху имота по време на брака си с И. Г. с намерение да го свои, не го е стопанисвал и поддържал, не е правил подобрения в него, не е живял в него, освен в най-ранните си детски години и не е имало уговорка, нито ищцата е участвала в такава, имотът да остава за него. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на 1/3 ид.ч. от описания имот по наследство от родителите си и на основание чл. 537,ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 679/2012 г. до размер на 1/3 ид.ч. от описания имот. Моли съда да осъди на основание чл.108 от ЗС К. Д. Ш. да отстъпи собствеността и да и предаде владението върху 1/3 ид.ч. от описания имот. Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично и с адв. К. от ВТАК. Поддържа исковите претенции.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответниците Г. Т. Г. и И. Н. Г. не са депозирали писмен отговор на исковата молба и не са взели становище по иска.В съдебно заседание пълномощникът на ответника Г. адв.Т. от АК Разград моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни. Претендира разноски.

Ответникът К. Д. Ш. е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Сочи, че представения договор за обещание за продажба от 15.09.1950 г. не е относим към недвижимия имот, както и че не е налице идентичност между имота по този договор и спорния имот. Твърди, че съставения нотариален акт по обстоятелствена проверка доказва, че ответника Г. е владял имота за периода 2000 г.-2012 г. , а тримата разпитани свидетели не са споменавали за ищцата като правоимащо лице.

Твърди, че след като е издаден КНА през 2012 г., Г. е владял имота още десет години необезпокояван и е продължил да живее в него и да го ремонтира.

Прави възражение за изтекла десетгодишна погасителна давност спрямо правото на ищцата върху имота, дори да го е имала, считано от 11.06.2012 г. до предявяване на иска. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Т. от АК Разград моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложения акт за женитба № 5 на Страхиловска община, 2

Иван Събев Петров и Цвята Семова Г. са сключили граждански брак на 16.04.1947г. Според приложеното удостоверение № 7/10.11.2022 г. на Кметство с.Страхилово Иван Събев Петров и Иван *** Петров са имена на едно и също лице. С договор обещание за продажба на недвижим имот от 15.09.1950 г. Йордан Алексиев Колев обещава да продаде на Иван *** Петров следния недвижим имот- дворно място с всички постройки в него от един декар и два ара, находящо се в с. Страхилово , парцел I, кв.75 по плана на селото срещу сумата от 100000 лева и предава от същия ден владението на купувача. В приетия разписен лист е отбелязано, че имот № 117, в кв.11, парцел I е собственост на Иван *** Петров /зачертано, записан Г. Т. Г. съгласно НА 679,т.4,д.504/2012 /. Според приетото удостоверение за наследници изх.№ ОА-03-04-51/14.06.2022г. на кметство с. Страхилово

Иван Събев Петров е починал на 23.10.2008 г. и е оставил законни наследници съпругата си Цвята Семова Петрова /починала на 8.11.2017 г./, дъщеря си С. И. И., сина си Кръстю И. *** /починал на 8.12.2013 г./ и сина си Семо И. *** /починал на 9.11.2019 г./. След смъртта на Цвята Семова Петрова / удостоверение за наследници изх.№ ОА-03-04-52/14.06.2022 г./ нейни законни наследници са дъщеря и С. И. И., децата на починалия преди нея неин син Кръстю ***- Цветанка ***а Г. и Семо *** И. /също починал, оставил законни наследници дъщеря и син/. Приети са още скица на поземлен имот и удостоверение за данъчна оценка, от които се установява, че ПИ с идентификатор *** е с номер по предходен план 117, кв.11. С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давност № 679, т.4, рег.№ 4869, д.№ 504 от 11.06.2012 г. на нотариус рег.№ 283 в НК с район на действие ВТРС, Г. Т. Г. е признат за собственик на основание давност на ПИ 117 в кв.11 с площ от 1220 кв.м., при граници на ПИ по скица № 252/7.05.2009 г. на Община П.Тръмбеш запад-улица, северулица, изток -ПИ № 121, юг-ПИ 118 в кв.11, за който ПИ е отреден УПИ I-117 в кв.11 с уредени регулационни отношения и неприложена улична регулация при граници запад-улица, север-улица, изток-УПИ II- 121, юг-УПИ XXIII-118, заедно с построените в имота къща и стопански постройки. Приет е протокол от 11.06.2012 г. съставен от пом.нотариус при нотариус с рег.№ 283 в НК, в който са отразени показанията на разпитаните свидетели по обстоятелствена проверка, както и мотивите на пом.нотариуса, с които признава Г. за собственик по давностно владение на имота. С Нотариален акт № 184, т.1, рег.№ 1529, д.№ 156 от 7.06.2022 г. за покупко-продажба на недвижим имот на нотариус рег.№ 145 в НК с район на действие ВТРС, Г. Т. Г. и И. Н. Г. са продали на К. Д. Ш. следния недвижим имот : ПИ с идентификатор *** с административен адрес **** с площ от 1231 кв.м. и съседи:***; ***; *** и *** с разположени в него сграда с идентификатор *** със ЗП 50 кв.м. с предназначение- жилищна сграда еднофамилна ; сграда с идентификатор *** със ЗП 36 кв.м. с предназначение- друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор *** със ЗП 40 кв.м. и 3 предназначение –селскостопанска сграда и сграда с идентификатор *** със ЗП от 94 кв.м. и предназначение-селскостопанска сграда.

По делото са събрани и гласни доказателства. Св.*** твърди, че нейните баба и дядо имали къща в с. *** в която тя израснала, а майка имала къща отсреща. Сочи, че всички внуци израснали там, там е ходила на детска градина, живяла почти до 19-годишна възраст. В селото се знаело, че имота е на баба и дядо , които живели в него до смъртта си, съответно през 2017 г. и 2008 г. Твърди, че след смъртта на дядо , майка гледала баба , поддържала къщата, помагала в градината, плащала на съседки да гледат пилета. Сочи, че майка правила ремонти в имота, наемала хора -например майстори за покрива и им плащала. Според нея майка знаела, че има наследствени права в имота. Излага, че си идва в България по 3-4 пъти в годината и винаги ходят до имота, почистват къщата, плевят заедно с майка си, която имала ключ за къщата. Твърди, че освен нея и майка друг не е имал достъп до имота и че Г. Г. не е живял там, освен като дете. Твърди, че той и родителите му не са били в добри отношения с баба и дядо , дори не отишли на погребението на дядо . Сочи, че след смъртта на баба само майка наемала хора, за да се грижат за имота- да изорат градината, да почистят двора. Излага, че Г. не е ходил при майка , за да заяви претенции към имота и че едва през лятото на миналата година разбрали, че той го е продал, след като майка получила обаждане от Г. да отиде да си изкара багажа от там. Според свидетелката майка си има стая в къщата, в която държи дрехи, имала китеници, които изчезнали и зимнина в мазето. Майката на Г. не е имала претенции към имота и никога не е ставало на въпрос, че баба и дядо ще оставят имота си на Г.. Св.*** заявява, че ищцата има собствен имот в с.*** а родителите също са имали имот в селото. Той ходил в него да работи-косил двора с храсторез, носил дърва, рязал лозите. Правил разни неща и по къщата, боядисвал, а С. му плащала. Виждал е майката на ищцата в къщата, но не е контактувал с нея. След смъртта пак е ходил да работи в имота по искане на С..Тя му отключвала със собствения си ключ, дори една вечер спал там . Твърди, че С. имала дрехи и покъщнина в къщата.

Тя наемала и други работници от селото. Тя купила храстореза, с който косят двора и около къщата. Виждал е Г., когато е гостувал на С. , но не е виждал да прави нещо по имота. Твърди, че ходи по 1-2 пъти годишно в имота и че е ходил още докато баща е бил жив. Според него С. е собственик на имота, тъй като имала ключове за навсякъде и му плащала за работата. Св.*** имал къща на около 300 метра от процесния имот и помни родителите на С. от малък. Твърди, че е правил ремонт на покрива след смъртта на майката на ищцата- през 2017 г. или 2018 г., при което ищцата и дъщеря му помагали, подавали му цигли и после С. му платила. Излага, че ходел да работи в имота още докато дядо Иван бил жив. Според него след смъртта на възрастните С. поддържа имота, тя имала ключове за него и се държала като наследница. Г., който също има къща в селото ходел при баба си и дядо си като малък. Не е чувал баба му и дядо му да са казвали, че ще оставят имота за него. Св. Г.

4 заявява, че живее в с.Страхилово и познава С. и Г.. Твърди, че С. има имот в селото, а имота, в който живели дядото и бабата на Г. бил негов. Сочи, че Г. искал от него да му прави ремонти, но той отказал, но знае, че преди около две години Г. е ремонтирал. С. не го е викала да ремонтира по къщата на родителите и според него тя е живяла в чужбина поне 20 години, като си идвала за по 10-15 дни. Г. живеел там още от малък, а след като се оженил живял още поне 5-6 години. Не е виждал С. да отключва и заключва имота, но е виждал Г. да го прави. Според него С. си дошла от чужбина преди две-три години, а за бабата преди да почине се грижели Г. и жена му. Сочи, че св.*** не е правил ремонт на покрива на имота. Св.*** познава С. и Г.. Знае, че тя има имот в селото. Г. израснал при баба си и дядо си още от малък. След като бабата починала той се грижел за имота и всички в селото знаели, че къщата е негова. С. живяла в чужбина, а в България се върнала последните години.