Определение № 10809 от 18.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10809 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502714 по описа за 2026 година

Образувано е производство по подадени частна жалби:

1. с вх. № 46127 от 12.02.2026г. от Р. Х. С.

2. с вх. № 58210 от 23.02.2026г. от П.В.Д.-М. срещу определение № 4557/02.02.2026 г., постановено по гр. дело № 50106/2025 г. по описа на СРС, 120 състав, ГО, в частта, с която е спряно производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК по отношение на предявените искове срещу двамата ответници /частни жалбоподатели в настоящяото производство/ – длъжностни лица по регистрацията в Агенцията по вписванията. В жалбите се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Излага се, че предявените от ищеца искове, макар формално основани на чл. 45 ЗЗД, правилно са квалифицирани от съда по отношение на Агенция по вписванията като такива по чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, като се подчертава, че този специален ред изключва приложението на общия състав по ЗЗД. Поддържа се, че съгласно действащата нормативна уредба единствено пасивно легитимиран ответник по иск за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, е Агенция по вписванията, доколкото длъжностните лица действат в рамките на възложените им служебни правомощия и от името на държавния орган, а не в лично качество. В тази връзка се сочи, че длъжностните лица не са самостоятелни деликвенти и не носят лична имуществена отговорност по чл. 45 ЗЗД за действия, извършени в кръга на служебните им функции, поради което предявените срещу тях искове са процесуално недопустими. Навеждат се доводи, че постановеното спиране на производството противоречи и на изводите на съда относно приложимостта на специалния ред по чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който дерогира общия ред по ЗЗД, като същевременно неправилно е допуснато разглеждане на искове срещу длъжностните лица по общия ред. Освен това се твърди, че не са налице предпоставките за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, тъй като липсва преюдициалност между производството по иска срещу Агенция по вписванията по реда на ЗОДОВ и исковете срещу длъжностните лица, като между тях не съществува такава зависимост, при която решението по едното дело да е предпоставка за правилното решаване на другото. Подчертава се, че евентуалното уважаване на иска срещу АВ не обуславя допустимостта или основателността на исковете срещу физическите лица. В жалбите се сочи още, че допускането на паралелно разглеждане на искове по ЗОДОВ и по ЗЗД за едни и същи вреди би довело до заобикаляне на закона и недопустимо кумулиране на различни режими на отговорност. С оглед на изложеното се иска от съда да отмени 1 обжалваното определение в частта за спиране на производството.

Насрещната страна „Комета Брюинг“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. А. Н. И., в законоустановения срок е депозирала отговор на подадените частни жалби от ответниците. В отговора се поддържа становище, че двете частни жалби са неоснователни. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на административния орган, но не изключва личната деликтна отговорност на физическите лица – преки причинители на вредата, като липсва изрична законова норма, която да въвежда подобен имунитет. Излага се още, че противоправността на процесния отказ вече е установена с влязло в сила съдебно решение, поради което е недопустимо този въпрос да бъде пререшаван в настоящото производство чрез твърдения за законосъобразност на действията на длъжностните лица.

Подчертава се, че основанията за постановения отказ – липса на ЕГН на съдружниците в дружествения договор – са лишени от законово основание и противоречат както на действащата нормативна уредба, така и на утвърдени стандарти за защита на личните данни, включително методическите указания на Агенцията по вписванията и становищата на Комисията за защита на личните данни, както и на практиката на Съда на Европейския съюз относно принципите на пропорционалност и ограничаване на обработването на лични данни. Поддържа се, че действията на длъжностните лица не представляват обикновена грешка в правоприлагането, а съществено нарушение на правни норми, което обуславя ангажиране на тяхната лична отговорност. По отношение на оплакванията срещу спирането на производството се излага, че правилно първоинстанционният съд е приел наличие на предпоставките по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, тъй като производството по ЗОДОВ срещу Агенцията по вписванията има значение за правилното решаване на спора относно отговорността на длъжностните лица, включително относно противоправността на административната дейност и настъпилите вреди, поради което е налице преюдициалност и необходимост от избягване на противоречиви съдебни актове. Поддържа, че възприемането на тезата на жалбоподателите би довело до фактически абсолютен имунитет за длъжностните лица по регистрацията, което е несъвместимо с принципите на правовата държава и деликтната отговорност, поради което се иска частните жалби да бъдат оставени без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен интерес, поради което същите са допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са основателни по следните мотиви:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Комета Брюинг“ ООД срещу Агенция по вписванията, както и срещу длъжностните лица по регистрацията Р. Х. С. и П.В.Д.-М., с която са предявени осъдителни искове при условията на субективно съединяване и претендирана солидарна отговорност – срещу Агенцията по реда на чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД, а срещу физическите лица по чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1278,23 евро (2500 лв.), представляваща част от общо претендирано обезщетение за вреди в размер на 6474,66 евро (12 663,34 лв.), произтичащи от незаконосъобразен отказ за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството в Търговския регистър, ведно със законна лихва и разноски. В исковата молба се излагат твърдения, че отказът за вписване е довел до забава от 92 дни, през който период дружеството е било лишено от достъп до допълнителни парични вноски, договорени от съдружниците, като причинената вреда се изразява в размера на законната лихва върху тези средства, както и в направените разноски по обжалване на отказа, отменен впоследствие като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, с които оспорват исковете като недопустими и неоснователни, като излагат доводи, че приложимият ред за реализиране на отговорността на Агенцията по вписванията е този по чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ във връзка със ЗОДОВ, че липсва пасивна процесуална 2 легитимация на длъжностните лица, както и че не са налице противоправност, вреди и причинноследствена връзка.

С обжалваното определение СРС е приел, че искът срещу Агенцията по вписванията следва да бъде квалифициран по чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и разгледан по реда на ЗОДОВ, поради което е прекратил производството в тази част и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – София-град, а по отношение на исковете срещу длъжностните лица е приел, че същите са допустими по чл. 45 ЗЗД, но не могат да се разглеждат съвместно с иска срещу Агенцията, поради различния характер на отговорността, поради което е спрял производството по тях до приключване на производството по ЗОДОВ, с оглед наличието на преюдициалност и избягване на противоречиви решения и неоснователно обогатяване.

Редът за реализиране отговорността за вреди, настъпили вследствие на действия на длъжностно лице по регистрация, извършени в кръга на првомощията му обаче е общия исков ред.

/определение 468/06.11.2019г. по гр.д. № 3479/2019г. на III г.о. на ВКС/. В случая не е налице законова разпоредба, която да предвижда функционален имунитет на служителите в АВ в т.число и длъжностното лице по регистрация, подобно разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България и която е абсолютна процесуална пречка за допустимост на иск за вреди, насочен срещу магистрат в това му качество, освен ако не се касае за умишлено престъпление, установено по предвидения в закона ред и начин - с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по уважен иск по чл. 124 ал. 5 ГПК .

Следователно, в случая е налице пасивна материална легитимация за предявяване на искове за вреди по общия ред – чл.45 от ЗЗД спрямо ответниците, като материалната легитимация и/или наличието на деликт от същите при изпълнение на служебните им задължения, е въпрос по съществото на спора и не касае допустимостта на производството.

Несъмнено съгласно чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностните лица по регистрацията по реда на чл. 1 ЗОДОВ, като разпоредбата на чл. 8 ал. 1 ЗОДОВ изрично изключва приложението на общия деликтен режим по ЗЗД /чл.49 от ЗЗД/ за тези хипотези, като иска подлежи на разглеждане от съответния административен съд, в случая АССГ, както правилно е преценил и първоинстанционният съд.

При така изложеното, реализирането на отговорността на работодателя – АВ по ЗОДОВ не е преюдициален спор относно отговорността на сътоветните длъжностни лица по чл.45 от ЗЗД, доколкото отговорността им предпоставя различни фактически състави. В случая не се касае и за регресна отговорност, при което уважаването на иска срещу работодателя е предпоставка същия да реализира отговорността на работника/служителя за причинените от него вреди.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4557/02.02.2026 г., постановено по гр. дело № 50106/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, в частта, с която на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК е спряно производството по делото и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствени действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4