Определение № 3143 от 29.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3143 гр. Бургас, 29.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501923 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Зорница Банкина, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Симеон Дишлиев против разпореждане № 2254 от 01.10.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1264/2026г. по описа на Районен съд-Айтос, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Р. Р., ********** с настоящ адрес: гр. К. ***, ул.

"П.", общ. К., обл. К, за вземания въз основа на договор за потребителски кредит № 109898 от дата 30.11.2024 г.сключен с „Кредисимо“ ЕАД, които вземания са цедирани на заявителя съгласно Приложение № 1 от 21.11.2026г. към сключен помежду им рамков доиговор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.11.2025г., а именно: сумата от 148.28евро главница, дължима за периода от 17.04.2025г. до 25.03.2025г., сумата от 4.35евро - договорна лихва от 17.04.2025г. до 25.03.2025г. и сумата от 27.92 евро - мораторна лихва за периода от 18.04.2025 г. до 15.09.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане,както и съдебно деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 10.86 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.56 евро.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното отхвърлително разпореждане с твърдение, че е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят 1 счита , че дадените от районния съд указания са неправилни резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, като излага доводи в подкрепа на това становище. Излага подробни съображения, че непредставянето на договора за цесия не съставлява нередовност на подаденото заявление, позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика. Моли въззивният съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания.

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника А. Р. Р., ********** с настоящ адрес: гр. К. ***, ул. "П.", общ. К., обл. К, за вземания въз основа на договор за потребителски кредит № 109898 от дата 30.11.2024 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, които вземания са цедирани на заявителя съгласно Приложение № 1 от 21.11.2026г. към сключен помежду им рамков доиговор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.11.2025г., а именно: сумата от 148.28евро главница, дължима за периода от 17.04.2025г. до 25.03.2025г., сумата от 4.35евро - договорна лихва от 17.04.2025г. до 25.03.2025г. и сумата от 27.92 евро - мораторна лихва за периода от 18.04.2025 г. до 15.09.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане,както и съдебно деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 10.86 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.56 евро.

С разпореждане от 17.09.2026г. заповедният съд е оставил производството без движение с указания до заявителя в тридневен срок от съобщението: 1. Да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 10.86 евро 2. Да представи документи за настъпилата цесия, от които черпи правата си; 3. Да посочи от какви компоненти е формиран годишният процент на разходите по договора за кредит; 4. Да посочи дали стойността на неустойката по чл.5 от договора е включена в ГПР и дали е расрочена с всяка месечна вноска по кредита; 5. Да посочи какви плащания са извършени от потребителя към първоначалния кредитор и към заявителя и за погасяване на какво са отнесени, вкл.дали има суми, които са осчетоводени, с предупреждение за последиците при неизпълнение.

В предоставения срок заявителят е изпълнил само указанието за представяне на 2 доказателства за платена държавна такса, като е депозирал писмена молба, в която по позовавайки се на цитирана в нея съдебна практика е изразил становище, че заявлението е редовно, в него ясно са посочени всички претендирани вземания и няма нужда от допълнително уточнение, нито е необходимо в заповедното производство да се представя договора за цесия.

С обжалваното разпореждане от 01.10.2026г. заповедният съд, като е констатирал, че указанията му, с изключение на т.1 не са изпълнени, на основание чл.

411, ал. 2, т. 1 ГПК е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното отхвърлително разпореждане е правилно и законосъобразно, по следните съображения:

В случая се касае за заповедно производство по чл.410 от ГПК, което предоставя на кредитора облекчен съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения с длъжника, а заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на заявителя, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. Доколкото за длъжника съществува възможността да оспори заповедта за изпълнение чрез писмено възражение по реда на чл.414, ал.1 или 414а от ГПК, същият следва да е наясно какви са конкретните факти, въз основа на които кредитора претендира, че в негова полза е възникнало вземането му, за да прецени дали да оспори или не заповедта за изпълнение. По тази причина в разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК законодателят изрично е предвидил, че не следва да се издава заповед за изпълнение когато искането не отговаря на изискванията на чл.

410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. В чл.410, ал.2 ГПК е постановено, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал. 3 и чл.128, т.1 и т. 2 ГПК, с което се препраща към реквизитите на исковата молба.

Настоящата инстанция намира за правилни и в съотвествие със закона дадените от районния съд указания до заявителя да посочи какви плащания са извършени от длъжника по заема, доколкото имат за цел при евентуална преценка за необходимостта от прилагане на чл. 22 и чл. 23 от ГПК да има яснота относно всички признати от кредитора плащания по кредита, които следва да се приспаднат от чистата главница, ако се достигне до извод, че само тя е дължима от длъжника. Затова именно заявителят следва да изложи твърдения и за извършените от длъжника плащания, защото последните рефлектират върху размера на усвоената, но непогасена сума по главницата / в т. см. са задължителните указания, дадени в решение от 30.06.2022г. по дело № С-171/21 на СЕС/. Това води до извода, че дадените от първата инстанция указания в тази връзка се отнасят до правнорелевантни факти, свързани с изпълнение на задължението на заявителя по чл. 410, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Липсата на такива твърдения, въпреки дадените за това изрични указания на заявителя, води до невъзможност за извършване на служебно прихващане на между плащанията по договора и останалата дължима сума, представляваща чистата главница. В този смисъл е чл. 53 от решение от 30.06.2022 г. по дело C-170/21, което на основание чл.

633 от ГПК е задължително за българския съд. Ето защо настоящата инстанция намира, че указанията за излагане на твърдения за размера на усвоената, но непогасена сума, вкл. за начина, по който се формира нейния размер са в обхвата на изискванията 3 по чл. 127, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 410, ал. 2 от ГПК за редовност на заявлението по чл. 410 от ГПК. Тъй като въпреки дадената възможност в указания срок заявителят не е отстранил констатираната нередовност /такива твърдения не са изложени и в частната жалба/ заповедният съд законосъобразно на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 о т ГПК е отказал да издаде заповед за изпълнение за всички посочените в заявлението по чл.

410 от ГПК суми, в т.ч. и претендирата главница. Неизпълнението на тези указания е самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението по чл. 410 от ГПК.

На следващо място, що се касае до указанията за представяне на договора за цесия: В случая, доколкото се касае за заповедно производство по чл.410 от ГПК, в което заявителят в качеството му на цесионер претендира издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник,за който твърди, че има вземане, което му е цедирано.

Безспорно е, че въпреки дадените указания, нито в първата инстанция, нито в настоящото производство заявителят не е представил доказателства, от които да се установи твърдяното от него качество на кредитор по отношение на вземането, за което иска издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Настоящата инстанция намира, че тези указания на първоинстанционния съд са правилно дадени към заявителя и същият е следвало в дадения тридневен срок да ги изпълни, поради което са настъпили и последиците при неизпълнение. При липсващите данни за твърдяната цесия, съдът не е могъл да извърши надлежна преценка относно действителността на договора за потребителски кредит и за изпълнение на останалите изисквания за издаване на исканата заповед за изпълнение, т.е. налице е недоказаност на активната легитимация на заявителя за твърдяното вземане, вкл. и поради неяснота какво точно вземане му е цедирано. В тази връзка първата инстанция правилно се е позовала на разясненията, дадени в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, че настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено писмено, тъй като чрез тези документи се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, в т.ч. и субектите по правоотношението, тъй като именно на него заявителят е основал искането си за издаване на заповед за изпълнение като правоприемник на платилия дълга поръчител по дълга. Тъй като горепосоченото тълкувателно решение съставлява задължителна съдебна практика, непредставянето на доказателства за установяване на факта на твърдяното правоприемство е основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, след като последиците от неизпълнението му са съобщени на заявителя, а в рамките на предоставения срок той не е изпълнил вмененето му за това задължение, вкл. и не е ангажирал доказателства и в настоящото производство.

Ето защо обжалваното отхвърлително разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2254 от 01.10.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1264/2026г. по описа на Районен съд-Айтос.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5