Решение № 2129 от 15.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2129 гр. Пловдив, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330205595 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Й. Ц., действащ чрез пълномощника си адв. П. против Наказателно постановление № 355 от 03.08.2022 г., издадено от Зам.кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 4б от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив.

С жалбата и с допълнителна писмена молба се релевират конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. По същество – противопоставя се на доводите, релевирани с въззивната жалба, като е формулирано искане за потвърждаване на 1 атакуваното наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност .

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

На първо място, съдът намира, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, а именно издаването на АУАН в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН.

Действително, в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено такова правомощие за актосъставителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:

1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;

2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП. В този изричен смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения, включително, но не само Решение № 1329 от 7.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1156/2022 г.; Решение № 1137 от 16.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 208/2022 г.; Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834/2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив и др.

Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН 2 ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административнонаказателното производство.

Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е връчен на санкционираното лице. Това е така, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъде запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира защитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят, респ. представляващия го, може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. Или иначе казано - изискването за съставяне на акта в присъствието на нарушителя има и още една цел - елиминиране възможността за антидатиране на образуваните административнонаказателни преписки, в частност на съставените АУАН, с оглед „спазване“ на преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН. /В този смисъл - Решение № 1329 от 7.07.2022 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1156/2022 г./.

В аспект на гореизложеното следва изрично да се отбележи, че съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административнонаказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо от това дали последващите действия са извършени надлежно.

В този смисъл е трайната практика на

Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения, включително, но не само Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,, Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, и др.

В настоящия случай, видно от представената в цялост преписка, се установява липсата на каквито и да било доказателства жалбоподателят да е бил поканен за съставянето на процесния АУАН. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че изводът за липса на надлежно изпратена/ връчена покана за съставяне на АУАН се потвърждава и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – актосъставителя Х.. Същият с 3 категоричност заявява, че не е изпращана покана на жалбоподателя за съставяне на АУАН, като свидетелят е съставил в цялост и подписал акта на 24.03.2022 г., в отсъствие на нарушителя. Последният бил потърсен един единствен път от актосъставителя по телефон /неясно кога/, в който телефонен разговор жалбоподателят уведомил, че не може да се яви, тъй като не живеел в Пловдив. Същевременно впечатление прави заявеното от свидетеля, че жалбоподателят е посочил, че има адвокат в Пловдив, който е упълномощил да го представлява, без актосъставителя да положи каквито и да било усилия за това да се свърже с него. Така, след като съставил процесния АУАН, същият бил изпратен по пощата на жалбоподателя Ц..

Гореизложеното води до единствено възможния извод, че съставяйки акта в отсъствие на жалбоподателя, без да е налице съставена и връчена нарочна покана, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което както вече беше отбелязано рефлектира върху правото на защита на нарушителя и води до ограничаване на неговите права в един съвсем начален етап от административнонаказателното производство.

Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост, като не се налага обсъждането на останалите релевирани от жалбоподателя възражения.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен договор за правна защита и съдействие от 03.10.2022 г. /л.6/. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, като възраженията на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се явяват изцяло неоснователни и ще бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 355 от 03.08.2022 г., издадено от Зам.- кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Д. Й.

Ц. ЕГН ********** на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет лева/ за нарушение на чл. 4б от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК:000471504 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. Ц.

ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5