Решение № 277 от 28.11.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Шумен, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20253600500472 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №406 от 21.05.2025г. постановено по гр.д.№2382/2024г. по описа на ШРС, съдът е уважил частично, предявените от С. Б. С. срещу "МЕТАРЕКС" ООД искови претенции по чл.200, ал.1 от КТ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 42000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 01.04.2024 г. и призната за такава с Разпореждане №35283/22.05.2024 г. на НОИ ТД София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука[1]01.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 70000 лева, като неоснователен и недоказан. На ищеца са присъдени деловодни разноски в размер на 3000 лева, а на ответника в размер на 360 лева.

С решението ответника е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 1680 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените искове и възнаграждения за вещите лица в размер на 750 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове. В жалбата си, жалбоподателят излага, че съдът не е приложил правилно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не били съобразени всички релевантни факти за определянето му. В нарушение на закона се явявал и 1 извода, че съпричиняването от страна на ищеца е само 40%, като фактическата обстановка по делото изисквала да бъде определен минимален процент на съпричиняване от 70%.

Съдът не приложил и нормата на чл. 200, ал. 3 от КТ. Моли решението в обжалвана му част да бъде отменено, като бъде постанови друго, с което съдът да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, при съблюдаване на принципа за справедливост.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба вх.

№11654/08.07.2025 г. /п. кл. от 07.07.2025 г./, уточнена с молба вх. №5246/25.08.2025 г. /п. кл.

21.08.2025 г./ от С. Б. С. против решението в частта му, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за сумата над 42 000 лв. до 56 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В насрещната жалба се сочи, че установените в производството обстоятелства, налагат извод за по-ниска степен на съпричиняване на вредоносния резултат от възприетия от първостепенния съд 40%, по подробно изложени съображения. Счита, че обосновано и справедливо приносът на пострадалия да бъде ограничен до 20%, респ. 80% - отговорност на работодателя, които при приетия за обоснован размер на обезщетение от 70 000 лв. съответстват на 56 000 лв., поради което моли съда да отмени решението в обжалваната му част и уважи претенцията му за сумата от 56 000 лв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни са депозирали отговори на жалбите, в които оборват доводите на насрещната страна.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.200, ал.1 от КТ от С.

Б. С. срещу "МЕТАРЕКС" ООД. Безспорно установени по делото са следните обстоятелства:

Страните по делото са били в трудово правоотношение считано от 30.11.2016 година по сключен трудов договор №.....2016 г., като ищецът е работел при ответното дружество на длъжността „Монтьор подемно-транспортна техника", КИД 3832, НКПД 72332009 в отдел „База ...., гр. Шумен, местност „.... На 01.04.2024 г., около 16:00 ч. при изпълнение на възложена от работодателя работа на територията на предприятието в гр. Шумен, местност „....", база „...., хале „Отпадъци", ищецът претърпял злополука, квалифицирана по съответния ред и от компетентното длъжностно лице като трудова злополука съгласно чл.55, ал.1 от КСО, съобразно протокол №5103-27-5 от 15.05.2024 г. и Разпореждане №35283/22.05.2024 г., издадени от НОИ. При извършване на настройки и проби в процеса на инсталиране на производствено оборудване - преса за балиране на отпадъци „РАМ Super 100", при работа на автоматичен режим с отпадъчен РЕТ материал, ищецът при опит да 2 отстрани скъсана тел в устройството за връзване на балите преработен материал, механизмът за избутването на тел повлякъл лявата му ръка, при което е получил травматичното увреждане. Във връзка с предаването, обучението и въвеждането в експлоатация на производствено оборудване „преса за балиране на отпадъци, модел „Супер 100“, работодателят определил състав от работници и служители, които да бъда обучени да обслужват оборудването в експлоатационни условия, част от който състав бил и ищецът. Той бил определен за работника, който основно да работи с тази машина, и присъствал от самото начало на сглобяване и монтаж на машината, като заедно с другият човек, определен за работа с машината помагали при монтажа и наблюдавали целия процес. Монтажът започнал на 28.03.2024 г. и приключил сутринта на 01.04.2024 г. На последната дата, под ръководството на представители на доставчика на машината, работниците, определени да работят с тази машина били събрани при машината, като им се обяснявало и показвало как работи машината, как се управлява, какви действия трябва да се извършат при възникване на авария. От изготвената в първоинстанционното производство СТЕ, се установява, че при изпълнение на възложената му от работодателя работа ищецът е нарушил основни технологични правила при работа с машини с движещи се части, тъй като ръчни манипулации по време на работа били недопустими. При възникване на аварийна или необичайна ситуация при работен режим на машината, последната е следвало да бъде спряна, като се изчака да се спре движението на всички движещи се части. Ако електрическото захранване на машината е било изключено, респ. машината бъде спряна, злополуката не би настъпила. Ищецът не бил оценил правилно възникналата ситуация с усуканата тел в машината, като не е преценил бързината, с която „ще оправи“ телта при включена машина преди механизма за избутване на тел да повлече ръката му. С това поведение нарушил основни правила за безопасност при работа с машини, а именно- при настъпила авария и преди да се предприемат някакви действия по отстраняването й, работещата машина да се спре. На ищеца е бил проведен задължителния начален инструктаж в съответствие с Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В следствие на злополуката ищецът претърпял следните увреждания: Смазване на друга и неуточнена част на китката и дланта, други уточнени локални инфенкции на кожата и подкожната тъкан, като за лечението на увредената ръка, ищецът претърпял няколко операции. От изготвената в първоинстанционното производство съдебно - медицинска експертиза, се установява, че в следствие на злополуката ищецът получил изключително тежка по вид, характер и степен травма на лява длан и пръсти. Меките структури на дланта били премазани. Екстензорната група сухожилия, т.е. сухожилията, които разгъват пръстите - изтръгнати от залавните им места още в областта на горната трета на предмишницата и на практика девитализирани (липса на хранене и всякаква функция). Изкълчени били първа, втора и четвърта метакарпални (дланни) кости спрямо малките костици на китката, счупена била третата костица на китката, имало тотална липса на кожа и меки структури върху костите по гърба на ръката, както и липса на кост по задната повърхност (гърба) на трета метакарпална кост и 3 основната костица на трети пръст на лявата ръка. Всичко това било открито и с тотална липса на кожа и меки тъкани, с изключително сериозно замърсяване на наличните останали тъкани. Оздравителният процес можело да продължи и година, като в случая под „оздравяване“ следвало да се разбира ликвидиране на инфекцията и запазване на крайника от ампутация. Степента на възстановяване като пълно възстановяване на ръката и пръстите никога нямало да настъпи, тъй като увредите били дефинитивни, крайни и необратими.

Екстензорните сухожилия липсвали, а с течение на времето, което е необходимо за ликвидиране на инфекцията, малките ставички на пръстите се втвърдявали, настъпвала контрактура и движенията се ограничавали до липсата на такива. Ръката на ищеца никога в бъдеще нямала да осъществи захват. Във връзка с настъпилото застрахователно покритие, застрахователя и работодателя на ищеца му изплатили обезщетения за възстановяване на претърпените от процесната трудова злополука имуществени вреди, като не се сочат, нито установяват изплащани суми за репариране на неимуществени вреди от злополуката. От представеното във въззивното производство Експертно решение №90945/35/12.05.2025г. на ТЕЛК към "Център за психично здраве - София" ЕООД е видно, че към настоящия момент на ищеца е определена 30% ТНР за срок от една година.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.200, ал.1 от КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищеца е претърпял трудова злополука, вследствие на която е получил трайно травматично увреждане на лявата ръка, както и че към датата на злополуката е бил в трудово правоотношение с ответника.

Съобразно чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, а ал.2 на същия законов текст сочи, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Ето защо следва да се приеме, че са налице всички изискуеми елементи на фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ, обосноваващи ангажирането на отговорността на работодателя.

Установена е и сочената от ответната страна груба небрежност на работника, по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Процесното нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, доколкото при него е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния 4 резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Вината на пострадалия не може да се предполага и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, а, при липсата на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда, не може да се прави категоричен извод за допусната груба небрежност. От една страна ищецът е допуснал без да изключи захранването на работещата машина да прави опити да отстрани възникнала авария, като е нарушил производствените правила и правилата за безопасност на дружеството и се е поставил в рискова ситуация.