Решение № 367 от 07.07.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500351 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на солидарните и ипотекарни длъжници по изпълнително дело № 20137920400195 по описа на ЧСИ Георги Каримов Е. Н.

М. и Й. А. М. срещу разпределение от 10.03.2025 г. по изпълнителното дело на постъпила парична сума от публична продан на недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. Доспей, община Самоков, ***, ведно с построените в него 7 жилищни сгради, собственост в режим на СИО на жалбоподателите. Изложени са доводи за незаконосъобразност на разпределението и се иска отмяната му изцяло.

Направено е и искане за допускане на съдебно – икономическа експертиза и съответно искане за разглеждане на жалбата в о. с. з.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е с постъпило възражение срещу жалбата само от взискателя „Ивали 7“ ООД, в което жалбата е оспорена и са изложени доводи за нейната неоснователност.

В изложените от ЧСИ Георги Каримов мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

1

Съгласно ТР № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г. ОСГТК, съдът, сезиран с жалба срещу разпределение на постъпила по изпълнително дело сума, прилага правилата на въззивното производство, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр.

2-ро ГПК. Ето защо съдът не следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. Съгласно така цитираното ТР, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява в следното: неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите. Нито едно от оплакванията на жалбоподателя срещу разпределението не попада сред така посочените основания, с които съгласно цитираната задължителна съдебна практика съдът може да бъде сезиран при обжалване на разпределението.

Изп. д. № № 20137920400195 по описа на ЧСИ Георги Каримов е образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.03.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 130/2013 г. по описа на РС – Самоков въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като впоследствие са присъединени и вземане по изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 132/2013 г. по описа на РС – Самоков въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и вземане по изпълнителен лист от 05.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 131/2013 г. по описа на РС – Самоков въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

По изпълнителното дело са извършвани публични продани и разпределения на постъпили от тях суми, както и частични плащания, съответно вземанията са частично погасени.

Жалбоподателите твърдят, че по ч. гр. д. № 130/2013 г. по описа на РС – Самоков е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение и съответно се е развило исково производство по чл. 422 ГПК, по което с влязло 2 в сила съдебно решение исковете досежно вземанията, предмет на издадената в горепосоченото заповедно производство заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, са отхвърлени изцяло, а по ч. гр. д. № 132/2013 г. по описа на РС – Самоков е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение и съответно се е развило исково производство по чл. 422 ГПК, по което с влязло в сила съдебно решение исковете са отхвърлени частично по отношение на жалбоподателя Е. Н. М..

При тези твърдения по същество оплакването на жалбоподателите се свежда до това, че ЧСИ не е редуцирал размера на дълга им предвид постановените влезли в сила решения по искове по чл. 422 ГПК, като не е прихванал сумите, събрани по изпълнителните листове, съществуването на вземанията по които впоследствие е отречено със съдебните решения /изцяло досежно вземането по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д.

№ 130/2013 г. по описа на РС – Самоков, и частично досежно вземането по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 132/2013 г. по описа на РС – Самоков/.

Това оплакване е неоснователно, като с оглед изложените отделни доводи в негова подкрепа съдът намира следното:

На първо място доводи за незаконосъобразно проведена публична продан на имотите, от проданта на които е постъпила разпределената сума, не могат да бъдат основание за ревизиране на разпределението. Защитата при твърдяна незаконосъобразност на извършена публична продан се осъществява по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК - чрез обжалване на постановлението за възлагане. В случай на обжалване на същото съдът би бил длъжен да прецени законосъобразността на действията на ЧСИ по извършване на проданта /отделен въпрос е дали соченото основание за незаконосъобразност на публичната продан би довело до извод, че е налице такава незаконосъобразност/. По делото обаче няма данни и не се твърди постановлението за възлагане да е било обжалвано по надлежния ред, а в настоящото производство, както се посочи, доводите относно незаконосъобразно провеждане на публичната продан не могат да бъдат разглеждани.

На следващо място твърдяното несъответствие между извършеното разпределение и удостоверението от 08.11.2024 г. относно размера на дълга 3 само по себе си не е основание за обжалване на разпределението. Доколкото обаче същото се излага във връзка с гореизложените твърдения на жалбоподателите относно отричането с влезли в сила съдебни решения на съществуването на част от вземанията, за които са издадени изпълнителните листове, то по отношение на него изцяло е относимо изложеното по-нататък в хода на настоящото изложение.

Неоснователни са доводите, че събраните до момента по изпълнителното дело суми /в общ размер според жалбоподателите над 400000 лв./ следва да бъдат прихванати с оглед влезлите в сила съдебни решения по исковете по чл. 422 ГПК с вземането по изпълнителен лист от 05.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 131/2013 г. по описа на РС – Самоков. Това е така, тъй като съдебният изпълнител не разполага с правомощието да извършва исканото от жалбоподателите прихващане. Съдебният изпълнител е обвързан от обективните и субективните предели на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, а принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон.

Защитата на длъжника при настъпили впоследствие факти, каквито са подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение и развитието на исковото производство по чл. 422 ГПК, се осъществява чрез други законовоустановени способи /в зависимост от етапа на развитие на осъществяваната защита/ - чрез иницииране от длъжника или на спиране на изпълнението /с подаване на възражението и до влизане в сила на решението по предявен иск по чл. 422 ГПК/ или на издаване на обратен изпълнителен лист /след влизане в сила на решението/. Съгласно чл. 420 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, но длъжникът може да поиска от съда, издал заповедта за изпълнение /а когато вече е предявен иск по чл. 422 ГПК - от съда, пред който е предявен искът/, да спре изпълнението като представи надлежно обезпечение за кредитора или представи писмени доказателства за посочените в чл. 422, ал. 2 ГПК обстоятелства. В случая длъжниците не твърдят да са инициирали спиране на изпълнението до влизане в сила на решенията по исковете по чл.

422 ГПК. След като не е представен пред ЧСИ акт за спиране на принудителното изпълнение, ЧСИ е обвързан от представения му 4 изпълнителен титул и е задължен да събира сумите, независимо от висящността на исковото производство. Съгласно чл. 422, ал. 3 ГПК вр. чл.

245, ал. 3 ГПК, ако искът по чл. 422 ал. 1 бъде отхвърлен с влязло в сила решение – както е в случая, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ – на длъжника се издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение /каквото по същността си е изпълнението въз основа на заповед за незабавно изпълнение/. В случая от данните по делото е видно, че в съответствие с искането на длъжниците и представените съдебни решения ЧСИ е прекратил принудителното изпълнение по отношение на вземането по изпълнителен лист от 08.03.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 130/2013 г. по описа на РС – Самоков. Това е единственото действие, което ЧСИ е оправомощен да извърши в такава хипотеза. Основания за прекратяване на принудителното изпълнение в останалата част според ЧСИ не са били налице, отказът на ЧСИ да прекрати изцяло производството по принудително изпълнение е потвърден с решение № 90 от 20.02.2025 г. по гр. д. № 22/2025 г. по описа на СОС, а макар същото да не се ползва със сила на пресъдено нещо, евентуалното наличие на основания за прекратяване на производството по принудително изпълнение в останалата част не е предмет на настоящото произнасяне /макар за пълнота на изложението да следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не възприема различни изводи в тази връзка/. При тези факти длъжниците могат да защитят правата си чрез иницииране на издаване на обратен изпълнителен лист за събраните по изпълнителното дело суми, съществуването на вземания за които е отречено с влезлите в сила решения /каквото не се твърди да е осъществено от тях/, а не чрез искане за прихващане, което, както вече бе посочено, ЧСИ не е оправомощен да извърши.

Видно от материалите по делото, ЧСИ е актуализирал размера на дълга, като е отчел извършени в хода на изпълнителното производство частични плащания и частични погасявания след влизане в сила на извършени предходни разпределения на постъпили по делото суми. Последното съдът излага само за пълнота на изложението, доколкото оплаквания в тази връзка не са наведени от жалбоподателите.

С оглед изложеното не следва да се допуска съдебно-икономическа 5 експертиза с формулираните от жалбоподателите задачи. Същите са неотносими към предмета на спора /отделен въпрос е, че отговорите на поставените въпроси не са от компетентността на вещо лице/, съответно делото не следва да бъде разглеждано в о. с. з.

С оглед всичко гореизложено жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. Н. М. с ЕГН ********** и Й.

А. М. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Самоков, ***, ет. 4, ап. 8 срещу разпределение от 10.03.2025 г. на постъпила по изпълнително дело № 20137920400195 по описа на ЧСИ Георги Каримов с рег. № 792 в РКЧСИ и район на действие – съдебният район на Софийски окръжен съд, парична сума от публична продан на недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. Доспей, община Самоков, ул. „Първа № 15, ведно с построените в него 7 жилищни сгради, собственост в режим на СИО на длъжниците Е. Н. М. и Й. А. М..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.