Решение № 17 от 07.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Русе, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520100757 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация Русе“ ЕАД, с ЕИК 117005106, представлявано от изпълнителния директор инж. С.Ж. чрез упълномощен юрисконсулт, против С. Д. К. от гр. Русе, за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на парично задължение в полза на ищеца в размер на 962,57 лева - главница за доставена и разпределена топлинна енергия в имот в гр. Русе, ул. „С......., с абонатен номер 03070520660 за периода от 27.10.2023 г. до 25.09.2024 г. по 21 броя фактури, лихва за забава от падежа на всяка фактура до 04.12.2024 г. в размер на 82,38 лева и заК.ата лихва върху главницата от 03.12.2024 г. до окончателното изплащане. Твърди се, че ответникът е купувач на доставяна от ищеца топлинна енергия в горепосочения имот и не е заплатил дължимите суми към дружеството. Във връзка с депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с разпореждане по ч.гр.д. № 6882/2024 г.

РРС указал на заявителя „Топлофикация Русе“ ЕАД да предяви иск за установяване на вземането си, което обосновавало правния му интерес от предявяване на процесните искове.

Претендира сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител на ответника– адв. И. И. е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва ищецът да е доставял, съответно ответникът да е потребил топлинна енергия в процесния период.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна 1 следното:

По делото не се спори, че в качеството си на кредитор, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №6882/2024 г. по описа на РРС срещу С. Д. К. с ЕГН ********** за сумите: 962,57 лева – представляваща цената на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 27.10.2023 г. до 25.09.2024 г. по 21 броя фактури, ведно със заК.ата лихва върху главницата от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане, лихва за забава в размер на 82,38 лева, 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на фактите, породили вземането му (наличието на облигационно правоотношение между страните, размера и стойността на доставената и разпределена топлинна енергия за процесния период), а ответникът – фактите, които погасяват, изключват или унищожават вземането.

С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.

По делото е приложена справка от СлВп – Русе, съдържаща данни за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника, от която е видно, че той е собственик на самостоятелен обект – жилище, апартамент в сграда на ул. „С...., заедно със съответните прилежащи части. Между етажната собственост и „Топлофикация – Русе“ ООД е сключен договор №18/23.12.1994 г. за доставка на топлоенергия. На 19.11.2001 г. между етажната собственост на адрес гр. Русе, ул. „С... и „ДИКЕЙ-Л“ ООД е сключен договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и извършване на индивидуално отчитане на разходите за отопление на всеки ползвател по показанията на индивидуалните топлинни разпределители и водомерите за топла вода. Приложено е заявление от ответника С. К., адресирано до ищцовото дружество, за откриване на партида за плащане на топлоенергия.

На 13.10.2023 г. между „Топлофикация Русе“ АД и „ДИКЕЙ - Л“ ООД е сключен договор за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост в гр. Русе, бл.

„К.иМ.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че длъжникът по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6882/2024 г. на РРС е титуляр на партида с абонатен номер 03070520660 за адрес гр. Р..ул. С...., че имотът е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е присъединена към 2 топлопреносната мрежа.

Съдът счита за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, релевирани несвоевременно, едва в хода на устните състезания, за липса на влезли в сила общи условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия. На съда е служебно известно с оглед множество дела със сходен предмет по описа на РРС, че Общите условия на „Топлофикация Русе“ ЕАД са влезли в сила през 2012 г., поради което същите са приложими за процесния период. От страна на ответника не са представени доказателства да е оспорил общите условия по реда на чл.150, ал.3 ЗЕ, в резултат на което същите да са неприложими спрямо него. От приложените Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители – чл.47, ал.1 се установява, че купувачите, които ползват топлинна енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 15 число на месеца, следващ месеца за доставка до 14 число на следващия месец задълженията си– ежемесечни и изравнителни. За месечните дължими суми продавачът издава и изпраща фактури на купувачите.

По делото са представени фактури и извлечение от сметка по партидата на ответника, в които са отбелязани неиздължените суми за главница и лихва за процесния период. За периода от 27.10.2023 г. до 25.09.2024 г. ищцовото дружество е начислило на ответника сумата от 962,57 лева главница по 21 бр. фактури за доставена и разпределена топлоенергия в процесния имот и 82,38 лева лихва за забава от падежа на всяка фактура до 04.12.2024 г.

От приетото заключение по назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че процесният имот е присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца чрез сградната инсталация. По данни от счетоводството на ищеца предвид невъзможността да се осъществи достъп до жилището, за имота под отчет се водят четири отоплителни тела и се доставя битова гореща вода, като в жилището се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система на ищцовото дружество. Вещото лице е посочило, че при спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение за процесния период за абонатен № 03070520660 следва да се разпредели 7,5000 MWh топлинна енергия, като с отчитане на дължимите суми за „дялово разпределение на топлинна енергия“, общата дължима сума от ответника възлиза на 962,58 лева с ДДС.

По делото не са налице доказателства, удостоверяващи плащания от страна на ответника на процесните задължения.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно т.2а ДР на Закона за енергетиката „битов клиент" по смисъла на закона е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна 3 енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването. От писмените доказателства по делото се установява, че страните са валидно обвързани от облигационно правоотношение, че в сградата е въведено дялово разпределение на топлинна енергия и че за процесния период в имота на ответника е доставяна топлинна енергия от ищеца. Съгласно чл.182 ГПК, вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед други обстоятелства и тези вписвания могат да служат като доказателство на лицето, което е водило счетоводството. По делото липсват доказателства, оборващи доказателственото значение на представените от ищеца писмени доказателства в подкрепа на исковата му претенция. От писмените доказателства – заявление, договори, справка от СлВп, фактури и извлечение от сметка, както и от приетото по делото заключение по назначената СТЕ, което съдът кредитира изцяло като пълно, компетентно и обективно, се установява, че страните са валидно обвързани от облигационно правоотношение, че в сградата е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, че за процесния период в имота на ответника има четири отоплителни тела и се доставя битова гореща вода от ищеца, като дължимата сума за доставената и разпределена по нормативно установените правила топлинна енергия е в размер на 962,57 лева, с оглед на което искът за установяване дължимостта на претендираната главница се явява основателен и доказан.

Основателността на иска с правно чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.

Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл.47 от приложимите Общи условия купувачите на топлинна енергия за битови нужди заплащат задълженията си – ежемесечни и изравнителни в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до 14 число на следващия месец, т.е. в 45-дневен срок след периода на доставка. Следователно денят за изпълнение на задължението на ответника за заплащане на ползваната топлинна енергия е определен и с неплащане на главницата в горепосочения срок, той е изпаднал в забава. По делото е представено извлечение от сметка /л.31/, от което е видно, че задължението на ответника за лихва за забава от падежа на всяка фактура до 02.12.2024 г. възлиза на сумата от 82,38 лв., което се потвърждава и при извършване на справка чрез използване на интернет калкулатор за законната лихва. В този смисъл искът за законна лихва за забава също се явява основателен и доказан. Основателен се явява и акцесорният иск за законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 04.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В съответствие със задължителните

4 тълкувателни разяснения по т.12 на

Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 585 лева за държавна такса, възнаграждения за вещо лице и за особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.