Определение № 433 от 18.09.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. В., 17.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20241300500253 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.344 ал.2 ГПК .

С решение № 349/06.06.2024 г. на Районен съд - В.. Гражданско отделение, III състав, постановено по гр. д. № 20231320101172 по описа на съда за 2023 г. е допуснато да бъде извършена съдебна делба между С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. „Панония“ бл. 5, вх. Г, ет. 3, ап. 63 и О. О.

Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. „Химик“ бл. 20, вх. А, ет. 2, ап. 6 на следния недвижим имот, притежаван от съделителите

, а именно:самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 6, находящ се на втори етаж, вх.“ А“ на жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., ж.к. „Химик“, с административен адрес: гр. В., ж.к. „Химик“ бл. 20, вх. А, ет. 2, ап. 6 с площ от 58.40 кв.м., ведно с изба № 6 от 3.27 кв.м., ведно с 1.207% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с права по ½ ид.ч. за всяка от страните.

Решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Осъдена е също така О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к.

Химик бл. 20, вх. А, ет. 2, ап. 6 да заплаща на С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. Панония бл. 5, вх. Г, ет. 3, ап. 63 сумата от по 135.00 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения 1 имот, съответстващо на притежаваната от ищеца идеална част от имота, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано с частна жалба от О. О. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: Република България, област В., Община Грамада, 3830 гр. Грамада, ул. „Васил Коларов“ 42, чрез адвокат П. В. В., член на Софийската адвокатска колегия (САК), с адрес на неговата адвокатска кантора: Република България, Област София (столица), 1113 София, улица „Тинтява“ 13Б, ет.6, със сл. тел: 02/ 971 3935,със съдебен адрес Република България, Област София (столица), 1113 София, улица „Тинтява“ 13Б, ет.6, Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“, с получател на всички съдебни книжа и документи П. В. В., адвокат от САК, със сл. тел: 02/ 971 3935.

Поддържа ,че на 24.06.2024 г. той получил препис от Решение № 349/06.06.2024 г. на Районен съд - В., Гражданско отделение, III състав, постановено по гр. д. № 20231320101172 по описа на съда за 2023 г., с което частната жалбоподателка е осъдена да заплати на ищеца сумата от по 135.00 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответстващо на притежаваната от ищеца идеална част от имота, считано от влизане в сила на решението, имащо характер на определение, до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

Частният жалбоподател твърди ,че не е доволен от това решение в тази му част, поради което го обжалва в законния срок с молба за неговата отмяна като неправилно и необосновано.

Съображенията за това са следните:

В обжалваното решение решаващият състав на Районен съд - В. приемал, че в случая ищецът е предявил претенция за плащане на обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от него 1/2 идеална част от процесния имот в размер на 135.00 лева месечно до приключване на делото за делба. По - нататък в съобразителната на своето решение първоинстанционният съд анализирал показанията на разпитаните по делото четирима свидетели,като приемал, че те установяват, че страните не живеят заедно в процесния имот от 13.06.2020 г. Тогава ищецът напуснал жилището.

2

Според съда от тези свидетелски показания се установявало, че ответницата е останала да живее в жилището до месец октомври 2020 година, когато е заминала за чужбина.

Съдът констатирал, че разпитаните свидетели Й.Х.П. (нейн съжител) и О.Л.Г. (нейн баща) установявали също, че след като ищецът се е изнесъл от жилището, патронникът на апартамента е бил сменен от частния жалбоподател поради повреда. И двамата свидетелите посочвали, че на ищеца не е бил предаден нов ключ поради това, че не могли да установят контакт с него. Тези свидетели посочват, че частната жалбоподателка била дала ключ от апартамента на моята сестра, за да го наглежда.

В тази връзка съдът приел, за ползването на процесния имот са събрани и писмени доказателства за електрическа енергия и вода, от които се установявало, че в имота има консумация на електрическа енергия и вода, което „безспорно означавало, че имотът се ползва от ответницата“.

Предвид изложеното по- горе, съдът заключил, но без да излага конкретни доводи и съображения, че не кредитира показанията на свидетелите П. и Г. в частта, в която същите посочват, че имотът не се ползвал, както и в частта им ,в която същите установяват, че ищецът не бил открит за предаване на ключ от жилището след смяна на патронника.

При така събраните доказателства районният съд извеждал своя решаващ извод по делото, че искането на ищеца за постановяване на привременна мярка за заплащане на обезщетение за еднолично ползване на делбения имот от ответницата е основателно. Според него същата следвало да бъде осъдена да заплаща на ищеца обезщетение, равняващо се на 1/2 (една втора) идеална част от месечния пазарен наем в размер на 135.00 лева месечно, считано от постановяване на решението до окончателното извършване на делбата.

Поддържа се ,че решаващите изводи на съда за така постановеното решение били неправилни и необосновани. Те не се основавали на оценката на събрани, посочени от ищеца, писмени и/или гласни доказателства, а на отрицанието на показанията на посочените от частния жалбоподател двама свидетели - П. и Г., както и на писмени доказателства за електрическа енергия и вода, от които се установявало, че в имота има консумация на електрическа енергия и вода.

3

Категорично не се споделял този начин на оценка на събраните по делото доказателства и на направените от съда изводи.

Най - напред следвало да се посочи, че съдът въобще не обсъждал наведените от частния жалбоподател доводи и съображения в подкрепа на заетата от него позиция по делото по въпроса за присъждането на обезщетение в полза на ищеца в размер на 135 лева месечно, заявено от него с исковата молба по реда на чл. 344 от ГПК. Това налагало за пълна яснота и за да се обоснове становището за допуснатите от първостепенният съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение на задължението му да обсъжда всички релевантни факти и обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и съображения предмета на делото, още веднъж да се посочат сега в това изложение.

В писмените бележки по съществото на спора по делото било посочено ,че претенцията за обезщетение е неоснователна и поради това (както вече се каза), че в такива случаи, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС), обезщетение се дължи когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

До частния жалбоподател писмено поискване за плащане на обезщетение на това основание не е отправяно.

Предвид текста на сочената разпоредба частният жалбоподател твърди ,че след раздялата ни с ищеца на 17.06.2020 г. не е ползвала лично съсобствения имот според неговото предназначение или за други цели.

Ако се приемело от съда, че е налице писмено поискване по смисъла на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността с подаване на исковата молба в съда, то тази претенция била допустима занапред, но се явява недоказана и неоснователна. Ищецът не доказал в условията на пълно и главно доказване в хода на съдебното дирене по делото, че частният жалбоподател е ползвала като жилище съсобствения имот и че така той е бил лишен от правото да го ползва според неговото предназначение. Опитът му да доказва, че е бил изгонен от апартамента и че не е имал ключ от него, също се оказал несполучлив. Напротив, установило се, че при напускане на жилището той е разполагал с ключ от него, а след смяната на бравата (защото се е развалила), е нямало как да му бъде даден ключ за новата брава, тъй като той по негово 4 лично усмотрение е прекъснал всякакви контакти с частния жалбоподател и неговите близки.

Разпитаните от негова страна двама свидетели не установили твърденията на ищеца от ИМ и от първото по делото съдебно заседание, че той е бил лишен от правото да ползва имота, тъй като нямал достъп до него, а нямал и ключ от апартамента. Думите на чичо му, че ищецът му се обадил по телефона и му казал, че бил изгонен от апартамента, били напълно опровергани от разпитаните двама свидетели Й. П. и О. Г., посочени от частния жалбоподател .

В тази връзка следвало изрично да се посочи, че с показанията на посочените от частния жалбоподател свидетели Й.Х.П. и О. Л. Г. установили по несъмнен начин напълно и изцяло всички фактически твърдения и възражения на частния жалбоподател. Свидетелят Й. П. установил като очевидец, че на 17.06.2020 г. частния жалбоподател и ищецът се разделели и тогава той напуснал съсобствения апартамент по свое желание, като е разполагал е ключ от него. Идвал е още няколко пъти в течение на следващите две седмици, за да взема свои лични вещи, останали в жилището.

Приложените писмени доказателства за ползване на електрическа енергия и вода по никакъв начин не доказвали, че апартаментът е ползван лично от частния жалбоподател О. Г., защото от месец октомври 2020 г. до месец август 2023 г. тя е била в Испания, а след завръщането си в страната не е ползвала и сега не ползва съсобственото на страните жилище.

Неправилни и необосновани били направените от съда противни изводи, че след като е установено в имота да има консумация на електрическа енергия и вода, това „безспорно означавало, че имота се ползва от ответницата“.

Ползването на електрическа енергия и вода в това жилище можело да е непряка индиция, че то се ползва по предназначение, но с тези доказателства по никакъв начин не се доказвало, че жилището се е ползвало и се ползва именно от частния жалбоподател . Нормата на чл. 344, ал. 2 от ГПК била ясна и недвусмислена.

Тези факти и обстоятелства били станали в присъствието на свидетеля П.. След това ищецът повече не бил идвал и не бил искал достъп до апартамента. Този свидетел установил също така, че в края на 2021 г. и началото на 2022 г. са правени от частния жалбоподател много опити да се 5 разбере с ищеца по въпроса за съсобственото жилище, но без успех. Нещо повече, този свидетел установил, че ищецът е прекъснал всякаква комуникация с частния жалбоподател . Свидетелят О. Г. установил, че раздялата с ищеца е била по взаимно съгласие, че ищецът не е гонен от апартамента, като той по - късно сам е прекъснал въобще каквато и да било комуникация с частния жалбоподател и баща и .

Тези двама свидетели установили още, че ищецът С. И. е този, който е прекъснал комуникацията с частния жалбоподател и че никога след това не е имал каквито и да било претенции да ползва съсобственото жилище. Тяхното дискредитиране от решаващият съдебен състав било необосновано и неправилно. Показанията и на двамата следвало да се ценят от съда според разпоредбата на чл. 172 от ГПК като показания на лица, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Поставени на тази преценка, тези показания не давали основание да бъдат дискредитирани от съда, който да не им даде вяра, защото по делото нямало никакви други доказателства, които да им противоречат или да ги опровергават. За съжаление, съдът не бил изложил свои мотиви, което правело изводите му необосновани, а оттам тези изводи пряко били повлияли и на крайния изход на делото с постановяване на неправилно и необосновано решение в полза на ищеца по заявеното от него искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.