Решение № 289 от 30.09.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. ХАСКОВО, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

АННА ВЛ. П.А

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Д. А.. А.-С. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ Въззивно гражданско дело № 20265600500454 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №71 от 17.04.2026г. по гр.д. №619/2025г. Районен съд Харманли е уважил частично предявения от Й. Г. Й., ЕГН ********** от *, чрез адв. Р. М., против Н. В. А., ЕГН ********** от **, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 3323,40 евро - обезщетение за причинени му неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, причинени от непозволено увреждане от 02.09.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 02.09.2024г. до окончателното й изплащане. Искът за неимуществени вреди, в останалата му част до пълния предявен размер от 5112.92 евро, отхвърлил като неоснователен.

Ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 143.16 евро.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, като обжалва решението на районния съд в частта, в която е осъден да заплати неимуществени вреди на ищеца, като неправилно и в нарушение на процесуалните правила. Наведени са твърдения за неправилно кредитиране на 1 свидетелски показания, дадени по делото.

Моли съда, да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което отхвърли иска изцяло или да намали обезщетението като прекомерно.

Моли съда, за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и обосновано.

Моли съда, да остави без уважение въззивната жалба.

Моли съда, за присъждане на разноски, както и адвокатско възнаграждение.

Подадена е и насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на претърпените от Й. Г. Й. неимуществени вреди над сумата от 3323,40 евро до предявения размер от 5112,92 евро. Както и в частта, в която той е осъден да заплати 143,16 евро разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. Твърди се, че решението в обжалвана част е необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика по този вид дела.

Моли съда, да постанови решение, с което да уважи предявената насрещна жалба, като присъди претендираната сума в цялост, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2024г. до окончателното и изплащане.

Моли съда, за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът Й. Г. Й. не се явява. Пълномощникът му адв. Р. М. също не се явява.

Въззивникът Н. В. А. не се явява. Явява се неговият пълномощник адв.

Р. Т.. Навежда твърдения за неправилност, необоснованост на първоинстанционното решение, както и че е постановено в нарушение на процесуалните правила. При анализа на доказателствата дадени, чрез свидетелски показания не била направена съпоставка с останалите групи такива. Счита, че насрещната жалба е неоснователна.

Моли съдът, да отмени решението на Районен съд – Харманли.

Алтернативно, ако съдът реши да го потвърди, да намали размера, на присъденото обезщетение.

Моли за присъждане на разноски.

2

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Районен съд - Харманли е бил сезиран с искова претенция от Й. Г. Й., ЕГН ********** срещу Н. В. А., ЕГН:********** за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 112,92 евро, в резултат на нанесена му на 02.09.2024г. лека телесна повреда, ведно следващата се законна лихва, считано от датата на непозволеното увреждане.

Ищецът излага твърдения, че на 02.09.2024г., около 22:00 часа, отишъл да пазарува в магазин „**“, намиращ се на **. Докато разглеждал и избирал какво да си вземе, се появил Н. В. А., който го под ръка и го поканил да отидат до автомобила му. Качвайки се в него, А. го привел в движение и потеглил нанякъде, без да казва нищо на Й., но поради технически проблем колата изгаснала два пъти, като втория път тя се намирала пред офиса на „*“ в **, находящ се отново на *. При повторното изгасване, А. се обърнал към ищеца и след неоснователно отправено обвинение, че ищецът „закачал“ сестра му, започнал да нанася удари с юмруци в областта на лицето, главата и врата на Й.. Същите били придружени със заплахи, че ще го закара на „*“ и ще го убие.

В момента, в който побоят бил преустановен, ищецът излязъл от колата и побягнал към дома си. По пътя към вкъщи Й. срещнал Й. Д. Т. и помолил същия да го изпрати до дома му. Т. се съгласил и вървял заедно с него до къщата му, след което Й. се прибрал и споделил за случката и на родителите си. От нанесените от А. удари били причинени телесни повреди на Й. Й..

Във връзка с горното била образувана преписка № 4446/2024г., по описа на РП-Хасково, която била прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. От извършените по нея действия било установено, че на 02.09.2024г. при среща между Н. А. и Й. Й. и последвал разговор, А. нанесъл удари по лицето на Й.. При нанесения побой на ищеца била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, поради което не били налице данни за престъпление от общ характер. Вследствие на което, било издадено постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство. На А. бил издаден и протокол за предупреждение от 03.10.2024г., с което същият бил предупреден, че в случай на закани и заплахи за убийство спрямо Й. Г. Й., както и всякакъв вид психическо или физическо насилие, ще носи наказателна отговорност.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в 3 жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна: Жалбите са допустими, но неоснователни.

Показанията на свидетелите Н. Г., Г. Г. и Я. Р., които, макар дадени от заинтересовани от изхода на делото лица - съответно родители и баба на ищеца, са кредитирани с доверие от първоинстанционния съд, защото са в пълно съответствие със събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения на вещите лица. Родителите са се погрижили за Й. Й. непосредствено след инцидента и са възприели нанесените му психически и физически увреждания. Техните показания са непротиворечиви и последователни.

Показанията на свидетелите Л. Л., Е. С. и Н. Г., са противоречиви и нелогични, и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и от експертизите на вещите лица. Горепосочените не са били преки свидетели на случилото се. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията им.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на Й. Й. са причинени травматични увреждания, и освен възстановяването му, продължило близо дълго след увреждането, към настоящия момент липсват данни той да продължава да търпи някакви последици от травмата, или дискомфорт.

Районен съд – Харманли, при определянето на размера на обезщетението, е съобразил в достатъчна степен характера и тежестта на увреждането, психическия и емоционален стрес, които е преживял Й. Й., възрастта на пострадалия, както и степента на увреждане на жизнения стандарт. Определил е справедлив размер на присъденото обезщетение, който да репарира действително болките и страданията на въззивника, като е анализирал всички писмени, и гласни доказателства, както и всички доводи на страните по настоящото производство. Съдът е взел предвид съдебната установената съдебна практика, както и конкретната социално-икономическа обстановка в страната.

От приетото и неоспорено от страните заключение, по съдебномедицинската експертиза става ясно, че вследствие на нанесения побой, Й. Й. получил травма на главата - счупване на носа, леко мозъчно сътресение без загуба на съзнанието. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат по начина, времето и при обстоятелствата, описани от него. Причинено е разстройство на здравето 4 извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Съгласно експертизата било проведено лечение в „МБАЛ-Харманли“ ЕООД – 3 дни, консултация и лечение от специалист УНГ-Репозиция на счупената кост, консултация с психиатър и изписана терапия, консултация с кардиолог. Според вещото лице възстановяването при леко мозъчно сътресение трае около 2 седмици, като се препоръчва покой през това време, избягване на екрани, ярка светлина, шум и физическо натоварване, а при счупване на костите на носа около 4 седмици. Експертът твърди, че няма да има последици за физическото състояние вследствие на физическите травми нанесени на Й. Й.. Налице е причинно-следствена връзка между преживяното непозволено увреждане и извършените прегледи и изследвания, и получените от него увреждания, съгласно експертизата.

В подкрепа на горепосоченото са и събраните медицински документи епикриза на „МБАЛ-Харманли“ ЕООД от 06.09.2024г., рентгенография от 04.09.2024г. на Отделение по образна диагностика към „МБАЛ-Харманли“ ЕООД, съдебномедицинско удостоверение от 09.09.2024г., амбулаторен лист от 18.09.2024г., амбулаторен лист от 16.01.2026г.

Гореизложеното се установява и от заключението по приетата съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, от които се установява, че вследствие на злополуката от 02.09.2024г., ищецът Й. Й. е изпитал високи нива на тревожност. В съчетание със слабите адаптационни способности и липсата на зрели стратегии за справяне у лицето, свързани с наличното умствено изоставане и малкия социален опит, са довели до развитието на посттравматично стресово разстройство.

Приемани са медикаменти, заради симптомите на ПТСР. Вследствие на инцидента функционалният капацитет на лицето е допълнително ограничен страхува се да излиза, сам или с придружител. Налице са регресивни тенденции - спи на светната лампа, в присъствие на някой от родителите си.

Според вещите лица, при благоприятен развой на събитията, е възможно достигането на предишното ниво на функциониране, чрез психотерапия или медикаментозно лечение, но не дават гаранции.

В експертизата е посочено, че Й. Й. е посетил психиатър след инцидента на 20.09.2024г. и на 27.10.2025г. Поставена му била диагноза посттравматично стресово разстройство и било назначено лечение. Според вещите лица 5 патологията е в пряка причинно-следствена връзка с процесното деяние. След нанесения му побой, Й. Й. е провеждал лечение с антидепресанти и успокоителни. Вещите лица сочат, че той страда от умерена умствена изостаналост и посттравматично стресово разстройство. Същият може, макар и с ограничен капацитет, да пресъздава вярно възприятията си и събития, случили се с него и заобикалящата го среда, в това число нанесения му побой от 02.09.2024г. Лицето има базови представи за добро и зло, правилно и грешно, както и капацитет на памет, с който да пресъздава преживяванията си от миналото.

От допълнителното заключение към съдебно-психологическата експертиза на вещото лице се установява, че разказът на Й. Й. е по-скоро лично преживян, отколкото внушен. Ограниченията, които се наблюдават, са интелектуални, не манипулативни и не внушени. Според вещото лице това е разказ на човек, който помни чрез тялото си, не чрез добре подредени думи, и точно това го прави по-достоверен.

Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл. 52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието за обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно - характера и тежестта на увреждането, последиците от това увреждане - периода на невъзможност за пълноценен живот, степента и времетраенето на претърпените болки и страдания, изпитаното напрежение, липса на спокойствие, начинът на извършване на деянието, и обстоятелствата, при които е извършено незаконното посегателство, безцеремонността при извършване на побоя.