Определение № 1203 от 10.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1203 гр. София, 10.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20238002900401 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дикс 2001-Електроснабдяване“ ООД срещу въззивно решение № 651/19.10.2022 г., постановено по в. т. д. № 1147/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 380/21.02.2018 г. по т. д. № 1307/2016 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките частичен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 ЗГВБ /отм./ за заплащане на 27 000 лв., представляваща част от дължима сума в размер на 159 091, 25 лв. – гарантиран, но неизплатен влог в „КТБ“ АД /н./ към 06.11.2014 г. – датата, на която е отнет лицензът за извършване на банкова дейност.

Касаторът обжалва въззивното решение с оплаквания за допуснати нарушения по смисъла на трите хипотези, регулирани от чл. 281, т. 3 ГПК.

Твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не е зачел принципа на диспозитивното начало и е разгледал възражение, което никоя от ответните страни в процеса не е заявила, а именно, че предоставеният на дружеството депозит при преференциални условия е допринесъл за влошаване финансовото състояние на „КТБ“ АД /н./. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е изложил мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правни изводи, както и защо възприема експертно заключение, което е било оспорено, още повече като се има предвид, че първият касационен състав, разгледал спора, не е ценил това заключение и е върнал делото именно поради констатирано процесуално нарушение на предходния въззивен състав във връзка с кредитирането му. Според жалбоподателя изводът на съда, че лихвеният процент в размер на 4, 5% по сключения договор за разплащателна 1 сметка със специално предназначение е привилигировано уговорен, е необоснован. Съдът не е посочил кой е „стандартно приложимия лихвен процент“ и какъв е неговия размер по Скалата на банката според регламентираното в чл. 9, ал. 4 от същата. Не е мотивирал и извода си за наличие на причинна връзка между индивидуално уговорения лихвен процент и влошаване финансовото състояние на банката. Необоснован се явява и изводът на въззивния състав, че сключеният между страните договор притежава характеристиката на разплащателна сметка. Независимо че сметката, открита на името на „Дикс 2001-Електроснабдяване“ ООД, формално е наречена „разплащателна“, „КТБ“ АД е можела да оперира с наличните в нея средства точно, както със сумите по спестовните влогове.

Сравняването на притежавания от жалбоподателя депозит с разплащателна сметка, при която минималната олихвяема сума е 200 лв. и няма очакване средствата по нея да се задържат, е неадекватно на целта на анализа – да се провери дали жалбоподателят е ползвал „проценти и финансови отстъпки“ по смисъла на т. 11 от Приложение № 1 към член 7, ал. 2 от Директива 94/19/ЕО.

Отделно, касаторът навежда оплакване, че, макар съдът да е имал намерение в отношенията между страните да приложи чл. 7, ал. 2, вр. с Приложение № 1, т. 11 от Директива 94/19/ЕО, на практика е приложил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./. Във въззивното решение не е даден логичен отговор на въпроса как начисляването на лихва в размер на 9 091, 27 лв. е повлияло върху икономическото състояние на банката при положение, че тази сума не е била изплатена и не участва в общия сбор на разходите за лихви по привилигированите депозити за период от 2 години преди началната дата на неплатежоспособността, който сбор е участвал при изчисляване на коефициентите за ликвидност на банката. В конкретния случай договорът с касатора е бил сключен приблизително една година преди банката да бъде поставена под особен надзор. Внесената сума не е в голям размер, начислената по договора лихва не е била ползвана и според касатора липсва всякаква икономическа логика тя да предизвика такъв отрицателен финансов резултат, че да бъде влошено финансовото състояние на банката и то при положение, че e имало вложени депозити, които надвишават трикратния размер на сумата по сметката и са с двойно по-висок лихвен процент. От касатора е формулирано и искане за отправяне на преюдициално запитване в случай, че ВКС не е убеден в яснотата на цитираните норми от правото на ЕС, или в приложението им към настоящия казус.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира въпроси, които според него са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция, а именно:

1.„Може ли въззивният съд по реда на чл. 7, ал. 1 ГПК да разширява предмета на делото като разглежда и основава решението си на невъведено в процеса възражение на ответната страна по предявения иск? Служебното начало допуска ли съдът да се произнася по незаявени възражения и може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл. 7, ал. 1 2

ГПК и чл. 8, ал. 2 ГПК и чл. 8, ал. 3 ГПК? ” Касаторът счита, че тези два процесуалноправни въпроса са разрешени от състава на Апелативен съд София в противоречие с практиката на ВКС - решение № 136/17.10.2019 г. по т. д. № 2673/2018 г., II т.о., решение № 106/28.09.2022 г. по гр. д. № 3905/2021 г., I г.о ., решение № 4/05.02.2016 г. по т. д. № 3480/2014 г. , II т.о., Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тъл. дело № 1/2013 г. на ОСГТК.

2.„Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на доказателствената сила на заключението на вещото лице като изложи мотиви защо го възприема или не, или е достатъчно само да цитира отговорите на вещото лице по поставените му задачи? Следва ли съдът да установи съответствието на заключението с останалите доказателства по делото ?“ По този въпрос се твърди противоречие с решение № 14/02.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г. на III г.о ., решение № 38/25.02.2021 г. по гр. д. № 2049/2020 г. на IV г.о.

3.„Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, обсъждайки всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, като изложи ясни и убедителни мотиви защо приема за доказани или недоказани включените в предмета на доказване правнорелеватни факти?“ Наличие на противоречие с решение № 43/11.06.2021 г. по гр. д. № 1772/2020 г. I г.о. и решение № 60287/16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на III г.о.

4.„За да бъде приложено от съда изключението по т.11 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 на Директива 94/19/ЕО, достатъчно ли е да се установи, че индивидуално ползваните „проценти и финансови отстъпки“ представляват по-високи лихви (привилегировано уговорени), за да се презюмира, че е изпълнено условието те да са спомогнали за влошаване финансовото състояние на кредитната институция?“

5.„За да бъде установена причинно-следствената връзка между приетия от съда „индивидуален по-висок“ /привилегирован/ лихвен процент и „влошаването на финансовото състояние на банката“, не следва ли повисоките лихви (привилегировано уговорени) да бъдат заплатени от банката?“ Двата въпроса /четвърти и пети/ според касатора са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

6.„Изключението по т.11 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 на Директива 94/19/ЕО въвежда ли оборима презумция за изключените от гаранция депозити при установяването на „индивидуален по-висок“ /привилегирован/ лихвен процент или въвежда изискване за ясно доказана причинно-следствена връзка между условията на депозита и финансовото състояние на банката?“ Въпросът е разрешен в противорение с определение № 260/29.05.2018 г. по т. д. № 25/2018 г., I т. о.

При заявените в касационната жалба доводи „Дикс 2001Електроснабдяване“ ООД формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касация и отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова, с което предявеният иск да бъде уважен заедно с присъждане на разноски.

3

Ответникът по касационната жалба Фонд за гарантиране на влоговете в банките я оспорва като неоснователна и заявява становище за липса на предпоставки касационно обжалване да бъде допуснато. Счита, че формулираните от касатора въпроси не кореспондират с фактите по делото, тъй като той не е въвел нито в исковата молба, нито във въззивната жалба наличие на противоречие между чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./ и чл. 7, вр. с Приложение № 1, т. 11 от Директива 94/19/ЕО и не е поискал от съда да приложи пряко Директивата, респективно ответникът не се е защитавал по такова твърдение. За първи път това искане е формулирано след подаване на въззивната жалба. Според практиката на СЕС по съединени дела С-222/05 и С-225/05 съдът не е длъжен служебно да се произнася относно правни основания, изведени от общностна разпоредба, ако страната не се е позовала на тях с оглед защита на правата си. Ответникът поддържа твърдението си, че всеки един лихвен процент води до влошаване състоянието на банката, още повече в случая, при който предоставеният лихвен процент е 45 пъти повисок от стандартния по разплащателни сметки. Дори да се приеме, че в конкретната хипотеза е допустимо пряко приложение на Директивата, то процесният влог не подлежи на гаранция и по силата на тази регулация.

Следователно въпросът дали предоставянето на привилигировани лихвени условия е допринесло за влошаване финансовото състояние на банката е бил включен в предметния обхват на делото /дали това е било допустимо с оглед на разпоредбата на чл. 269 ГПК е отделен въпрос/. Въззивният съд е дължал произнасяне и се е произнесъл. В случая не става въпрос за разглеждане на правоизключващо възражение на ответника по иска, а за установяване на релевантни за спора обстоятелства. Съответно по делото са били събрани доказателства, включително по инициатива на ответника, за установяване на факта, че влогът не подлежи на гарантиране и по силата на Директивата.

Оплакванията за липса на мотиви според ответника са напълно голословни, тъй като съдът ясно и аргументирано е изложил тезата си. Изслушаните по делото пет експертизи установяват, че по всички аналогични договори, които „КТБ“ АД е сключила с търговци на електрическа енергия за целите на изпълнение на изискванията на Правилата за уславията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи /ПУРДЕЕМ/ е договорен лихвен процент в размер на 0, 1%, докато предоставеният на ищеца е в размер на 4, 5%. Съпоставката между двете стойности и с оглед обявените от банката скали разкрива огромното несъответствие межу условията по процесната разплащателна сметка и стандартно прилаганите условия по други такива сметки. В отговора се акцентира и върху обстоятелството, че сам ищецът не се е ангажирал да посочи как следва да се квалифицира неговата банкова сметка след като не е съгласен с извода на въззивния съд, че тя е разплащателна. По повод оплакването за допуснати процесуални нарушения на съда във връзка с кредитиране на експретно заключение ответникът по касация подчертава, че ищецът никога не е имал възражения срещу експертизата в частта й относно влиянието на привилигированите лихвени проценти върху финансовото състояние на банката /допълнително заключение - задачи от първа до осма/. Вещото лице е направило задълбочено 4 изследване на всички пасивни операции на банката – обект на изследване са били както всички разплащателни сметки на физически и юридически лица, така и всички депозитни сметки, водени в „КТБ“ АД. Отделно, според ответника приложението на Директивата не изисква обхванатите от т. 11 на Приложение № 1 депозити да са влошили финансовото състояние на банкакта, а е достатъчно те да са спомогнали за това, т. е. не е необходимо това да е пряка и единствена причина за влошаване финансовото състояние на банката. Счита, че изразът „влошаване на финансовото състояние“ не е равнозначен на изпадане на банката в състояние на неплатежоспособност. В допълнение в отговора се посочва, че в предходното решение съставът на ВКС е приел, че откритата в полза на ищцовото дружество сметка е била разплащателна. Заявява, че цитираната от касатора т. 4, раздел I от Скалата е приложима изцяло и само за физически лица. Счита, че няма основания за отправяне на преюдициално запитване, тъй като такова се налага само при неясна общностна норма. В случай пък, че такава е налице, то не би имало основание Директива 94/19/ЕО, на която се позовава касатора, да бъде приложена директно. При евентуалност Фондът моли въззивното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски.