Решение № 13761 от 30.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13761 гр. ..., 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20211110170755 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от ... срещу Д. Г. Й. - Г., с която са предявени по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответницата му дължи сумата в размер на 8838,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ..., с аб.№ ..., ведно със законна лихва от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1110,01 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2021 г., сумата в размер на 74,60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху тази сума в размер на 12,49 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 26.01.2021 г.,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.02.2021 г. по гр.д. № 6940/2021 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че не оспорва приложеното към исковата молба извлечение от сметка, размера на начислената топлинна енергия, счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия, както и обстоятелството, че претендираните вземания не са погасени с плащане. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница за периода преди м. 02.2018г. Позовава се на нищожност на клаузите от Наредбата за 1 топлоснабдяването и Методиката за делово разпределение на топлинната енергия в сградиетажна собственост, които предвиждат начисляване на задължения за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване по оценен разход, а не по реално потребление.

Поддържа, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, приети през 2014г., са нищожни поради противоречието им с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Оспорва основателността на вземанията за стойността на предоставената услуга по дялово разпределение с аргумента, че титуляр на това вземане е топлинният счетоводител.

Конституираното по искане на ищеца третото лице – помагач „...“ ЕООД поддържа становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Ответникът не носи доказателствена тежест по направеното възражение за изтекла погасителна давност.

По допустимостта:

От приложеното ч.гр.д. № 6940/2021 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на 04.02.2021 г. ищецът „... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал Заповед за изпълнение от 25.02.2021 г. След постъпило от длъжника възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК в срока за това са предявени процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради което съдът достига до извод за процесуалната им допустимост.

По основателността:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна

/купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на 2 ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение N 2/17 г. по т. д. N 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая от съвкупния анализ на представените доказателства по делото, а именно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том .../... г. на I Нотариус при Софийска Нотариална служба към Втори районен съд, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том .../... г. на I Нотариус при Софийска Нотариална служба към Втори районен съд и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ..., дело .../1997 г. на I Нотариус при Софийска Нотариална служба към Софийски районен съд /л. 23 – л. 28 по делото/, се установява, че П. А. П. и Б. П. П. са прехвърлили правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. ..., ул. „...“ ..., на дъщерите си П. П. Й. и З. П. П., като са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху него. С последваща безвъзмездна прехвърлителна сделка З. П. П. е прехвърлила собствената си ½ идеална част от недвижимия имот на майка си Б. П. П., като последната я дарила през 1997 г. на другата си дъщеря – П. П. Й., запазвайки си отново правото на ползване върху нея.

От представеното Удостоверение за наследници № ... г., издадено от Община ..., район „...“, на П. А. П., бивш жител на гр. ..., и Препис – извлечение от акт за смърт № .../... г., издадено от Столична община, район „...“, на Б. П. П., се установява, че същите са починали, което от своя страна води до извод, че запазеното в тяхна полза право на ползване върху процесния недвижим имот е погасено по арг. от чл. 59, ал. 1 ЗС.

Видно от Удостоверение за наследници № ... г., издадено от Столична община, район „...“, на П. П. Й., се установява, че последната е починала на 23.11.2008 г. и неин единствен наследник по закон е ответницата Д. Г. Й. – Г.. По делото не се установиха последващи разпореждания с процесния недвижим имот преди настъпване на смъртта на П. П. Й. и преди процесния период, за който ищцовото дружество претендира паричните вземания, с оглед на което съдът достигна до обоснован извод, че ответницата го е придобила по силата на наследствено правоприемство от наследодателката си. От изложеното се приема за безспорно, че през посочения в исковата молба период Д. Г. Й. – Г. е била потребител на доставяна топлинна енергия до процесния недвижим имот, в качеството си на собственик на същия.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. съобщения към фактури, договор № ...г., сключен между ФДР и ЕС на същия адрес и др., както и от заключението на 3

СТЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се в гр. ..., ул. „...“ ..., през процесния период е била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – ап. № 36, находящ се в гр. ..., ул. „...“ ..., ... е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Предвид цитираните по-горе разпоредби на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във връзка с чл. 155 ЗЕ, като собственик на топлоснабдения имот ответницата е била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.