Определение № 1449 от 24.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1449 гр. София, 24.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Частно касационно гражданско дело № 20268003100531 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК и е образувано по молба на „Институт за исторически изследвания“ при Българската академия на науките, чрез процесуалния представител адв. А.А. с искане да бъде допълнено постановеното по делото определение № 999/02.03.2026г. и в полза на молителя се присъдят разноски за платеното адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС.

От насрещната страна – В. К. Б. е постъпил отговор, чрез адв.Д., с който се оспорва основателността на искането и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховният касационен съд намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за допустима като подадена в законния срок. Същата е и основателна по следните съображения:

С определението, чието допълване се претендира ВКС е оставил без разглеждане частна касационна жалба на В. Б. против определение № 20846/24.10.2025г. по ч.гр.д. № 9581/2025г. на СГС, ГО, ЧЖ-ІІ-Д състав и е прекратил производството по делото. В постановения акт липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на Институтът за исторически изследвания при БАН, съдържащо се в отговора на частната касационната жалба. Видно от представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие от 11.04.2025г. (чл.3.1.2), както и от приложените фактура от 04.02.2026г. и преводно нареждане от 04.02.2026г., за процесуалното представителство в частното касационно производство молителят е договорил с адв.А. и му е платил възнаграждение в размер 306,78 евро с начислен ДДС. С оглед своевременно направеното искането за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал. 1 ГПК следва 1 да се уважи. Неоснователно е направеното от частния касатор възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като при съобразяване естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, засегнатия интерес и извършените от процесуалния представител на ответника действия по осъществяване на защитата (изготвяне на мотивиран отговор на частната касационна жалба с изложени съображения за нейната недопустимост; за липсата на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователността й) съдът не установи несъответствие между размера на възнаграждението (225 евро без ДДС) и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. При съобразяване и на разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/2022г. съдът счита, че определеното и заплатено възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност и се явява справедливо и обосновано, с оглед положения от адвоката труд. Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението на ВКС е основателна и следва да бъде уважена.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 999/02.03.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 531/2026г. на ІV ГО на ВКС, КАТО

ОСЪЖДА В. К. Б. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да плати на Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките с БУЛСТАТ 000671049 и със седалище в гр.София, бул. "Шипченски проход" сграда 17, №52 разноските за платено адвокатско възнаграждение в частното касационно производство в размер 306,78 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2