Решение № 160 от 04.11.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 229/2025
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 04.11.2025
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Веселин Ганчев Ганев
Цитирани разпоредби
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.186, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.31, т.1, пр.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.304, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.304а · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600229 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 79/12.11.2024г. по НОХД № 975/2024г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Н. Г. К. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.02.2024г. в гр. С., област Пловдив е дал подкуп – парична сума на стойност 50 лева – 1 брой банкнота с номинал от 50 лева, със сериен № БФ 2738065 на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение – полицейски органи: младши експертите Н. С. С. и Г. Л. Л., двамата на длъжност „младши полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – К. към ОД на МВР – Пловдив, за да не извършат действие по служба, съгласно задълженията им по чл.31, т.1, пр.1 от ЗМВР и чл.186, ал.1, вр. чл.185 от ЗДвП, а именно – да не бъде наложена глоба с фиш серия GТ № 144203/06.02.2024г. на Н. Г. К., ЕГН:**********, за извършено от него административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП – като водач управлявал МПС, което не е представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност, поради което и на основание чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК е ОСЪДЕН на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Н. Г. К. за 1
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъда в сила.
На основание чл.307а, вр. чл.53, ал.1, б. „б“ от НК са ОТНЕТИ в полза на държавата веществените доказателства - 1 бр. банкнота с номинал 50 лева със серия БФ номер 2738065, намираща се на л. 10 от досъдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н. Г. К. е осъден да заплати на Окръжен съд – Пловдив сумата от 300,40 лева, разноски направени в съдебното производство.
Недоволен от така постановения съдебен акт са останал подсъдимият Н.
К., който чрез своя защитник адв. Б. Б. от АК – София е подал въззивна жалба.
Намира присъдата за необоснована, неправилна и несправедлива, като се иска нейната отмяна и постановяването на нова присъда, с която подсъдимият К. да бъде признат за невинен и оправдан, защото предявеното обвинение и дискредитирано, тъй като обективно се е доказало, че с действията си същият не е извършил деянието, за което е обвинен. В допълнението към жалбата се излагат подробни съображения, свързани с факта, че не е установено деянието да е било извършено на посоченото в обвинението място – гр. С., защото това е станало на друго място. Не е обсъдено обстоятелството, че парите са попаднали в колата, тъй като банкнотата е била залепнала върху предоставените за проверката документи, като подсъдимият отрича да е казвал на полицаите, че им дава сумата, за да се почерпят. Парите са попаднали в полицейския автомобил случайно преди да се установи нарушението за липсата на извършен годишен технически преглед и това е било съобщено на подсъдимия впоследствие с връчване на съответния фиш, т.е. се опровергава обвинението, че К. е дал парите, за да не му се налага акт за това нарушение. Счита се, че няма логика и да се дава подкуп, чийто размер е много по-голям от предвидената за подобно нарушение глоба, вместо същата да се плати. А и самият К. е бил съгласен да си плати глобата, т.е. е нямало причина, поради която да дава подкупа. По този начин не се установява подсъдимият да е действал с умисъл, т.е. няма данни действията му да са били насочени към съзнателно предоставяне на сумата във фактическата власт на длъжностното лице.
На страните са изпратени преписи от постъпилата въззивна жалба, но не е взето отношение.
Представителят на АП – Пловдив счита, че подадената жалба от защитника на подсъдимия е неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена, тъй като окръжният съд е наложил напълно справедливи наказания.
Подсъдимият Н. К. се явява лично и със своите защитници - адв. Б. Б. и адв. Н. А., двамата от АК – София, като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Адв. Б. допълва доводите си, като акцентира на факта, че първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на разпоредбите на чл.14, чл.107, чл.305, ал.3 от НПК, тъй като не е направил дължимия подробен и задълбочен анализ на събраните по делото 2 доказателства въз основа на конкретните установените по делото факти и обстоятелства. Намира, че неправилно окръжният съд е възприел безкритично разказаното по случая от двамата полицейски служители, въпреки констатираните противоречия в техните показания. Счита, че същите при извършената проверка на автомобила на подсъдимия не са спазили изискванията на изричната инструкция от 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Намира, че няма никаква житейска логика, подсъдимият да се моли на полицаите и да им дава подкуп от 50 лева, за да не го санкционират за непреминат ГТП, след като предвидената глоба за фирмата собственик на автомобила е 50 лева, а за него като водач е само 20 лева. На следващо място твърди, че проверката на автомобила не е била извършена на регламентирано за целта място, а встрани на пътя, на банкета, като е нямало никаква пречка проверката да приключи бързо, но е продължила почти два часа. Адв. А. акцентира на допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, тъй като в него не е посочено, конкретно точното място и часът на извършеното деяние. Намира, за недопустимо да се приеме изясняването на фактическата обстановка въз основа на противоречивите показания на даден свидетел за времето на извършената проверка, въпреки наличието на официален документ и заключение на вещото лице. В този смисъл намира присъдата за необоснована и неправилна като се иска нейната отмяна и постановяването на нова, с която подсъдимият бъде признат за невинен. Самият подсъдим в своя защита също се счита за невинен, като отича да е давал на полицейските служители подкуп, като твърди, че банкнотата, заедно с други банкноти е паднала случайно, без да е казвал на полицаите, че им я дава за да се почерпят.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба на подсъдимия е частично основателна.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Н. Г. К. за престъпление по чл. 304а, вр.чл.304 ал.1 от НК, за това, че на 06.02.2024г. в гр. С., област Пловдив е дал подкуп – парична сума на стойност 50 лева – 1 брой банкнота с номинал от 50 лева, със сериен № БФ 2738065 на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение – полицейски органи: младши експертите Н. С. С. и Г. Л.
Л., двамата на длъжност „младши полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – К. към ОД на МВР – Пловдив, за да не извършат действие по служба, съгласно задълженията им по чл.31, т.1, пр.1 от ЗМВР и чл.186, ал.1, вр. чл.185 от ЗДвП, а именно – да не бъде наложена глоба с фиш серия GТ № 144203/06.02.2024г. на Н. Г. К., ЕГН:**********, за извършено от него административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП – като водач управлявал МПС, което не е представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Съдебното производство по делото е протекло по общия ред с разпит на 3 подсъдимия, свидетелите – Г. Л., Н. С., П. Р. и М. Р., назначена е съдебнотехническа експертиза с вещо лице инж. С. Г., чието заключение е прието по надлежния ред, приобщени са и съответните писмени доказателства.
При тези условия Пловдивският окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. К. е от гр. София, не е женен, но живее на съпружески начала, като има две деца, със средно образование, неосъждан и работи като земеделски производител.
На 06.02.2024 г. подсъдимият К. с лекотоварен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ****, собственост на търговско дружество тръгнал от гр. С. в посока гр. С., за да закупи машини и пособия от цех за месопреработване собственост на свидетелите П.и М. Р..
По същото време полицейските служители - свидетелите Л. и С. на длъжност младши полицейски инспектори в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - К. при ОД на МВР - Пловдив, съгласно приложената по делото заповед № 317з911*/02.02.2024 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив били на работа като екип на допълнителен автопатрул за времето от 13,30 до 22,00 часа. Патрулът бил с „удължено работно време“ като следвало да изпълнява служебни задължения и да осъществява явно присъствие в места с повишена концентрация на правонарушения и такива с увеличен пътен поток /л.22 от ДП/.
На тази дата - 06.02.2024 г. около 20,30 часа докато се движили по пътя към гр. К. със служебен автомобил Опел „Астра“ в участъка между с. А. и гр.
С. двамата забелязали, че откъм ромската махала на гр. С. приближава подсъдимият с лекотоварен автомобил Мерцедес „Спринтер.“ Подсъдимият К. завил на запад по главния път и се включил в него в посока гр. София.
Полицейските служители се усъмнили в автомобила, тъй като от една страна бил видимо натоварен, а от друга страна излизал от ромската махала и решили да извършат проверка. Подали светлинен сигнал в близост до табелата за края на гр. С., на който сигнал подсъдимият К. установил управлявания от него автомобил. Полицейския автомобил спрял на няколко метра срещу него като предните части на двата автомобила сочели една срещу друга. Полицейските служители Л. и С. излезли от служебния автомобил, отправили се към автомобила на подсъдимия К. и му поискали документите за проверка. Той дал документите, които били взети от свидетеля С., който се насочил към служебния автомобил, за да извърши проверка със зачисления му служебен таблет, докато свидетелят Л. започнал да оглежда управлявания от подсъдимия автомобил с помощта на фенерче. Л. установил, че на предното стъкло на микробуса липсва стикер за годишен технически преглед, удостоверяващ техническата изправност на МПС. На въпроса му: „Има ли такъв?“, подсъдимият отвърнал, че е възможно и да има, без да е сигурен, като добавил, че бърза да се прибира, тъй като съпругата му същия ден има рожден ден. Свидетелят Л. се насочил към товарното отделение на микробуса, което също проверил след като подсъдимият отворил вратата. На въпроса на Л.: „От къде са намиращите се вътре метални вани и други вещи?“, подсъдимият 4 отвърнал, че ги е закупил от двама братя, собственици на фалирала месопреработвателна фирма. Свидетелят Л. решил да провери тази информация като чрез обаждане по телефона на бившия кмет на гр. С. взел телефонния номер на свидетеля П. Р. и му се обадил. От него разбрал, че наистина през същия ден подсъдимият К. е закупил от цеха им вещите в товарното отделение на микробуса. Р. заявил желание да дойдат с брат му на място, за да уточнят нещата. След приключване на телефонния разговор подсъдимият продължавал да настоява пред Л. да го пуска да си ходи, тъй като жена му имала рожден ден и детето му било болно от диабет. Двамата се насочили към полицейския автомобил като свидетелят Л. разбрал от колегата си - свидетеля С., че микробуса управляван от К. не е преминал ГТП, след което покрай предната част на служебния автомобил се насочил към мястото на водача. Междувременно подсъдимият К. също доближил полицейския автомобил, към мястото където седял свидетелят С., който вършейки проверка със зачисления му таблет, забелязал че екранът се оцветил в червено и посочил, че лекотоварния автомобил Мерцедес „Спринтер“ не е минал годишен технически преглед. Уведомил подсъдимият, че трябва да се състави електронен фиш за това нарушение, като К. приклекнал до предната дясна врата на полицейския автомобил и пуснал вътре банкнота от 50 лева серия № БФ 2738065, която попаднала между предната седалка на мястото до водача и прага на служебния автомобил с думите: „Да се почерпите“. Тази реплика на К. била чута и от свидетеля Л., който точно сядал на мястото на водача. Когато седнал, колегата му - свидетелят С., казал със смутен вид: „Този пусна 50 лева“. Свидетелят Л. веднага излязъл от служебния автомобил, задържал подсъдимия като му поставил белезници. Около десетина минути след обаждането му по телефона на местопроизшествието дошли и двамата братя П. и М. Р.. Полицейските служители обезопасили местопроизшествието, като им наредили да стоят настрана от автомобилите. При проведения с тях разговор двамата братя разпознали подсъдимия като лицето, закупило по-рано от тях през същия ден металните вани и други предмети, намиращи се в товарното отделение на микробуса, като потвърдили покупко-продажбата, както и заплащането им от К..