Решение № 64 от 23.02.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20231800500527 по описа за 2023 година

С Решение № 73/29.05.2023г. по гр.д. 3 21/2022г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп е отхвърлен искът на П. Н. З. за осъждане на С. Р. Д. и Г. Й.

Д. да му заплатят обезщетение за ползването на терен от 14 кв.м. под сградата с идентификатор *** в размер на 140 лв. месечно за периода от 04.04.2022г. до 16.06.2022г.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на П. Н. З. срещу горното решение, което счита за неправилно и постановено в противоречие със закона. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че не е налице хипотезата на чл. 59 от Закона за собствеността. Изтъква, че ответниците ползват постройката, построена върху неговия поземлен имот, откъдето прави извод, че му дължат обезщетение за частта от имота, върху която се намира тя, тъй като е лишен от правото си да ползва целия имот. Счита, че ответниците не могат да се позовават на разпоредбата на чл. 64 от ЗС, тъй като процесната постройка с идентификатор *** е незаконна, т.е. не би трябвало да съществува, а тази разпоредба касае само законно построени сгради. Намира, че не следва да се кредитират показанията на разпитания син на ответниците, тъй като са противоречиви, а свидетелят е заинтересован.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да му присъди обезщетение за лишаването му от правото да ползва частта от имота, върху която незаконно е изградена постройка с идентификатор ***.

В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемите страни, които оспорват жалбата и я считат за неоснователна. Споделят мотивите на районния съд. Анализират предпоставките за уважаване на предявения иск по 1 чл. 59 от ЗЗД и намират, че не са налице. Позовават се на разпоредбата на чл.

64 от ЗС в качеството си на суперфициарни собственици, и сочат, че биха дължали обезщетение на собственика на имота само ако ползват такава част от последния, която надвишава необходимата за ползването на сградата.

Същевременно считат, че в случая те не дължат такова, тъй като е налице правно основание за ползване на съответната част от поземления имот, а именно – чл. 64 от ЗС, а те ползват само площта от поземления имот, върху която е построена сградата, както и част от него, необходима за нейното ползване. Позовават се на влязло в сила съдебно решение по предходно дело между същите страни, с което е определена необходимата част от имота на ищеца за ползване от тяхна страна на собствената им сграда, построена в този имот. Сочат, че осъществяват ползване в рамките на тази площ.

Допълнително изтъкват, че, съгласно архитектурния проект, на мястото на постройката с идентификатор *** е предвиден чардак със стълбище, като, при реализиране на тези обекти, съответната част от терена също би била заета, а ищецът не би могъл да се ползва от нея. Молят съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Претендират разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Ч., който поддържа жалбата, оспорва отговора и моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите се явяват лично и се представляват от адв. Н., която поддържа отговора, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред районния съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения такъв.

III. По същество

П. Н. З. е предявил иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответниците Г. и С. Д.и да му заплатят обезщетение за 2 ползването на частта от собствения му поземлен имот с идентификатор ***, върху която се намира второстепенна постройка с идентификатор *** – тяхна собственост – за периода от 04.04.2022г. до 16.06.2022г.

За уважаване на този иск е било необходимо да се докаже обогатяване на ответниците, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, както и липса на основание за това. Отнесено към конкретния случай, това означава да се докаже, че през процесния период ищецът е бил собственик на поземления имот, а ответниците – на намиращата се в него постройка, както и че последните са ползвали без правно основание земята, върху която е построена тя.

Към настоящото дело е приложено в цялост гр.д. № 265/2020г. на Пирдопския районен съд.

От намиращия се на л. 27 от същото нотариален акт № 131, т. I, рег. № 961, дело № 98/2007г. се установява, че П. Н. З. е придобил по дарение собствеността върху УПИ I-101 в кв. 4 по плана на гр. К., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 83 кв.м.

Същевременно, от намиращия се на л. 9 от същото дело (респ. л. 95 от гр.д. № 321/2022г. на РС- Пирдоп) нотариален акт № 72, т. I, рег. № 511, дело № 34/2007г. се установява, че Г. Й. Д. е закупил едноетажна със сутерен масивна жилищна сграда със застроена площ 84,50 кв.м., намираща се в УПИ I-101 в кв. 4 по плана на гр. К.. Съгласно приложеното удостоверение за граждански брак (л. 8 от гр.д. № 265/2020г. на РС- Пирдоп, респ. л. 95 от гр.д.

№ 321/2022г. на РС- Пирдоп), към момента на закупуване на имота Г. Й. Д. е бил в граждански брак със С. Р. Б. (след брака – Д.).

Видно от скиците на л. 28 и 29 от това дело, УПИ I-101 в кв. 4 по плана на гр. К. е с идентификатор ***, притежаваната от З. жилищна сграда е с идентификатор ***.

От друга страна, скиците на л. 13 и 14 от това дело (респ. л. 90 и 91 от гр.д. № 321/2022г. на РС- Пирдоп) сочат, че придобитата от Г. Д. сграда е с идентификатор ***, като към нея е пристроена сграда (пристройка) с идентификатор ***, за която в съответната скица е отразено, че е собственост на Н.Ц. З..

С постановеното по гр.д. № 265/2020г. на ПРС Решение № 20/10.02.2021г. П. Н. З. е осъден да преустанови действията си, с които пречи на Г. Д. и С. Д. да упражняват правото си на собственост върху сградата с идентификатор ***.

Със същото решение е бил отхвърлен насрещният иск на П. Н. З. за осъждане на Г. Д. и С. Д. да прекратят неоснователните си действия, с което му пречат да упражнява правата си като собственик на поземлен имот с идентификатор *** и като един от собствениците на постройка на допълващото застрояванане с идентификатор ***. За да постанови този резултат, съдът е приел, че З. не е собственик на постройката с идентификатор ***.

На последно място, със същото решение е определено на основание чл.

64 от ЗС, Г. Д. и С. Д. да ползват в поземлен имот с идентификатор *** прилежащи площи за използване на изградената в този имот тяхна жилищна сграда с идентификатор ***. Площите са индивидуализирани като такива, маркирани с лилав цвят и заключени между буквени означения „А-BC-G-A“ и “M-T-K-R-O-N-M” с ширина 3,00 метра, както и маркирана със 3 светло зелен цвят и заключени между буквените означения „F-E-Q-S-L-T-KD-C-G-F“ с ширина 1,20 метра по вариант №1 на съдебно-техническата експертиза, обективиран в скица, намираща се на л. 86 от гр.дело № 265/2020г. на Районен съд - Пирдоп, като скицата е подписана от съдебния състав и е неразделна част от решението.

Така постановеното решение е било потвърдено с Решение № 260162/20.05.2021г. по в.гр.д. № 211/2021г. на Софийския окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. В акта, с който не е допуснато обжалването, ВКС е изложил мотиви, че пристройката с идентификатор *** не представлява самостоятелен обект на собственост, а е принадлежност към главна вещ - сградата с идентификатор ***.

От заключението по СТЕ по гр.д. № 265/2020г. на ПРС и мотивите към Определение № 44/19.02.2022г. по гр.д. № 3245/2021г. на ВКС се установява, че пристройката с идентификатор *** не е самостоятелен обект на собственост, а е построена заедно с къщата с идентификатор *** и е функционално свързана с нея.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по СТЕ, съгласно което, площта на сградата с идентификатор *** е 14 кв.м. с форма на правоъгълник с размери 3,00м. на 4,65м., долепена до основната жилищна сграда с идентификатор ***. Изрично е посочено, че сграда с идентификатор *** попада в необходимата за ползване на сграда с идентификатор *** част от терена на ищеца – поземлен имот с идентификатор ***.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че решаващо за отхвърляне на така предявения иск е обстоятелството, че заетият от сградата с идентификатор *** терен с площ 14 кв.м. попада изцяло в отредената за ползване площ на сградата с идентификатор ***.

Видно от заключението по СТЕ по гр. д. № 265/2020г. на ПРС, както и скицата – вариант № 1 към него, с влязло в сила съдебно решение са определени прилежащи площи за използване на сграда с идентификатор ***, маркирани на тази скица с лилав цвят и заключени между буквени означения „А-B-C-G-A“ и “M-T-K-R-O-N-M” с ширина 3,00 метра, както и маркирани със светло зелен цвят и заключени между буквените означения „F-E-Q-S-L-T-K-D-C-G-F“ с ширина 1,20 метра. Същевременно, вещото лице е установило, че широчината на сградата с идентификатор *** (а следователно – и на процесния терен под нея, за ползването на който се претендира обезщетение в настоящото производство), е три метра.

Това означава, че този терен попада изцяло в определената прилежаща площ към сграда с идентификатор ***. В същия смисъл е и изричното заключение по т. 3 от заключението към СТЕ.

От друга страна, разпоредбата на чл. 64 от ЗС регламентира възможността на суперфициарния собственик на сградата да ползва терена, доколкото това е необходимо за използването й. Това правомощие е част от съдържанието на ограниченото вещно право на строеж (Петров Вл., Марков М. „Вещно право. Помагало.“, изд. Сиби, 2017г., стр. 119) и е едно от правомощията на суперфициара, произтичащо непосредствено от неговото вещно право. Съответно, за това лице не възниква насрещно задължение срещу осъществяваното от него ползване (арг. от Петров Вл., Марков М.

„Вещно право. Помагало.“, изд. Сиби, 2017г., стр. 117).

4

Поради това и доколкото площта от терена, необходима за ползването на сградата с идентификатор ***, е определена с влязло в сила съдебно решение, а процесната площ от 14 кв.м. попада изцяло в нея, за ползването на последната не се дължи обезщетение.

Във връзка с това съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 64 от ЗС била неприложима в случая, тъй като сградата с идентификатор *** била незаконна. Както се обоснова по- горе, правото на въззиваемите да ползват процесната площ от 14 кв.м. произтича не от собствеността им върху незаконната пристройка, а от характера на тази площ като прилежаща такава за използването на законната сграда с идентификатор ***. Независимо дали процесната площ е законно или незаконно застроена, или въобще не е застроена, собственикът на поземления имот няма право на обезщетение за лишаването му от нейното ползване, тъй като по силата на чл. 64 от ЗС това право е предоставено на суперфициарните собственици по силата на самата суперфиция.