Решение № 657 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110214274 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НO, 13-ти състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14274 по описа на съда за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. П. И. срещу Наказателно постановление №25-4332018332 от 23.07.2025 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

1

Жалбоподателят счита, че не се налице процесуалните и материални предпоставки за издаване на НП, като твърди, че към момента на нарушението е бил задържан, поради което иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Н а 25.04.2025 г. И.П., заемащ длъжност „командир отделение“ във 02 РУ – СДВР съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено на същата дата нарушение на чл. 150а ЗДвП. АУАН бил подписан без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН на 23.07.2025 г., Г. В. Б. – Началник група в ОПП – СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им обаче не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението не е достатъчно ясно описано и не съответства на посочената разпоредба на закона. В НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.150а от ЗДвП -„ управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по съдебен или административен ред“. В НП обаче не е посочено основанието, на което жалбоподателят е лишен от това право, актът с който е лишен, моментът на издаването му или срокът на лишаване, което да позволи извършване на преценка за това дали правилно е приложен материалния закон, като изложената в НП фактическа обстановка се свежда до „СУМПС е временно отнето в условия на повторност“. Любопитно е, че АУАН е направен опит да се посочи основанието за лишаване от правоспособност, като е отбелязано че, „СУМПС е временно отнето по реда на чл.69А от НПК от ЗДвП“. Посочването на два отделни нормативни акта обаче внася допълннително объркване, което е могло да бъде отстранено в НП, чрез посочване по ясен начин на разпоредбата и основанието за отнемане на СУМПС, но АНО е избрал да не го прави. На следващо място в НП се съдържа фактическо твърдение, че нарушението е извършено в условия на повторност, което би следвало да го квалифицира като такова по чл. 177, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДвП, но това не е сторено, като е посочена единствено разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, което внася допълнителна неяснота относно това дали съществува посочения квалифициращ признак повторност.

2

Ангажирането на административно-наказателната отговорност е строго формален процес, като посочените непълноти и неясноти при описание на нарушението безспорно възпрепятстват жалбоподателя да разбере в какво се състои вмененото му нарушение и да организира адекватно защитата си по фактите. Касае се за допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, което е и самостоятелно основание за отмяна на НП.

Следва да се посочи, че предметът на делото в административнонаказателното производство и фактическите рамки на доказване се определят от изложеното в АУАН и НП, като съдът не разполага с правомощие да разширява, допълва и изменя фактическата рамка на административното обвинение. Съдебният контрол не е средство за саниране на пропуски в дейността на АНО, а за проверка на това дали са били налице предпоставките за издаване на НП, като не може дадено обстоятелство да се изследва и установява за пръв път пред настоящата инстанция, пред която не се допуска съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (аргумент за противното от чл. 63, ал.7, т.1 от НП). По тази причина и при посочената неяснота на фактическата обстановка е безпредметно да се извършва доказателствен анализ и да се прави преценка за правилно приложение на материалния закон. Жалбата се явява основателна и НП следва да бъде отменено.

При този изход на делото жалбоподателят би имал право на разноски, но не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-4332-018332 от 23.07.2025 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на С. П. И. на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3