Решение № 3257 от 04.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3257 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20241100501483 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника С. А. Х. по изпълнително дело № 202192404014561 на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 срещу отказ на съдебния изпълнител да коригира постановлението с приетите разноски и да вдигне наложената възбрана върху собствения й несеквестируем недвижим имот. В жалбата се излагат доводи, че в постановление на ЧСИ от 14.07.2023 г. са включени разноски, които са недължими и незаконосъобразно начислени. В тази връзка излага, че част от разноските са начислени на едно и също основание, както по присъединеното изп.д.№ 894/2019 г. на ЧСИ Д.В., така и по делото на ЧСИ К., а именно начислените такива в т. 1 такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, определена върху общия размер на подлежащото на принудително събиране вземане, посочен в размер на сумата от 23 908.10 лв. Жалбоподателят излага доводи за начисляването на останалите суми за разноските в размер несъответен на действително дължимия такъв, каквито са в т. 1 - такса за образуване на изпълнително дело, която вместо 20 лв. е посочена 24 лв.; т. 3 - посочената такса за извършване на справки за длъжника и неговото имущество, бележки НАП в размер на 12 лв. е несъответна на посочената в тарифата от 5 лв., като са начислявани допълнително такива /справка за имущество 6 лв./, като счита, че не следва да бъдат извършвани едни и същи справки; т. 5 – такса за изготвяне и връчване от ЧСИ, начислена от 24 лв., вместо дължимата по тарифата 20 лв.; т. 9 – такса за налагане на запор, начислена от 18 лв., вместо дължимата по тарифата от 15 лв., която е начислена четири пъти, въпреки установеното в тарифата, че се дължи еднократно, независимо от броя на запорите. Жалбоподателят С. Х. оспорва законосъобразността на действията на ЧСИ по налагането на възбрана от 26.06.2023 г. върху притежавания от него недвижим имот, представляващ ½ идеална част от недвижим имот, който с решение от 02.08.2022 г. по гр.д.

№ 13644/2022 г. на СРС, 80 състав, е предоставен за ползване на бившия й съпруг, ведно с прекратяване на брака между тях. Твърди, че не притежава друго жилище.

В мотивите по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ К. излага доводи за неоснователност на жалбата. В подкрепа на това сочи, че в постановлението с приетите разноски подробно са описани основанието, размерът и начинът на начисляването им, като разликата в сумите с посочените в тарифата се дължи на начисления ДДС, който също подлежи на 1 възстановяване от длъжника. По отношение на жалбата в частта й срещу наложената възбрана върху недвижимия имот излага, че с налагането й не се възпрепятства ползването на имота от собственика му, като има единствено обезпечителна функция.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

В Съобщение с изх. № 60269/20.10.2023 г. ЧСИ Г. К. е уведомил длъжника С. Х., че възражение с вх. № 136709/29.09.2023 г. е оставено без уважение /в което е заявено искането на жалбоподателката за изменение на приетите от ЧСИ разноски/.

Размерът на таксите и разноските, дължими в полза на ЧСИ за осъществяваните от него действия по възложеното му принудително изпълнение, е установен в Тарифа за таксите за разноските към закона за ЧСИ. Въз основа на тази тарифа са и начислените такива в постановление от 14.07.2023 г. на съдебния изпълнител, които се иска да бъдат изменени и по отношение на което е постановен атакуваният отказ.

Начислената такса по т. 1 за образуване на изпълнително дело в размер на 24 лв. е съобразно посоченият такъв в тарифата от 20 лв., върху който е начислен ДДС, който също подлежи на заплащане от длъжника. Аналогични са мотивите на съдебния състав относно начислената такса по т. 5 от постановлението за изготвяне и връчване от ЧСИ на покана, призовка, която е начислена в размер на 24 лв., съответен на посочения в чл. 5 от тарифата от 20 лв., като отново е добавен ДДС. Начислените в т. 3 такси за извършени справки при проучване имуществото на длъжника, а именно до НАП, Регистъра за банкови сметки и сейфове /РБСС/, за притежавани МПС и недвижимо имущество са относно справки, които се искат от различни учреждения и водени при тях регистри, поради което всяко действие на ЧСИ с изпращане на запитване до отделен орган и получаване на отговор от него е отделно и независимо от другите, поради което и таксата е начислена за всяка от отделните справки, което съдебният състав намира за надлежно. Установеният размер на таксата в тарифата е 5 лв. за справка, като с оглед начисления ДДС, правилно е посочена в дължим размер на възстановяване от 6 лв. Не се касае за повторно извършване на едни и същи справки, в какъвто смисъл излага оплакванията си жалбоподателят.

Наложени са следните запори – запорно съобщение изх. № 15473/05.06.2019 г., адресирано до Първа Инвестиционна Банка АД; запорно съобщение изх. № 15522/05.06.2019 г., адресирано до Л. ООД за налагане на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение; запорно съобщение изх. № 1165/15.01.2021 г., адресирано до Р. ООД за налагане на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение, както и повторно изпратено запорно съобщение изх. № 44954/28.10.2022 г. до същия работодател, с вписан актуален размер на вземането и с оглед постановление на ЧСИ за такси и разноски от 28.10.2022 г. При това положение, дължи се такса четирикратно начислена върху посочената такава в чл. 9 от тарифата за налагането на запор, възлизаща на 15 лв. или 18 лв. с ДДС, в какъвто смисъл е и начислената такава в т. 9 от постановлението. Начислената на това основание такса от ЧСИ следва да бъде възложена върху длъжника, доколкото се установи, че по всяко от запорното съобщение е бил реализиран така насоченият способ на изпълнение. По делото е приложено писмо изх. № 1/З-50060/06.06.2019 г. от Първа инвестиционна банка АД, в което се сочи за налични постъпващи авоари по банковата сметка на длъжника, която е блокирана до посочения размер. Запорните съобщения до работодателите са изпратени въз основа на изготвена преди това справка от НАП за регистрирани трудови договори, по които длъжникът е страна. Неоснователни намира възраженията на жалбоподателя по неколкократно начисляване на таксата според броя на запорите, като в тарифата под „забележка“ е отбелязано еднократното й начисляване само при налагане на електронен запор, какъвто способ в случая не е приложен.

Начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се определя според размера на подлежащата 2 на събиране сума. В основата за определяне на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се включват освен вземанията по изпълнителния лист, също и вземането за разноски в изпълнителното производство, като е включен и общият размер на вземанията /главница, лихви, такси, разноски/ по присъединеното изп.д.№ 894/2019 г. на ЧСИ Д.В. – в този смисъл чл. 456, ал. 3 ГПК. Именно в този смисъл е и начислена таксата по т. 26 ТРРЗЧСИ, като е възприет общ размер на остатъка от незаплатеното вземане от 23 908.10 лв., въз основа на който е и определена таксата от 1983.22 лв., съгласно т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ.

При служебно извършена справка от Имотния регистър в АВ по партидата на жалбоподателката С. А. Х. се установи, че е налице вписване за придобит от нея недвижим имот съвместно с лицето В.И.И., а именно самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище, апартамент с площ от 61.640 кв.м. с мазе от 10.79 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. ****, като е отразена и наложената възбрана върху ½ идеална част от имота по заявление с вх.рег.№ 49944 от 18.07.2023 г. Не са отразени други вписвания по партидата на лицето.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е предвидено правото на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В разпоредбата на чл. 444 ГПК са посочени изчерпателно вещите от имуществото на длъжника, които са несеквестируеми, като в т. 7 е посочено като такава жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.

Предвид установеното относно притежаваното от жалбоподателката недвижимо имущество и предвиденото в приложимата процесуална норма, процесният имот – обект на наложената в хода на изпълнителното производство възбрана, представлява несеквестируемо имущество от притежаваното в патримониума на длъжника.

Възбраната сама по себе си като изпълнително действие не подлежи на обжалване, като на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. За да бъде незаконосъобразно действието на ЧСИ по налагането на възбрана, необходимо е чрез него да е осъществено насочването на изпълнението върху имуществото чрез неговото осребряване. В този случай на отмяна ще подлежат всички действия на съдебния изпълнител, които нарушават несеквестиуемостта.

Налагането на запор или възбрана върху несеквестируеми вещи е допустимо, доколкото по този начин същите биват задържани в имуществото на длъжника, което е в защита интереса на неудовлетворения взискател. В този случай възбраната, без да предприето осребряването на имота, е допустима и върху несеквестируемия такъв – част от актива на длъжника. В тази насока са задължителните разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, видно от материалите по приложеното изпълнително дело, възбраната върху имота на длъжника е наложена преди връчването му на съобщение за образувано изпълнително дело, след получаването на което жалбоподателяте упражнил правото си на защита чрез подаване на жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство. Не се налице данни за предприети последващи действия по осребряването на имота, което би обосновало основателност на жалбата.

С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а атакуваните с нея действия на ЧСИ за законосъобразни. Жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 136708/29.09.2023 г. /на ЧСИ/ на длъжника С. А. Х. по изпълнително дело № 202192404014561 на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 3 срещу отказ на съдебния изпълнител да коригира постановлението с приетите разноски и да вдигне наложената възбрана върху собствения й несеквестируем недвижим имот, представляващ ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище – апартамент № 1, находящ се на адрес – гр. София, ж.к. ****, с площ от 61.64 кв.м.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4