Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 04.01.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 304/2022
Вид
Решение № 1
Подписан
04.01.2023
В сила
04.01.2023
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Пламен Митков Драганов, Емил Димитров Стоев

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 94, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Разград, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600304 по опИ. за 2022 година

Производството е по реда на чл. 327 от НПК.

С присъда № 10/14.07.2022 год. по нох дело № 174/2021 г., РС – Исперих признал подсъдимия Н. А. М. за виновен в това, че на 08.09.2020 год. в село ***, обл. Разград, в съучастие, като съизвършител със С. А. М., ЕГН ********** от село Подгорица, обл.

Търговище, повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил “Фолксваген“, модел “Пасат“, с рег. № ****, на стойност 2 400.00 лева - собственост на С. И. И. от село ***, обл. Разград, като унищожил: предно (челно) стъкло; задно стъкло, стъкло на предна дясна врата; стъкло на предна лява врата; стъкло на дясна задна врата; стъкло на лява задна врата; стъкло на багажник вдясно; стъкло на багажник вляво; предна дясна врата; преден десен фар; преден ляв фар; дясно странично огледало и предна броня, като с тези си действия причинил на С. И. И. щета, на обща стойност 1595 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и в условията на чл. 54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС.

Със същата присъда съдът признал подсъдимата С. А. М. за виновна в това, че на 08.09.2020 год. в село ***, обл. Разград, в съучастие, като съизвършител с Н. А. М., ЕГН **********, от същото село, повредила противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил “Фолксваген“, модел “Пасат“, с рег. № ****, на стойност 2 400.00 лева собственост на С. И. И. от село ***, обл. Разград, като унищожила: предно (челно) стъкло; задно стъкло, стъкло на предна дясна врата; стъкло на предна лява врата; стъкло на дясна задна врата; стъкло на лява задна врата; стъкло на багажник вдясно; стъкло на багажник вляво; предна дясна врата; преден десен фар; преден ляв фар; дясно странично огледало и предна броня, като с тези си действия е причинила на С. И. И. щета, на обща стойност 1 595 лева престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и в условията на чл. 54 1 от НК, я осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал.

1 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

Възпитателната работа по отношение на условно осъдената през време на изпитателния срок е възложена на РУМВР-Исперих.

На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимите Н. А. М. и С. А. М. да заплатят солидарно на гражданския ищец С. И. И. сумата 1 595 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 08.09.2020 год. до окончателно плащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимите Н. А. М. и С. А. М. да заплатят в полза на Държавата по сметка на МВР сумата 175.50 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС-Исперих сумата 20 лева представляваща направени разноски в хода на съдебното производство и сумата 63.80 лева представляваща дължима ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволни подсъдимите Н. М. и С. М. обжалват присъдата с бланкетна въззивна жалба като неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания се обжалват като явно несправедливи.

От въззивната инстанция се иска да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и да упражни правомощията си, според констатираните пороци.

В допълнение към въззивната жалба, подадено от защитника на подсъдимите адв. М.

П., се сочи и необоснованост на присъдата, тъй като същата противоречи на събраните по делото доказателства. За защитата са неизвестни мотивите на съда по силата на които е прието за доказано, че подсъдимият Н. М. е автор на инкриминираното деяние, тъй като такива данни се съдържат само в показанията на пострадалия и роднините му. Този извод е в противоречие с други свидетелски показания, установени по несъмнен и безспорен начин, още повече, че е налице и самопризнание на друг извършител на деянието, което се подкрепя от обясненията на подсъдимата С. М..

По делото е постъпила и въззивна жалба, подадена от подсъдимия Н. А. чрез защитник адв. Р. П. в която се изтъкват доводи за необоснованост на присъдата. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен и безспорен извод за съпричастността на подсъдимия М. към авторството на деянието. От въззната инстанция се иска отмяна на атакуваната присъда и признаване на подсъдимия М. за невиновен, поради недоказаност на обвинението.

По делото е постъпила и въззивна жалба против присъдата от подсъдимата С. М., чрез служебният й защитник адв. А. М.. Във въззивната жалба се изтъква, че по делото не са събрани доказателства от които да се направи обоснован извод за вината на подсъдимата С.

М.. Същата е призната за виновна единствено въз основа на нейните самопризнания.

В допълнение към въззивната жалба от въззивната инстанция се иска да отмени протоколно определение на първоинстанционния съд от 14.07.2022 г., с което е постановено препис от протоколите по делото да се изпратят на прокурора, за проверка и преценка за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК

Преписи от въззивните жалби и от допълните съображения са изпратени на другите страни.

Писмени възражения против въззивните жалби не са постъпили.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

Въззивните жалби се подържат и в съдебно заседание от защитника на подсъдимите адв.

Ковалаков на същите основания и със същите искания. Набляга се на необоснованост на 2 присъдата в частта досежно вината на подсъдимия Н. М. с твърдението, че обвинението против него не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като се прави кратък анализ на гласните доказателства. На следващо място се сочи допуснато нарушение на процесуалните правила довело до засягане правото на защита на подсъдимия. Сочи се предубеденост на съда при обсъждане на доказателствената съвкупност. Изтъква се необоснованост на заключението по назначената оценъчна експертиза. Твърди се, в условията на алтернативност, че са налице основания за определяне на наказанието на подсъдимия М. при условията на чл. 55 от НК.

В лично изявление подсъдимите Н. и С. М. заявяват, че подържат становището на защитника си.

Повереникът на гражданския ищец адв. М. също намира въззивните жалби за неоснователни и моли съда да потвърди присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована. Застъпва се, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения свързани с правото на защита на подсъдимия М. и при събиране, проверка и обсъждане на доказателствата. Повереникът изразява становище, че не са налице основания за определяне на наказание на подсъдимия М. при условията на чл. 55 от НК.

В лично изявление гражданския ищец С. И. заявява, че подържа становището на повереника си.

В последната си дума подсъдимият Н. М. заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

В последната си дума подсъдимата С. М. заявява, че не иска нищо от съда.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.

313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:

От фактическа страна:

Двамата подсъдими Н. А. М. и С. А. М. са брат и сестра, които произхождат от многодетно семейство.

С. М. има завършено основно образование. Не е омъжена, но съжителства на семейни начала и е майка на две деца. Същата е безработна, като не получава постоянни доходи от трудова дейност или други източници. Не притежава имущество, от което да се издържа.

Живее в село Подгорица, обл. Търговище, но често се разделяла с мъжа си и в тези периоди на раздяла живеела в село ***, обл. Разград при своята майка и при брат си Н.. Не е осъждана.

Н. М. е със завършено начално образование. Работи като трупач на дърва с месечен доход от трудовата си дейност в размер на 500 лева. Не получава допълнителни доходи от други източници. Не притежава имущество, от което да се издържа. Живее в село ***, обл.

Разград, като сред близките и приятелите си е известен с името Н.. В периода 2016 – 2022 год. е осъждан на няколко пъти, вкл. на лишаване от свобода, при ефективно изтърпяване.

Подсъдимият Н. А. М. съжителствал на семейни начала със свидетелката В.П.И., която е бивша съпруга на пострадалия свидетел С. И. И..

С. и В. имали родени от брака си общи деца, като по повод на раздялата им имали и спорове за упражняването на родителските права спрямо децата. В тази връзка не били в добри отношения помежду си. От своя страна настоящият съжителник на В. - подсъдимият Н. А. М. също не бил в добри отношения със С. И. И., чиито деца живеели при Н. заедно с майка им В. и често имали конфликти помежду си.

Вечерта, на 08.09.2021 год., подсъдимият Н. М. бил в центъра на село *** с приятели, сред които свидетелите А. А.ов Р., П.Х.П., О.С.В. и С.И.Г.. Подсъдимият ги почерпил за новороденото си дете от В., което тогава било на 40 дни. По време на разговора станало 3 въпрос, че свидетелят П.П. ще влиза в затвора и трябвало да се подготвя да стане “булка“.

По този повод подсъдимият Н., чиито конфликти със С. И. били известни сред близките и приятелите им, изразил своето неприязнено отношение към бившия съпруг на съжителницата си, като казал, че “иска С. да бъде много ебан в затвора“.

Същата вечер подсъдимият Н. М. тръгнал да се прибира към дома си заедно със свидетеля П.П., тъй като живеели в една посока. Минали покрай дома на свидетеля И. И. А.

/баща на пострадалия С. И. И./, живущ в съседство, който изварявал буркани с лютеница в двора на къщата си и видял, че П. и Н. заедно влизат в къщата на последния. По същото време в къщата на подсъдимия Н. М. били съжителницата му В. с бебето им. Заедно с тях там била и подсъдимата С. А. М. с едното от децата й, която пребивавала в дома на брат си в село *** поради поредния конфликт с мъжа й. Подсъдимият Н. М. бил видимо повлиян от употребения алкохол с приятелите си. Бил ядосан на С., заради влошените отношения помежду им, както и с оглед на конкретен повод - С. отказвал да подпише документ за получаване на социални помощи за децата му. Във връзка с тези обстоятелства, същата вечер, заедно със С. решили да отидат пред дома на С. и да изпочупят автомобила му, който бил паркиран пред къщата му.

В изпълнение на намисленото отишли пред дома на свидетеля С. И. И., където пред къщата му бил паркиран притежавания от него лек автомобил, марка “Фолксваген“, модел “Пасат“, с рег. № ****. В ръцете си носели брадви и започнали да нанасят с тях удари по автомобила. В резултат на това повредили сериозно лекия автомобил, като унищожили предно (челно) стъкло; задно стъкло, стъкло на предна дясна врата; стъкло на предна лява врата; стъкло на дясна задна врата; стъкло на лява задна врата; стъкло на багажник вдясно; стъкло на багажник вляво; предна дясна врата; преден десен фар; преден ляв фар; дясно странично огледало и предна броня.

По същото време свидетелят С. И. И. и сегашната му фактическа съжителница свидетелката С. Г. И. били в дома си, в горните стаи на къщата. Когато чули странните шумове от тракане навън пред дома им, слезли да погледнат през прозорците на долните стаи, откъдето се виждало по-добре. Възприели човешки силуети, които нанасяли удари върху паркирания автомобил пред къщата, сред които ясно разпознали единствено подсъдимия Н. (Н.). Тъй като С. и С. се изплашили, не излезли веднага навън, а се обадили на бащата и брата на С., за да дойдат пред дома им, като обяснили какво се е случило.