Решение № 57 от 19.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501946 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба от ХР. С. ХР., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „С. С. К. и М.“ № *** и от С. ХР. С. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Л., обл.

Р., ул. „А. С.“ № **, действащ в качеството си на физическо лице и като регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ: 116554689, действащи чрез упълномощения си по делото процесуален представител адв. М.М.- АК- Разград проти в решение № 261065 от 09.08.2021 г., постановено по гр. дело № 7223/2020г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за установено по отношение на въззивниците- ответници, че на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД същите дължат солидарно на и щ е ц а “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата о т 12 492 евро, представляваща частично претендирана главница за неплатени вноски за периода от 20.11.2015г. до 20.08.2016г. по договор за банков инвестиционен кредит с № 0054/615/16122014, сключен на 16.12.2014г. с “УниКредит Булбанк” АД, и анекси № 1/04.02.2015г., № 2/18.09. 2015г. и № 3/19.10.2015г. към него, вземанията по който са били прехвърлени на дружеството- ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 06.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2020г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от 1

ГПК по ч. гр. дело № 3170/2020 г. на РС Бургас, влязла в сила по отношение на солидарния съдлъжник /кредитополучател/ “С. Транс – 11“ ЕООД, ЕИК: 201751071, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ”Лазур”, бл.15, ет.3, ап.13, както и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените в заповедното и в исковото производство пред районния съд разноски в общ размер от 1 157.30 лв. за държавни такси и възнаграждение за вещото лице по ССЕ, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 300 лв.

В жалбата си, въззивниците- ответници са изразили недоволство от първоинстанционното решение, като твърдят, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Считат за необоснован извода на районния съд, че те имат качеството на съдлъжници по кредита, а не на поръчители, като цитират съдебна практика на ВКС по въпроса. Считат за необосновано решението и в частите, с които съдът е отхвърлил възражението им за недействителност на договора за банков кредит поради противоречие с чл. 58 от ЗКИ, както и възражението им за нищожност на клаузата по чл. 4.3 от договора като противоречаща на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД/. Излагат несъгласие и с изводите на районния съд, с което са отхвърлени възраженията им за недействителност на извършената цесия поради липса на съгласие, по съображения, че е сключена от лица без представителна власт по отношение и на двете страни по нея, за нищожността й поради невъзможен предмет и за липсата на действие спрямо тях, по съображения, че не им е била съобщена съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърдят наличието на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като считат, че съдът не е анализирал в съвкупност всички доказателства по делото, като анализа му е необективен и едностранчив.

Излагат оплаквания за неправилно приложен материален закон- нормата на чл. 147 от ЗЗД, чл. 58 от ЗКИ, чл. 26 и чл. 99 от ЗЗД. По подробно изложените във въззивната жалба доводи въззивниците молят за отмяна на първоинстанционното решение, и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, въззивниците не се явяват и не изпращат представител. Депозират писмена молба, с която заявяват, че поддържат въззивната си жалба и молят съдът да я уважи, като излагат подробно становище по съществото на спора. Претендират присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия – ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е представил писмен отговор, в които е оспорил изцяло наведените във въззивната жалбата оплаквания. Изложени са аргументи за неправилност на доводите на въззивниците, че същите имат качеството поръчители, а не на солидарни съдлъжници.

Оспорени са и възраженията им за нищожност на клаузата на т. 4.3 от договора за кредит досежно договорната лихва, по съображения, че същите освен неправилни, са и ирелевантни, тъй като ищецът не претендира вземания за договорна лихва, а само за главница. Изложени са доводи и за неоснователност на възраженията на въззивниците за недействителност на договора за цесия поради липса на съгласие и поради липса на индивидуализация на прехвърленото вземане, като въззиваемият е посочил, че е налице надлежно упълномощаване в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както, че и индивидуализацията на дълга е ясно описана в приложенията, представляващи неразделна част от договор за цесия. По отношение оплакванията, че договорът за цесия не бил съобщен на въззивниците, сочи, че това е сторено надлежно от ищеца- цесионер съгласно дадено му пълномощно за това от цедента, в т.ч. заявява, че с получаване на преписи от книжата по делото, съдържащи уведомлението ответниците се считат за уведомени за цесията съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Дружеството оспорва възраженията в жалбата за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, като счита, че съдът правилно е анализирал и обсъдил всички доказателства по делото. Излага доводи и за 2 неоснователност на оплакванията за неправилно приложен материален закон. По подробно изложените в жалбата съображения моли за потвърждаването на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, редовно призовано въззиваемото дружество не изпраща представител.

Депозира писмено становище по съществото на спора, в което е направено искане за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение през въззивната инстанция в размер на 100 лв.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано по предявени искове по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответниците ХР. С. ХР. и С. ХР. С. последният, действащ в качеството си на физическо лице и като регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ: 116554689, че двамата като солидарни съдлъжници дължат на ищцовото дружество“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата о т 12 492 евро, представляваща частично претендирана главница за неплатени вноски за периода от 20.11.2015г. до 20.08.2016г. по договор за банков инвестиционен кредит с № 0054/615/16122014, сключен на 16.12.2014г. с „УниКредит Булбанк” АД, и анекси № 1/04.02.2015г., № 2/18.09. 2015г. и № 3/19.10.2015г. към него, вземанията по който са били прехвърлени на дружеството- ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 06.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2020г. до окончателното плащане.

За горепосочените вземания ищецът се е снабдил срещу ответниците – съдлъжници със издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3170/2020 г. на РС Бургас, която е влязла в сила по отношение на кредитополучателя “С. Транс – 11“ ЕООД, ЕИК: 201751071.

В исковата молба се твърди, че между кредитополучателя- длъжник“С. ТРАНС – 11“ ЕООД /представлявано към този момент от първият ответник ХР. С. ХР./ и солидарните съдлъжници ХР. С. ХР. и С. ХР. С. последният, действащ в качеството си на физическо лице и като регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ: 116554689, от една страна и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, от друга страна в сключен договор от 16.12.2014г. за банков инвестиционен кредит, по силата на който дружествотокредитополучател е получило от банката паричен кредит в размер на 62 500.32 евро с цел покупка на товарен автомобил. Съгласно условията по договора е уговорено предоставения кредит да бъде върнат при ГЛП от 8.5% на 60 месечни вноски с падеж на 20-то число на месеца за срок от 20.01.2015г до 16.12.2019г., от които 59 месечни вноски от по 1041 евро всяка, а последната 60-та вноска е изравнителна в размер на 1081.32 евро. Сочи се, че на 04.02.2015г. страните по договора са сключили допълнителен анекс, съгласно който са променили броят на вноските, като са уговорили, че считано от 20.02.2015г.

3 кредитополучателят ще погасява кредита на 58 месечни вноски, всяка от по 1041 евро, а последната изравнителна вноска, дължима на 16.12.2019г. ще е в размер на 2122.38 евро. С втори и трети анекси от 18.09.2015г. и от 19.10.2015г. страните са променили броя и размер на погасителните вноски, като с последният анекс е уговорено, че считано от 20.11.2015г. кредитополучателят ще погасява кредита на 50 месечни вноски, като на 20.11.2015г. ще погаси 3123 евро, а считано от 20.12.2015г. ще погасява кредита на 48 месечни вноски, всяка от по 1041 евро, а последната изравнителна вноска, дължима на 16.12.2019г. ще е в размер на 2122.38 евро. Ищецът сочи, че крайният падеж на договора е настъпил, като преди това договорът не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че на 06.11.2017г. между банката- кредитодател и ищеца е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/, по силата на който вземането на банката срещу кредитополучателя и солидарните длъжници по горепосочения договор за кредит е прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. всички лихви и такси, комисионни и други разноски на кредитора- цедент. Ищецът сочи, че ответниците са уведомени за извършената цесия съгласно връчените им уведомления съответно на 12.06.2020г. и на 17.06.2020г., приложени към исковата молба, като наред с това се позовава на съдебната практика на ВКС съгласно която уведомяването за цесията се счита за извършено и с връчването на уведомленията на длъжниците в исковия процес. Твърди, че по договора за кредит е останала непогасената главница в размер на 12 492 евро, дължима за периода от 20.11.2015г. до 20.08.2016г., за която сума ищецът цесионер се е снабдил срещу кредитополучателя и ответниците като солидарни съдлъжници със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от подаването му до окончателното й изплащане, като заповедта е влязла в законна сила срещу кредитополучателя. С оглед подадените от ответниците възражения по чл. 414 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск за установяване на дължимостта на вземанията си срещу тях по издадената заповед по чл. 410 от ГПК.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответниците са оспорили предявените срещу тях искове, по съображения, че същите нямат качеството на солидарни съдлъжници по договора за кредит, а на поръчители по смисъла на чл. 147 от ГПК, по отношение на които е изтекъл предвидения в закона шестмесечен срок за ангажиране на отговорността им за заплащане на дълга. Наред с горните съображения ответниците са наведи доводи за нищожност на клаузата на чл. 4.3 от договора за кредит като противоречаща на добрите нрави по съображения, че уговорената лихва от 5% върху кредита е неморално висока и води до неоснователно обогатяване на банката. На следващо място твърдят, че всички претендирания с исковата молба размер на главницата е недължим, тъй като е платен изцяло. Оспорили са валидността на извършената цесия по съображения, че същата нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, тъй като е сключена от страните по нея чрез лица без представителна власт, както и, че същата е нищожна поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, по съображения, че прехвърленото вземане не е индивидуализирано. Изложени са и доводи, че цесията не е надлежно съобщена на длъжниците. Иска се отхвърляне на исковете като 4 неоснователни.