Определение № 227 от 16.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Враца, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Захари Ил. Захариев Въззивно частно наказателно дело № 20261400600344 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по повод на депозирана частна жалба от адв. А. М.

/ВрАК/ – в качеството му на защитник на подсъдимия М. Н. А.. С нея се обжалва Протоколно определение № 465 от 29.06.2026 г., постановено в разпоредително заседание от 23.06.2026 г. по НОХД № 300/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Враца. С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното от защитата искане за връщане на делото на прокурора, в което се твърди наличие на основание за прекратяване по чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК.

В частната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на определението, като се поддържа, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, довели до реално ограничаване на правото на защита.

Подателят на жалбата аргументира тезата си с обстоятелството, че след надлежно упълномощаване е депозирал молба от 05.03.2026 г. за предявяване на материалите от разследването с цел реализиране на самостоятелните му правомощия по чл. 99 от НПК. Твърди се, че в нарушение на императивната разпоредба на чл. 227, ал. 2 от НПК, органите на досъдебното производство не са предприели дължимите действия по направеното искане, като делото е внесено в съда с обвинителен акт /за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК/, без преди това да е проведена задължителната процедура по предявяване на материалите от разследването.

Защитата възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че порокът е саниран чрез възможността за запознаване с делото в съдебното деловодство по реда на чл. 247в, ал. 5 от НПК. Позовавайки се на 1 задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС, жалбоподателят поддържа, че непровеждането на предявяване винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.

На следващо място се поддържа, че са нарушени основните принципи за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Жалбоподателят твърди, че в обвинителния акт изцяло са пренебрегнати доказателствата, подкрепящи защитната версия на подсъдимия. Сочи се, че прокурорът не е изследвал възраженията за правомерна защита срещу провокация от страна на пострадалия. Според защитата тези факти са от съществено значение, тъй като могат да обосноват несъставомерност на деянието или наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Изтъква се, че едностранчивият и непълен обвинителен акт ограничава правото на подсъдимия да научи признаците на обвинението и да организира защитата си.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на съдебното производство, ведно с връщане на делото на Районна прокуратура – гр. Враца за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.

Врачански окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, материалите по делото и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – гр. Враца е образувано по внесен обвинителен акт срещу М. Н. А. с ЕГН ********** за престъпление по чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като по описа на съда е заведено НОХД № 300/2026 г.

В хода на проведеното разпоредително заседание защитата е релевирала искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Защитникът е поддържал, че първоначално изявеният отказ на обвиняемия да се запознае с материалите от разследването не дезинтересира органите на досъдебното производство от задължението им да администрират своевременно подадената от новоупълномощения адвокат молба за предявяване. Изтъкнато е, че поради липсата на такова предявяване, защитата е била лишена от процесуалната възможност да направи доказателствени искания пред прокурора за установяване на факти, които биха обосновали несъставомерност на повдигнатото обвинение от общ характер.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата. Районният съд е приел, че липсват допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита. В мотивите си съдът е изложил съображения, че евентуалният пропуск от досъдебното производство е саниран, тъй като в 2 съдебната фаза подсъдимият и неговият защитник разполагат с възможността да се запознават с материалите по делото, да дават обяснения и да ангажират нови доказателства в подкрепа на защитната си теза.

Настоящият съдебен състав приема, че констатациите на първия съд са правилни, а частната жалба е неоснователна.

Относно характера на допуснатите нарушения съдът съобразява задължителните указания в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, което запазва своята актуалност и подрежда съществените отстраними пороци в четири хипотези съгласно действащия чл. 249, ал. 4 от НПК: нарушения при повдигане на обвинението, при предявяване на разследването, при изготвяне на обвинителния акт или свързани с правата на пострадалия. В настоящия случай се релевират именно нарушения от втората и третата група, касаещи процедурата по предявяване на материалите и съдържанието на обвинителния акт.

С извършената законодателна реформа обаче, законодателят изостави този формален подход, като въведе института на разпоредителното заседание и механизма по чл. 247в, ал. 5 от НПК. Чрез него съдията-докладчик осигурява достъп до материалите по делото преди провеждане на заседанието, с което евентуалните пропуски от досъдебната фаза се санират. В случай че страната не е могла да се запознае с тях своевременно, съдът разполага с процесуалната възможност по нейно искане да отложи разпоредителното заседание, с което правото на защита се гарантира в пълен обем. Ето защо, макар в светлината на старата процесуална уредба възраженията на защитата да биха били основателни, при действащия законов режим същите се явяват несъобразени с актуалната воля на законодателя, а обжалваното определение – напълно законосъобразно.

Този извод е в съответствие и със задължителната практика на СЕС /Решение от 5 юни 2018 г. по дело C‑612/15, Колев и др./, според която чл. 6, § 3 от Директива 2012/13/ЕС допуска подробна информация за обвинението да бъде предоставена на защитата след внасянето на обвинителния акт в съда, стига това да предхожда разглеждането на делото по същество и съдът да е предприел мерки за гарантиране на справедлив процес.

Доводите на защитата за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза – поради неизследване на алтернативни версии като евентуална провокация от страна на пострадалия, както и поради твърдяната непълнота, противоречивост и неясна формулировка на обвинителния акт вследствие на неговия едностранчив характер – се явяват изцяло неоснователни.

На първо място, обвинителният акт напълно отговаря на императивните изисквания на чл. 246 от НПК. В него ясно, конкретно и недвусмислено са посочени както законовата квалификация на престъплението – по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, така и пълното описание на 3 признаците на състава на престъплението. В обстоятелствената част подробно са изложени фактите, които според прокуратурата изпълняват този състав, включително времето, мястото и начинът на нанасяне на телесната повреда.

Следователно правото на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен е изцяло гарантирано, което му позволява да организира защитата си в пълна степен.

На второ място, доводите на защитата за „едностранчивост“ и „непълнота“ всъщност не сочат обективна неяснота на обвинението, а изразяват несъгласие с начина, по който прокурорът е оценил събрания доказателствен материал. Обвинителният акт по своята правна същност е документ, който материализира и рамкира претенцията на държавното обвинение, поради което неговата функция не включва обсъждането или излагането на доводи в подкрепа на защитната версия на подсъдимия.

Евентуалните непълноти, вътрешни противоречия в логиката на обвинението или липсата на доказателства за подкрепа на прокурорската теза не съставляват отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Такива дефекти не са основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Те имат отношение към материалноправната основателност на самото обвинение и проверка на тяхната истинност се извършва в съдебната фаза.

Ако по време на съдебното следствие се потвърди, че обвинителният акт почива на противоречиви или недостатъчни факти, това би довело единствено до отхвърляне на обвинението и постановяване на оправдателна присъда, а не до процесуално връщане на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от НПК, съдебната фаза е централната част на наказателния процес, в която принципите за разкриване на обективната истина намират своето най-пълно проявление. Задължението за всестранно, обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото тежи върху съда, който тепърва предстои да извърши проверка и собствен анализ на всички събрани доказателства. Евентуални пропуски на досъдебното производство, свързани с неизясняване на смекчаващи вината обстоятелства или алтернативни защитни тези, могат и следва да бъдат отстранени именно в хода на съдебното следствие чрез провеждането на съдебен разпит на свидетели, назначаването на експертизи и събирането на нови доказателства по искане на страните или по инициатива на съда.

Правото на защита на подсъдимия не е накърнено, тъй като той разполага с пълния обем от процесуални права в съдебната фаза да изложи своята версия за случилото се, включително твърденията за провокация.

Проверката на тези доводи е задача на съда при решаването на делото по същество, а не основание за връщане на делото на прокурора. Връщането на производството на предходен етап с единствена цел прокурорът да събира доказателства, които съдът е напълно компетентен и задължен да събере сам, би нарушило принципа за разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл.

4

22 от НПК. Подобно действие би довело до неоправдано забавяне на наказателния процес, без да осигури допълнителни или по-ефективни гаранции за правото на защита на подсъдимия или за разкриването на обективната истина.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Врачански окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 465 от 29.06.2026 г., постановено в разпоредително заседание от 23.06.2026 г. по НОХД № 300/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Враца., с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5