Определение № 2007 от 22.05.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2007 гр. Варна, 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500888 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 22215/18.03.2024г. от М. Т. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ****, срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2275/22.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 20233110101956 по описа за 2023 година на ВРС, с което съдът ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя М. Т. М., обективирано в молба с вх. № 15009/22.02.2024 г., за главно встъпване в производството по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК.

В частната жалба се излага, че ВРС неправилно е постановил обжалваното определение без преди това да остави исковата му молба без движение с оглед изправяне на нередовностите й. Счита, че е допустимо и да измени иска си по реда на чл. 214 от ГПК, но преди това следва да бъде конституиран като страна по делото.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна Г. Н. Г. чрез процесуалния си представител депозира отговор, с който оспорва подадената частна жалба и моли за потвърждаване на акта на ВРС. Сочи, че първоинстанционният съд е постановил определението си при съобразяване на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а жалбоподателят не е посочил мотиви против приложение на посоченото тълкуване на закона. Страната споделя 1 виждането, че искането на третото лице не е несъвместимо със спорното право, предмет на първоначалния иск, тъй като уважаването на исковете на главно встъпилото лице трябва да може да осуети уважаването на първоначалния иск и да обуслови отхвърлянето му, какъвто ефект няма да се постигне при избраната форма на предявените искове. Отделно от това насрещната страна по частната жалба счита, че третото лице М. Т. М. твърди, че е собственик на сгради, различни от процесните, а предметът на двата иска следва да съвпада, поради което искането му за главно встъпване в процеса е недопустимо.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна Л. А. П. не депозира отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството по гражданско дело № 20233110101956 по описа за 2023 година на ВРС е образувано по предявен от Л. А. П. срещу Г. Н. Г. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 1/4 идеална част от следните недвижими имоти: 1) Жилищна сграда с идентификатор № ***, находяща се в с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна, с предназначение: жилищна сграда[1]еднофамилна на два етажа със застроена площ от 113 кв.м., съобразно Заповед № РД[1]18-112/01.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състояща се от първи етаж - дневен тракт с кухненски бокс, тоалет, спалня с тоалет, вътрешно стълбище, на втори етаж-две спални, баня-тоалет и дрешник, с разгърната застроен площ от 192 кв.м.; 2) Сграда с идентификатор № ***, находяща се в с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна, представляваща склад, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, на един етаж със застроена площ от 25 кв.м., съобразно Заповед № РД-18-112/01.07.2022 г. на Изпълнителния директор на 2

АГКК; и 3) Сграда с идентификатор № ***, находяща се в с.

Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна, представляваща гараж, с предназначение: постройка за допълващо застрояване на един етаж със застроена площ от 29 кв.м., съобразно Заповед № РД-18-112/01.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, построени в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна, урбанизирана територия, с ниско застрояване, с площ от 1318 кв.м., съобразно Заповед № Р Д-18-112/01.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с граници ПИ с идентификатори № ***; № ***; № *** и № ***.

С молба от 22.02.2024 г., М. Т. М. е поискал да бъде конституиран като главно встъпило лице в процеса по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК, както със същата е предявил отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК, с които да бъде прието за установено, че ищцата Л. А. П. и ответникът Г. Н. Г. не са собственици на процесните имоти /индивидуализацията на имотите в молба от 22.02.2024 г. на М. Т. М. съвпада с индивидуализацията, посочена в исковата молба на Л. А. П./.

Съгласно чл. 225, ал. 1 ГПК, третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9, главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск.

Съдебната практика безпротиворечиво установява предпоставките за допустимост на главното встъпване. На първо място следва да е налице съвпадение в предмета на делото, доколкото главно встъпващото лице следва 3 да заявява права или върху целия предмет на първоначалния спор или върху част от него. Предметният обхват на исковете се преценява с оглед твърденията на страните /сравняват се петитумите на исковите молби/, а не с оглед представените към исковите молби писмени доказателства. Поради това възражението на ответника по частната жалба, че М. Т. М. е собственик на сгради, различни от процесните, тъй като от нотариален акт № 25/2004г. се установява, че сградите, придобити от него, не са идентични с процесните, е неотносимо към предмета на настоящата преценка на съда. Тези възражения е допустимо да бъдат разгледани само в случай, че претенциите на главно встъпващото лице са били приети за съвместно разглеждане и следва да бъдат обект на преценка едва при решаване на спора по същество. В конкретния случай се касае за заявени претенции върху едни и същи имоти /като едната претенция е за идеална част, а другата - за целите обекти/, поради което тази предпоставка за допустимост на главното встъпване е налице.

Втората предпоставка на допускане на главното встъпване, а именно идентичност на страните също е налице, доколкото поискалото главно встъпване лице М. Т. М. предявява искове срещу ищцата по първоначалния иск Л. А. П. и срещу ответника по първоначалния иск Г. Н. Г..

Липсва обаче третата предпоставка, а именно главно встъпващото лице в процеса да претендира самостоятелни права върху предмета на спора.

Съвпадението в предметния обхват на исковете /идентичността на обектите на правото на собственост/ не е достатъчно, за да бъде допуснато главното встъпване. Необходимо е главно встъпващото лице да претендира за себе си предмета на спора. Смисълът на главното встъпване в процеса на трето за делото лице е да бъде разрешен в едно производство спорът за собственост върху един и същи недвижим имот /или част от него/ между повече от две лица. Тази цел няма да бъде постигнала в случай, че главно встъпващото лице предявява отрицателни установителни искове наред с главния отрицателен установителен иск. В този случай ще бъде установено само кой не е собственик, но не и кой е действителният собственик на имотите, поради което ще се наложи завеждане на допълнителни искове /положителни установителни или ревандикационни/, които да разрешат спора. Няма да бъде изпълнено и изискването уважаването на исковете на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск и да обуслови отхвърлянето му.

4

Поради това предпоставката главно встъпващото лице да претендира за себе си предмета на спора означава, че това трето лице не само трябва да твърди, че е собственик на процесните имоти, но и да претендира установяване на тази собственост чрез положителен установителен иск по чл.

124 ал. 1 от ГПК или ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС /включващ в себе си и установителен диспозитив за правото на собственост/, в зависимост от това кое лице е във владение на имота.

В този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд Решение № 21 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 2087/2019 г. на І г. о. на ВКС, както и Определение № 60160 от 14.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева, постановени по идентични казуси.

Неоснователни се явяват възраженията на частния жалбоподател във връзка с поредността на действията, които съдът дължи при постъпване на молбата за главно встъпване, ведно с исковите молби срещу двете главни страни по първоначалния спор. Доколкото главното встъпване по реда на чл.

225 от ГПК е особена правна фигура, съставляваща отклонение в процеса във връзка със страните, при която наред с двете главни страни се конституира и трето за делото лице, то за допустимостта на главното встъпване съдът прави преценка, предхождаща тази на предявените ведно с молбата за главно встъпване искови молби от третото лице. С други думи на първо място съдът се произнася по въпроса допустимо ли е главното встъпване, и едва в случай, че съдът конституира третото лице като главно встъпила в процеса страна, той следва да прецени редовността на исковете, предявени срещу двете първоначални страни и е възможно да остави без движение производството по тях. Следва да се отбележи обаче, че съдът няма право да дава указания за изменение на петитума на исковете /вместо отрицателен да бъде заведен положителен установителен иск/, доколкото в случая не е налице разминаване между обстоятелствената част и петитума на иска, а изборът в коя от двете форми установителният иск да бъде предявен /положителен или отрицателен/ е изцяло в прерогативите на ищеца.

Казаното по-горе се отнася и по въпроса за допустимостта на изменението по чл. 214 от ГПК. Искове на главно встъпилото лице могат да бъдат изменяни по реда на чл. 214 от ГПК само след като вече са били приети за съвместно разглеждане наред с главни иск, т.е. след конституирането на 5 главно встъпилото лице по реда на чл. 225 от ГПК. Отделно от това не е допустимо изменение на отрицателния установителен иск за собственост в положителен, тъй като двата иска касаят установяване на две различни права на собственост – при положителния установителен иск се установява наличието на право на собственост у ищеца, а при отрицателния установителен иск се установява /липсата на/ правото на собственост у ответника.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2275/22.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 20233110101956 по описа за 2023 година на ВРС, следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2275/22.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 20233110101956 по описа за 2023 година на ВРС, с което съдът ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя М. Т. М., обективирано в молба с вх. № 15009/22.02.2024 г., за главно встъпване в производството по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6