Определение № 2995 от 12.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2995 гр. София, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502113 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК, вр. с чл. 248 ГПК

Образувано е по частна жалба на А. П. Р. - Л., чрез представителя й, срещу определение № 262088 от 28.05.2025 г. на СГС, І - 23 с -в, по гр. д. № 2702/2021 г., с което е допълнено в частта по разноските, на основание чл. 248 ГПК, определение № 2611849 от 16.05.2025 г., по същото дело, с което производството е било прекратено, поради оттегляне на иска по чл. 232 ГПК.

В жалбата се поддържа, че определението е постановено на 28.05.2025 г., след като акта, с който делото е прекратено, е влязъл в сила на 24.05.2025 г. и без да е подадена молба за допълване на определението от страната. Сочи, че определението е постановено след като възможността да се иска допълване е преклудирана. Поддържа също, че не е изпратен и препис от молбата за допълване, ако такава се приеме, че е подавана. Счита, че съдът е постановил определението без да има валидно сезиране с искане по чл. 248 ГПК и след като правото да се иска допълване е преклудирано, поради което определението е недопустим съдебен акт. Моли да се обезсили определението като недопустимо, респективно - да се отмени като незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба - ищецът Д. И. Ш., чрез представителя си, е депозирал отговор, в който оспорва жалбата. Сочи, че прекратяването е направено с определение от съдебно заседание на 16.05.2025 г., поради оттегляне на иска по чл. 232 от ГПК. Ищецът е поискал присъждане на разноски в това съдебно заседание, поради което нарочна молба не е била необходима. Освен това разноски са поискани и с молба преди заседанието от 12.05.2025 г. Съдът е определил, че ще се произнесе с допълнително определение, което е направил с оспореното определение от 28.05.2025 г. Излага, че съдът е посочил подробно защо присъжда разноски в полза на ищеца при оттегляне на исковете и прекратяване на делото. Счита, че е без правно значение дали определението е постановено по инициатива на съда или на страната. Моли да се потвърди определението.

Като съобрази становищата на страните, въззивният съд намира следното по частната жалба :

1

Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на оспорване акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество на жалбата : Процесуалният ред за разглеждане на молбата за промяна на решението с присъждане на разноските, е този по чл. 248 ГПК.

Законодателят е определил срокове, в които може да се иска допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските, които са в зависимост от обжалваемостта на постановения съдебен акт. Когато актът е обжалваем, срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване.

Съдът намира, че пропускът на първостепенния съд да се произнесе по направеното своевременно искане за присъждане на разноски по делото, следва да бъде отстранен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, която е приложима и за определенията за прекратяване на делото. Срокът за това произнА.не е едноседмичният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, предвиден за обжалване на определението за прекратяване на производството. Той започва да тече от момента на съобщаване на определението, а ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страна, която е присъствала - от деня на заседанието. (в този смисъл определение № 563 от 09.10.2015 г. по гр. д. № 4101/2015 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).

С оглед обстоятелството, че в случая определението, с което производството по делото е прекратено е постановено в съдебно заседание на 16.05.2025 г., в което са присъствали представители и на двете страни, едноседмичният срок за обжалването му, в рамките на който съдът е имал и процесуалната възможност да се произнесе по разноските, е изтекъл на 23.05.2025 г.

ПроизнА.нето на съда на 28.05.2025 г., т. е. едва след влизане в сила на определението за прекратяване на делото, е направено след изтичане на посочения срок. Тъй като става въпрос за преклузивен срок, след изтичането му правото да се иска и направи допълване на определението е преклудирано, а постановеното от съда определение е недопустимо. (така прието и в определение № 229 от 25.07.2014 г. по гр. д. № 6115/2015 г., ГК, І ГО на ВКС).

В обобщение настоящият състав споделя възражението в частната жалба, че след влизане в сила на определението за прекратяване на делото, за първостепенният съд не съществува процесуален ред, по който да допълни или измени акта си като присъди разноските, за които е пропуснал да се произнесе в него.

По изложените до момента съображения съставът приема, че определение № 262088 от 28.05.2025 г. на СГС, І - 23 с -в, по гр. д. № 2702/2021 г., с което е допълнено определение № 2611849 от 16.05.2025 г., по същото дело, с което производството е било прекратено, в частта по разноските, на основание чл. 248 ГПК, е недопустимо постановено и следва да се обезсили.

Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 262088 от 28.05.2025 г. на СГС, І - 23 с -в, по гр. д. № 2702/2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3