Решение № 5724 от 03.08.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 03.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Евгения Гачева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 2764 по описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „С.в.“ АД твърди, че се намирал с ответника -Д. в облигационно правоотношение, което възникнало въз основа на неформален договор за отвеждане на отпадни води от сградата на Стадион „Л.“ в гр. С., на бул. „********. Споменатата сграда била публична държавна собственост, установена с АпДС № 2570/29.01.2001г. поради което и на основание §1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, именно заД. имала качеството на потребител на предоставените В и К услуги за отвеждане на отпадни води. В това качество, заД. възникнало уреденото от чл. 31 на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД“ задължение, да заплати на ищеца цената на предоставените през периода от 21.04.2011г. до 20.11.2014г. услуги, които били отчитани чрез водомер с № 0012767, причислен към индивидуална партида на потребител № 5128983, а по- късно - прехвърлен към нова индивидуална партида на потребител № 5309479 (открита по заявление от 17.06.2014г.).

Задълженията били отчитани своевременно на месечни периоди, за които били издадени общо 43 броя фактури (които са индивидуализирани по номер, стойност и период на доставка в исковата молба) обхващащи процесния период от 21.04.2011г. до 20.11.2014г. Тъй като ответникът изпаднал в забава да заплати стойността на посочените фактури в предвидения от ОУ 30 дневен срок от издаването им, за него възникнало задължението да заплати на ищеца и мораторна лихва, считано от посочения краен срок за заплащане на фактурираното задължение във всяка отделна фактура, до 11.02.2015г. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати общо сумата от 95 961,11 лева, представляващи цената на предоставените услуги за отчетен период от 21.04.2011г. до 20.11.2014г., да му заплати сумата от 15 934, 51 лева, представляваща общия сбор от сумите на мораторната лихва, начислена от считано от посочения краен срок за заплащане на фактурираното задължение във всяка отделна фактура, до 11.02.2015г. Освен посочените в исковата молба суми на претендираната главница и мораторна лихва, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното плащане и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответникаД., представлявана от М. на Ф., по съображенията, които са подробно изложени в подадения писмен отговор. Ответникът оспорва допустимостта на една част от претенцията, касаеща периода от 21.04.2011г. до 23.01.2013г. тъй като сочи, че предметът на същата тази претенция за главница и мораторна лихва бил уреден от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, с който трето лице било осъдено да заплати на ищеца процесните суми. Ответникът оспорва надлежната си пасивна материална легитимация по предявените искове, като поддържа становище, че процесния недвижим имот е бил предоставен за ползване на трети лица „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“ с ЕИК ******* и на „П.ф.к. „Л.С.“ АД с ЕИК ********, които били действителните потребители на процесната услуга и които привлича като трети лица- помагачи на негова страна. Именно споменатите юридически лица били субектите, се намирали в договорно правоотношение с ищеца, каквото от друга страна липсвало между ищеца и ответника. В тази връзка, ответникът сочи, че негов представител – областният управител – не е заявявал откриване на индивидуална клиентска партида наД. и че фактурите, на които ищецът основава правата си били издавани изрично на името на едно от третите лица – помагачи.

Самият ищец вече бил предприел действия за реализиране на договорната отговорност на едно от посочените трети лица, за което бил постановен и влязъл в сила съдебен акт по търговско дело № 2080/2013г. съгласно описа на VІ-2 състав при СГС, поради което действията на ищеца косвено потвърждавали тезата за липса на правоотношение между страните по настоящото дело. При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност за частта от претендираните парични вземания – касаеща периода от 21.04.2011г. до 06.02.2012г., като се отчита датата на възникване на вземанията и датата на предявяването на иска. При изложените факти и доводи, ответникът моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Конституираното в качеството на трето лице- подпомагащо ответника „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“ с ЕИК ******* не изразява становище по допустимостта и основателността на предявените срещу подпомаганата страна искове.

Конституираното в качеството на трето лице- подпомагащо ответника „П.ф.к. „Л.С.“ АД с ЕИК ******** не изразява становище по допустимостта и основателността на предявените срещу подпомаганата страна искове.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и с оглед съдържанието на приети като доказателства АпДС № 2570/29.01.2001г. и по- нов (представен от ответника) АпДС № 7910/23.03.2012г. съдът приема за установено, че сградата на Стадион „Л.“ в гр. С., на бул. „******** е обект на публична държавна собственост.

Като доказателство по делото са приети общо 43 броя фактури (които са индивидуализирани по номер, стойност и период на доставка в исковата молба) обхващащи процесния период от 21.04.2011г. до 20.11.2014г. и издадени на „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“.

Като доказателства по делото са приети Предписание № 207/08.04.2011г., Контролен лист с бланков № № 0000876, 0000886, 0000232, 0000308, 0000426, Констативен протокол №СВ/2011 и два броя уведомления (с нечетлив саморъчно изписан номер), от чието съдържание се установява, че са били издадени от „С.в.“ АД на „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“ във връзка с предоставени услуги по индивидуална партида на потребител № 5128983.

Съдържанието на прието като доказателство писмо от 18.05.2012г., адресирано от „С.в.“ АД до областния управител на Област С. / приложено на стр. 150 от делото/ сочи, че според адресанта на волеизявлението: „С.в.“ АД индивидуална партида на потребител № 5128983 е открита на „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“.

Заключението на приетата комплексна съдебно- техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице Я.Т. установява следните подлежащи на установяване юридически факти:

Сградата на Стадион „Л.“ в гр. С., на бул. „******** е захранена със собствен водоизточник, който не е свързан с водопреносната мрежа за питейна вода на „С.в.“ АД. Източникът на водоподаване представлява сондаж в електрифицирана стоманобетонна шахта. Сондажът се използва от месец март 2009г. На 20.04.2011г. са монтирани водомери на източника, с цел измерване на количеството на отпадните води, които се отвеждат в уличната канализация, с която С.ният комплекс е свързан. Изложените факти мотивират вещото лице да приеме извода, че за процесния отчетен период от 21.04.2011г. до 20.11.2014г. сградата на Стадион „Л.“ в гр. С., на бул. „******** е била свързана към колекторната мрежа за отпадни води, обслужвана от „С.в.“ АД.

Извършените от вещото лице математически изчисления по представените и приети като доказателства 43 броя фактури (които са индивидуализирани по номер, стойност и период на доставка в исковата молба) обхващащи процесния период от 21.04.2011г. до 20.11.2014г. и издадени на „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“ установява задължение в размер на сумата от общо 84 350, 38 лева главница като сойност на предоставената услуга и общо сумата от 10237, 85 лева лихва за забава, изчислена за периода от крайния срок за плащане на задължението по всяка отделна фактура, до 20.11.2014г.

Приетите като доказателство Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД“ установяват регламентираните в тях права и задължения на доставчика и потребителите на посочената услуга.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявени са два обективно съединени иска, които са осъдителни по характер и имат за предмет претендирано от ищеца парично вземане, произтичащо от договор за предоставяне на услуга, както и вземане за мораторна лихва поради забава на това плащане.

Предявените искове са процесуално допустими, от гледна точка на общите процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск.

Наведените от ответника доводи и свързаните с тях възражения, касаещи въпросите: дали вземането, което ищецът притендира в настоящия процес, може да бъде предмет на повдигнатия правен спор, след като се твърди, че вече е било предмет на съдебен спор с друг правен субект, касаят не допустимостта, а основателността на предявения иск.

Претенцията на ищеца е насочена в настоящия процес срещуД., като лице, което очевидно не е било страна в процеса по посоченото от ответника търговско дело № 2080/2013г. съгласно описа на VІ-2 състав при СГС, поради което и не е налице процесуалната пречка по чл.299 от ГПК.

Обстоятелството, че приключилият вече съдебен спор по посоченото от ответника търговско дело № 2080/2013г. съгласно описа на VІ-2 състав при СГС е бил воден от „С.в.“ АД срещу „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“ не съставлява процесуална пречка пред допустимостта на настоящия процес, по аргумент от противното, свързан с правните последици на съдебното решение между главните страни и между страната и третото лице- помагач (чл. 223 от ГПК сравн. чл. 298, ал.1 от ГПК).

По изложените съображения, съдът намира за неоснователни наведените от страна на процесуалните представители на ответника доводи за недопустимост на претенциите, с които съдът е сезиран и счита, че по всички поставени въпроси, дължи произнасяне по съществото на спора.

По иска за заплащане на стойност на предоставената В и К услуга отвеждане на отпадни води;

Страните в настоящия процес не спорят по твърдението на ищеца, че ответникът:Д., е собственик на сградата на Стадион „Л.“ в гр. С., на бул. „********, а приетата без оспорване комплексна съдебно-техническа експертиза установи, че сградата е била свързана към колекторната мрежа за отпадни води, обслужвана от „С.в.“ АД.

При това положение, спорът се концентрира основно върху въпроса, дали между страните в настоящия процес е възникнало облигационно договорно правоотношение, тъй като без всяко съмнение, искът е основан на релевирано от ищеца договорно основание. Това е така, доколкото в исковата молба се твърди ясно и категорично, че именно заД. в качеството на потребител на предоставените В и К услуги за отвеждане на отпадни води, било възникнало задължението да заплати стойността на предоставената услуга в периода от 21.04.2011г. до 20.11.2014г.

Спецификата на предоставената от ищеца комунална услуга, предполага прецизен анализ на приложимата правна уредба, посочена от самия ищец, а именно- Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги; Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а само ако е възникнало облигационно правоотношение - за уреждане на правата и задълженията по него – приложени биха намерили Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД.

Ищецът твърди, че между него и ответника възникнало неформално облигационно правоотношение, по договор за отвеждане на отпадни води от сградата на Стадион „Л.“ в гр. С., но това твърдение не би могло да намери нормативна опора.