Решение № 1399 от 12.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. Варна, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Николай Св. С. при участието на секретаря М. Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500846 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. В. Л., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „М.“, бл. 177, чрез адв. И. В., срещу решение № 4235/28.01.2024г., постановено по гр. дело № 14434/2022г. на 8-ми състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от нея, срещу П. Б. Н., ЕГН **********, гр. Варна, кв. „В.“, бл.***, вх. Г, АП.***, иск с правно основание чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване родителските права на ответника чрез поставяне на условия за осъществяване на определения режим на лични отношения между бащата и детето А.П. Н.а, родена на 01.01.2018г., определен с Решение № 1425/31.08.2021г., постановено по в. гр. дело № 1005/2021г. по описа на ВОС, а именно режимът на лични отношения с детето да се осъществява в специализирана институция (ЦОП или К.Ц.) всяка нечетна седмица от 10,00ч. до 14,00ч. до една година след влизане в сила на решението, а след това да се премине на режим на лични отношения от 10,00ч. до 18,00ч. всяка нечетна събота и неделя без преспиване до навършване на седемгодишна възраст на детето, като бащата да може да вижда при същия режим на лични отношения детето на неговия рожден ден извън учебни занятия, по един работен ден между Коледните и Новогодишните празници, във вторник след Великденските празници, а след това да се прилага режимът по съдебното решение, 1 като са определени служебно, на осн. чл. 59, ал. 9 СК мерки за лични отношения между бащата П. Б. Н. и детето А.П. Н.а, както следва:

За 9-месечния период, считано от датата на влизане в сила на решението, бащата да осъществява двучасови срещи с детето А., без участие на майката, в последните два петъка на съответния месец от 10,00ч. до 12,00ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, на място, определено от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, като детето бъде доведено и взето от майката или лице, определено от нея.

Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна.

Бащата е длъжен да заяви пред Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна участието си в съответната среща най-късно в сряда до 16,00ч. в седмицата, когато ще се осъществи срещата с детето, за което в същия срок следва да уведоми и майката;

След изтичане на горния срок и до навършване на 7 години и половина от детето А.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 13,00ч. през всеки от двата дни, без преспиване и без присъствието на майката, на 26.12. от 09,00ч. до 18,00ч. без присъствието на майката, на 02.01. от 09,00ч. до 18,00ч. без присъствието на майката и на Великден от 09,00ч. до 18,00ч. без присъствието на майката на четна година и на Светли Понеделник от 09,00ч. до 18,00ч. без присъствието на майката на нечетна година;

За периода след навършване на 7 години и половина от детето А.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с преспиване, както и два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на Коледа - 25.12. и 26.12. на четна година от 9,00ч. на 25.12. до 18,00ч. на 26.12. с преспиване и на Нова година - 31.12. и 01.01. на нечетна година от 9,00ч. на 31.12. до 18,00ч. на 01.01. с преспиване и на Великден и Светли Понеделник на четна година от 9,00ч. на Великден до 18,00ч. на Светли Понеделник с преспиване и М. В. Л. и П. Б.

Н., заедно с детето А.П. Н.а, са задължени от съда да ползват социална услуга „К.Ц. за деца и родители след раздяла, в процедура по развод или след развод“, предоставяна от ЦОП към Фондация „В.“ или друга определена от ДСП, като подходяща за подпомагане контакта на детето с бащата.

Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано, а исковата претенция за доказана със събраните по делото доказателства. Намира за установено, че бащата представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Не полага трайно грижи за него. Отсъства постоянно от обичайното си местопребиваване, а без надлежни доказателства първоинстанционният съд е приел, че той работи в чужбина. Детето има психотравма, която не може да преодолее само. Агресивното поведение на бащата към неговата майка и баба е допринесло детето да развие страх към баща си, задълбочен от поведението на бащата към самото дете, когато му е подложил крак и го е спънал, което се помни от детето до ден днешен и изпитва болка от травмата. Съдът е следвало да обследва 2 задълбочено страхът, който изпитва детето от баща си, но не е. Детето има нужда от времеви период, в който да свикне отново с баща си, а е поведено по институции и въвлечено в контакти със социални работници, психолози и центрове за подкрепа. Дори и бащата да има най-добри чувства към момиченцето, то той няма умения как да се грижи за него. Остават съмненията, че той употребява ПАВ. Неоснователно е оставено без уважение искането за допускане на СХТБЕ, с цел установяване наличието на наркотични вещества при изследване на взета проба от косъм, кръв и урина. Той има и множество противообществени прояви.

Тези твърдения не са обследвани от съда. Бащата е хазартно зависим и има голям брой просрочени кредити в размер на 51 000лв., като за задълженията го търсят на адреса, където живее тя с детето. На 11.09.2023г. дошъл непознат мъж, представяйки се за служител на „Б.***“ АД и разпитвал и за детето, дали живее там, на колко години е, какви са имената му, което е много притеснително. Неоснователно първоинстанционният съд е превишил правата си, като на осн. чл. 59, ал. 8 СК е изменил режима на лични отношения на детето с бащата.

Рамките в процеса са поставени от ищцата и няма как съдът служебно да изменя иска.

Решението е незаконосъобразно в тази част. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважен искът ѝ с правно осн. чл. 131, ал. 1 СК, като бъдат поставени исканите условия за упражняване на режима на лични отношения на бащата с детето. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от П. Б. Н., чрез адв. С. А., в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Излага подробни съображения за това, че обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отхвърлена въззивната жалба, а обжалваното решение потвърдено. Моли за присъждане на сторените разноски.

Излага, че ищцата е тази, която периодично подава сигнали до Първо РПУ, до Прокуратурата, до МВР, като основно сипе обвинения за неплатена издръжка, с което цели да подрони родителските и човешките му качества, както и да постави под съмнение родителския му капацитет. Те представляват частни документи, съставени за нуждите на процеса, материализиращи твърдения на ищцата за благоприятни за нея факти.

Постъпила е и частна жалба 22617/19.03.2024г. от П. Б. Н., чрез адв. С. А., срещу Определение № 2525/29.02.2024г. по гр. дело № 14434/2022г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 4235/28.12.2023г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

Смята, че неправилно ВРС не е уважил молбата му. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска е отхвърлен изцяло искът с правно осн. чл. 131 СК, насочен срещу него. Вярно, че на осн. чл. 59, ал. 9 СК е изменил определения му до момента режим на лични отношения с детето А., но го е сторил служебно. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и постановено друго, с което му бъдат присъдени претендираните разноски. В условията на евентуалност и ако съдът счете, че понеже служебно е определил мерки на осн. чл. 59, ал. 9 СК, то моли да бъдат присъдени половината от сторените разноски.

3

В писмен отговор М. В. Л., чрез адв. И. В. оспорва частната жалба, като неоснователна. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение. Ако все пак искането бъде уважено, то моли да се има предвид, че е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

ДСП – Варна не изразява становище по въззивната жалба, ВОП-също.

Въззивният съд констатира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. В. Л. срещу П. Б. Н. иск с правно основание чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване родителските права на ответника чрез поставяне на условия за осъществяване на определения режим на лични отношения между бащата и детето А.П. Н.а, родена на 01.01.2018г., определен с Решение № 1425/31.08.2021г., постановено по в. гр. дело № 1005/2021г. по описа на ВОС, а именно: за периода до навършване на 5 годишна възраст от детето А.-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 13.00ч. през всеки от двата дни, без преспиване, на обществено място и в присъствието на майката, на 26.12. от 09.00ч. до 13.00ч. на обществено място и в присъствието на майката, на 02.01. от 09.00ч. до 13.00ч. на обществено място и в присъствието на майката и на Великден от 09.00ч. до 13.00ч. на обществено място и в присъствието на майката; за периода след навършване на 5 годишна възраст и до навършване на 7 годишна възраст на детето А.- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 18.00ч. през всеки от двата дни, без преспиване и без присъствието на майката, на 26.12. от 09.00ч. до 18.00ч. без присъствието на майката, на 02.01. от 09.00ч. до 18.00ч. без присъствието на майката и на Великден от 09.00ч. до 18.00ч. без присъствието на майката на четна година и на Светли Понеделник от 09.00ч. до 18.00ч. без присъствието на майката на нечетна година; за периода след навършване на 7 годишна възраст от детето А.-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, както и два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на Коледа-25.12. и 26.12. на четна година от 09.00ч. на 25.12. до 18.00ч. на 26.12. с преспиване и на Нова година-31.12. и 01.01. на нечетна година от 09.00ч. на 31.12. до 18.00ч. на 01.01. с преспиване и на Великден и Светли Понеделник на четна година от 09.00ч. на Великден до 18.00ч. на Светли Понеделник с преспиване. При контакт бащата П. Б. Н. следва да взема детето А. от дома на майката и го връща отново в дома ѝ.

Навела е твърдения, че така определеният РЛО на практика не е проработил. След приключване на делото и понастоящем състоянието на бащата се влошава и задълбочава.

Същият злоупотребява с психоактивни вещества, има криминални прояви и на този фон не се интересува от състоянието и нуждите на детето А.. Срещите между тях протичат по опА. за детето начин. Когато детето види баща си изпада в истеричен плач, вкопчва се в майка си и крещи, че иска да я отведе от там. Последният такъв случай е от среща в отдел „Закрила на детето“ към ДСП Варна. Излага, че след определяне на горепосочения РЛО с детето, на 4 една от първите срещи с него става инцидент, при който бащата наранява А. при опит да я вземе. Случката е от 20.11.2021г., около пейките до Археологическия музей. Майката е била придружавана от майка си, а ответникът от своята. А. се заиграла преди пристигането на баща си, като тичала и се закачала. С идването си П. започнал с по-висок тон да и казва „Ела при мен!“, „Чуваш ли какво ти казвам!“, но детето улисано в игра не му обърнало внимание, вследствие на което той ѝ подложил крак, за да спре да тича. Детето се спънало и претърколило на земята, паднало и охлузило ръката си до кръв, започнало да плаче. Ищцата скочила и вдигнала детето, докато ответникът стоял без никаква реакция. Бабата по майчина линия се опитала да помогне на дъщеря си – ищцата, а на ответника казала, че детето се отглежда с грижа и внимание, което провокирало ответника да я нападне, като я бутал, заплашвал, псувал. Ищцата се обадила на тел. 112, но бащата и неговата майка побързали да избягат, преди да дойде полицията. По сигнала била образувана проверка в Първо РПУ, по която били разпитани всички от семейството на майката. Детето А. дълго плакало след тази случка, като все още я помни и показва къде е имала рана на ръката. Поведението към баща ѝ се променило след тази случка. Ищцата е била силно притеснена от неадекватното поведение на бащата, който дори не се опитал да помогне на детето си. Впоследствие при следваща среща между бащата и детето, в градинката до църквата „Св. П.“, на 20.02.2022г., отново се случил подобен инцидент. При появата на баща си, детето А. станало много тревожно, вкопчило се в майка си и поискало да си тръгват. Бащата попитал детето защо не му обръща внимание и със заповеден тон му казал да отиде при него. А. съвсем се разплакала, след което майка ѝ я взела на ръце, за да го успокои. Бащата застанал пред майката, хванал детето за якето и се опитал да го издърпа от ръцете на майката. Ищцата се обадила на тел. 112, за което била наречена от ответника „мърша“. Демонстрираната уплаха от страна на детето направили баща му още по-агресивен към него, а не внимателен.

Разпечатката съдържа 31 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5f750a1-b806-4c08-a5fd-27e8fd6c9684