Решение № 489 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря И. М. Дянкова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000502311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК - чл.273 ГПК.

С Решение № 141/30.04.2024 г., постановено по гр. д. № 161/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, ГК, е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 11.09.2020 г. на Г. И. В., ЕГН **********, починал на 23.10.2020 г. в полза на С. В. И., ЕГН **********, обявено с Протокол по нотариално дело № 3 от 2020 г., рег. № 3, общ рег. № 1307/29.06.2022 г., съставен от нотариус П. П., с район на действие - Районен съд Перник и вписано с вх. рег. № 2960/04.07.2022 г., акт № 243, том 1, дело № 1848/22 г. от Служба по вписванията-Перник, на основание чл. 42, б. ”б” ЗН, вр. чл. 25, ал.

1 ЗН - поради неспазване на формата на волеизявлението в завещанието, като ненаписано собственоръчно и неподписано от завещателя Г. И. В., ЕГН **********, по иска с правно основание чл. 42, б. ”б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН от И. Г. Г., ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, срещу С. В. И., ЕГН ********** и постоянен адрес: ***. Оставени без разглеждане са евентуалните искове на И. Г. Г. срещу С. В. И. с правно основание чл. 42, б.

”в” ЗН за прогласяване нищожността на същото саморъчно завещание, като съдържащо изразения в него мотив, поради противоречието му със закона, обществения ред и добрите нрави, както и поради невъзможен предмет и с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. чл. 29, ал. 2 от ЗН за възстановяване на ищцата И. Г. Г. нейната запазена част от наследството, оставено от наследодателя й Г. И. В. в размер на 1/3 част. С. В. И., ЕГН **********, е осъдена да заплати на И. Г. Г., ЕГН **********, сумата 6 132.62 лв. разноски по производството пред ОС - Перник.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна 1 жалба от ответницата С. В. И., ЕГН **********, представлявана от адв. С.

И., с която го обжалва в частта, с която съдът прогласява нищожността на саморъчно завещание от 11.09.2020 г. на Г. И. В. в полза на С. В. И., поради неспазване формата на волеизявлението като ненаписано собственоръчно и неподписано от завещателя и осъжда С. В. И. да заплати на И. Г. Г., сумата 6 132.62 лв. - разноски по производството пред ОС - Перник. Релевирани са възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че е постановено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми и в противоречие със събраните по делото доказателства. По делото са разпитани множество свидетели и са изслушани общо четири съдебни експертизи като при сравнителното изследване на почерка в завещанието и в сравнителните образци във всичките експертизи, експертите са установили съвпадения в посочени общи и частни признаци, които съвпадения са устойчиви и трайни и образуват идентификационна съвкупност, но независимо от тези изводи, в първата и в четвъртата съдебни експертизи вещите лица дават заключение, че ръкописният текст и положеният подпис не са изпълнени от Г. В., а във втората и третата вещите лица дават заключение, че ръкописният текст и положеният подпис са изпълнени от Г. В.. Съдът е кредитирал първата и четвъртата съдебни експертизи, без да анализира същите в съвкупност с останалите две съдебни експертизи и без да се мотивира в решението си защо дава вяра на две от заключенията - първо и четвърто, а не дава вяра на другите две заключения - второ и трето, което е съществено нарушение, тъй като решението не е мотивирано по смисъла на закона и в този смисъл е неправилно. Експертизите, на които съдът е дал вяра, без да посочи защо, всъщност наблягат на различията в почерка, а в тези заключения има и много съвпадения, които първоинстанционният съд не е обсъдил. Не е допусната и исканата петорна експертиза, с което е нарушено правото на защита на страната, както и равенството на страните в процеса.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - ищец в производството И. Г. Г., чрез адв. В. Т., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Окръжен съд - Перник, е сезиран с искова молба от И. Г. Г. против С.

В. И., с главен иск с пр. осн. чл. 42, б. „б” от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, за обявяване за нищожно завещателното разпореждане на къща, находяща се на улица *** в град ***, направено със саморъчно завещание от 11.09.2020 г., оставено от Г. И. В., ЕГН **********, починал на 23.10.2020 г., в полза на ответницата С. И., тъй като при съставянето на саморъчното завещание не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН - саморъчното завещание не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него. При условията на евентуалност е предявен иск, че завещанието е нищожно на основание чл. 42, буква „в” ЗН, тъй като изразеният в него мотив, поради който е съставено, ответницата да гледа починалото лице с баба му В., е противен на закона и на добрите нрави, доколкото обективира договор за 2 гледане и издръжка и написаното вменява тежест и по съществото си представлява волята на покойния за сключване на договор за гледане и издръжка, за който договор не са спазени реквизитите, предвидени в действащата нормативна уредба, както и поради невъзможен предмет - да гледа/да полага грижи за починало лице, доколкото завещанието има действие след обявяването му и смъртта на лицето, което го е съставило. Освен това, условието или тежестта, посочено в него - „Да ни гледа с баба В. Р. Г., родена на 03.01.39 г. в гр. Перник”, е изцяло невъзможно, доколкото завещанието няма действие преди смъртта на лицето. При условията на евентуалност, И. Г. предявява срещу С. И. иск с пр. осн. чл. 29, ал. 2 от ЗН за възстановяване на ищцата нейната запазена част от наследството, оставено от наследодателя Г.

И. В., в размер на 1/3 част.

Ответницата С. В. И., е подала отговор на исковата молба, с който я оспорва изцяло. Твърди, че не е налице нищожност на процесното завещание по ЗН на нито едно от въведените от ищцата основания. Завещанието е написано и подписано от покойния Г. В., като ответницата се е грижила единствена цял живот за завещателя и неговата баба, докато ищцата е изоставила собственото си дете и никога не се е интересувала от него и неговия живот и дори не е плащала издръжка. Изрично възразява, че не е налице съществен елемент от фактическия състав на исканото намаление на завещанието на покойния син на ищцата - на основание чл.30, ал. 1 от ЗН, тъй като съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, т.4 от ТР № 3/2013 год. от 19.12.2013 год. по тълк.д. № 3/201З год. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2005 год. от 4.2.2005 год. по тълк.д. № 1/2005 год. на ОСГК на ВКС, предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо заветник, който не е призован към наследяване /както ответницата - леля на покойния завещател - факт изрично посочен в исковата молба/, е приемането на наследството по опис от страна на наследника, който прави такова възражение за запазена част. Срокът за приемане на наследството по опис е три месеца от откриването му - 23.10.2020 год. и този срок е изтекъл на 23.01.2021 год., като срокът може да бъде продължен до три месеца от районния съдия - чл.61, ал.

1 от ЗН и в този случай срокът би изтекъл на 23.4.2021 год., но ищцата нито твърди, нито представя доказателства за приемане на наследството по опис, нито това е било сторено от нея в срока по чл.61 от ЗН - първоначален или удължен.

Настоящата инстанция, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

От приложените по делото доказателства се установява, че ищцата И. Г. Г. е наследник по закон на Г. И. В., ЕГН **********, починал на 23.10.2020 г., за което е съставен Акт за смърт № 1092/23.10.2020 г. на община Перник, като негова майка, видно от Удостоверение за наследници с изх. № 22/ГРС-5741/29.08.2022 г. и Препис - извлечение от акт за смърт въз основа Акт за смърт № 1092/23.10.2020 г.

От представения пред първата съдебна инстанция Нотариален акт за продажба на недвижим имот №1, том I, дело 1/1995 г., съставен на 02.01.1995 г, нотариус при Пернишкия районен съд, вписан в СВ с вх.рег. №1 том 3

126/1995 г., се установява, че В. Р. Г., ЕГН ********** и В. И. Г., ЕГН **********, са прехвърлили чрез договор за покупко – продажба на сина си И. В. Г., ЕГН ********** и малолетния му син Г. И. В. собствената си северозападна част на двуетажна жилищна сграда – близнак и ½ от правото на ползване върху държавна земя, подробно индивидуализирана в нотариалния акт, на ул.“Протожерица“ № 147, гр.Перник, при запазено право на ползване на прехвърлителите върху зимничните помещения.

Видно от Удостоверение за наследници № 22/ГРС-3384/30.05.2022 г. на Община Перник, В. И. Г., ЕГН ********** е починал на 20.08.2011 г. , като е оставил наследници - В. Р. Г. (преживяла съпруга), С. В. И. (дъщеря) и внук – Г. И. В. (наследник на починалия преди наследодателя си И. В. Г.).

Видно от Удостоверение за наследници № 22/ГРС-3384/30.05.2022 г. на Община Перник, В. Р. Г., ЕГН ********** е починала на 24.05.2022 г. , като е оставила като единствена наследница по закон С. В. И. (дъщеря). Към този момент синът й – И. Г. и внукът й и наследник на сина й И. Г., са починали – първия през 2003 г., а вторият – на 23.10.2020 г.

На 29.06.2022 г. с Протокол по нотариално дело № 3 от 2020 г., рег.

№ 3, общ рег. №1307/29.06.2022 г., съставен от нотариус П. П., с район на действие - Районен съд Перник, е обявено саморъчно завещание на Г. И. В., ЕГН **********, по молба на ответницата С. В. И..

Представено е по делото саморъчното завещание вписано с вх. рег.

№ 2960/04.07.2022 г., акт № 243, том 1, дело № 1848/22 г. от Служба по вписванията - Перник, носещо дата 11.09.2020 г., с което Г. И. В. е завещал на леля си С. В. И. къщата на ул. ***, гр. Перник, като най-отдолу срещу изписаната дата 11.09.2020 г. след думата „Г. В.” е положен подпис.

Съгласно заключението на комплексната съдебно-медицинска и почеркова експертиза, приета пред ОС-Перник, ръкописният текст и подписът, положен след думата „Г.В.” в Саморъчно завещание от 11.09.2020 г. от името на Г. И. В., с ЕГН ***, не са изпълнени от Г. И. В..

От заключението на изслушаната пред ОС-Перник повторна съдебно-графическа експертиза се установява, че починалото лице Г. И. В. е изпълнител на процесното завещание от 11.09.2020 г. Текстът и подписът в завещанието от 11.09.2020 г. са изписани изцяло от Г. И. В.. Текстът и подписът са изписани и положени с пишещата ръка на изпълнителя.

От заключението на изслушаната пред ОС-Перник разшИ. тройна графическа експертиза се установява, че текстът и подписът в Саморъчно завещание от 11.09.2020 г. са изпълнени от Г. И. В..

Съгласно заключението на тройната графическа експертиза, изготвена от вещите лица Д. Л. Г., И. М. А. и В. В. Ц., специалисти в областта на документните изследвания в ЦЕКИ към НИК - МВР, ръкописният текст в саморъчното завещание от 11.09.2020 г. не е изписан от Г. И. В. и подписът в саморъчното завещание от 11.09.2020 г. не е положен от Г. И. В..

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А. А. А., В. Б. А., К. Е. И. (на ответницата С. И., досежно обстоятелствата при кого и с кого е живял цял живот завещателят, какви са били отношенията му с майка му – ищцата по делото И. Г., какви са били отношенията на завещателя с баба му В. Г. и леля му С. И., какво е било здравословното му състояние през последните пет години преди смъртта му, кой е полагал грижи в този период, и на свидетелите Н. С. Т. и Т. С. Т. (на 4 ищцата, при условията на равнопоставеност за същите обстоятелства).