Решение № 260057 от 10.03.2021, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 10.03.2021

Град К.В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На десети февруари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Стефка А. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

1599 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, прод.1 от ЗЗД във чл. 27 от ЗЗД, в предявени в условията на алтернативност.

Ищецът – А.С.А. твърди, че ответницата е негова дъщеря от първия му брак. През 2000-та година прекарал тежък х.и., при който била засегната лявата половина на мозъка. В резултат на претърпения и.от тогава бил със с.а.с д.и д.х.. От тогава бил със силно ограничени възможности за комуникация, не бил в състояние да говори и да пише, силно се затруднявал в случаите, когато трябва да осмисля дори обичайни факти от ежедневието и да взема решение за каквото и да било. За съжаление, органичните увреждания на мозъка му били необратими и с времето последиците от претърпения х.и., съответно - пролените им форми и тези негови проблеми се задълбочавали. През 2005г., когато му било издадено Експертно решение № 2277/05.12.2005г. на ТЕЛК била констатирана частична с.а.с д.. Видно от издадената етапна епикриза от 15.10.2019г., към тази дата вече била констатирана при него тежка остатъчна а.м.. В резултат на органичното увреждане на мозъка психически и емоционално бил изключително лабилен и със силно намалени паметови способности. След 2000-та година, живеел постоянно в град Р., при неговите син и дъщеря от втория му брак. Те били тези, които се грижели постоянно за него. Притежавал по наследство от неговите родители и по давностно владение недвижим имот в село М., К.община, който имот представлявал дворно място с площ от 505 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 52 кв.м., второстепенна сграда - лятна кухня със ЗП от 16кв.м. и стопанска сграда - плевня със ЗП от 30 кв.м. и други подобрения, което дворно място по ПУП на село М., съставлява ПИ 105, в квартал 14, за който имот е отреден УПИ II-105 с неприложена регулация, при граници: от север - улица, от изток - имот № 103, от юг - имот № 104 и от запад - имот № 106. Този имот придобил по наследство от неговите родители - С.А.С., починал на 04.10.1977г. и Е.В.С., починала на 15.01.1998г. Давностното владение върху този имот започнал да осъществява след смъртта на баща му, както и след смъртта на майка му, заедно със съпругата му - Е.Л.А., която почина на 10.05.2015г. Затова счита, че съпругата му е придобила приживе съответната 1/2 идеална част от този имот, съгласно чл.21, ал.1 от СК.

Сочи, че в неговото семейство винаги се е знаело, че имотът трябва да остане на трите му деца. Поради тази причина от много години ползването му било разделено между тях тримата. Баща му не притежавал нотариален акт за имота. Наскоро синът му - Л.и дъщеря му - С.коментирали, че било крайно време да бъда снабден с нотариален акт за собственост. С негово съгласие те се заели да подготвят документите. В Община К.установили, че имотът бил регистриран като собствен на ответницата по настоящото дело. При извършена проверка в Служба по вписванията при Карловски районен съд установили, че на 01.06.2017г. ищецът бил признат за собственик по наследство и давност на описания недвижим имот, съгласно нотариален акт № 60, том II, рег.№ 3099, нот.дело № 254/2017г. на Нотариус С.Р.град К.. Веднага след това, с нотариален акт № 61, том II, рег. № 3124, дело № 255/2017г. на същия нотариус, имотът бил подарен на ответницата по настоящото дело.

Твърди, че нямал спомен да е извършил сделките по описаните нотариални актове и никога не е имал намерението процесният имот да бъде прехвърлен на ответницата. Очевидно било, че тя ги е организирала през този период от време през лятото на 2017г., през който заедно с нея бил отседнал в имота в село М..

Ответницата се е възползвала от неговото психическо и емоционално състояние и от невъзможността му да разбира и ръководи действията си към онзи момент. Това било основание за унищожаване на договора за дарение на имота от 01.06.2017г., съдържащ се в нотариален акт № 61, том II, рег.№ 3124 , дело № 255/2017г. на Нотариус С.Р.. Наред с това, нотариалният акт бил нищожен съгласно разпоредбата на чл.576 от ГПК, тъй като ищецът не е имал и не е могъл да го подпише и да си изпише собственоръчно името под нотариалния акт. Както посочил, от 2000-та година имал д., която с времето се задълбочава все повече и повече и за него било абсолютно невъзможно да изпише пълното си име дори и веднъж. Изискването на чл. 580, т.6 от ГПК е изискване за форма, което ако не бъде спазено влече след себе си нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа под нотариалния акт. Договорът, съдържащ се в нотариален акт бил нищожен и на основание чл.26, ал.2, предложение 1-во от ЗЗД, тъй като е с невъзможен предмет и не би могъл да произведе своето прехвърлително действия по отношение на частта, придобита от съпругата му – Е.Л.А., наследена от техните общи деца - С.А. С.и Л.А.А..

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да обяви за нищожен или унищожи на посочените в обстоятелствената част от молбата основания - договора за дарение от 01.06.2017г., съдържащ се в нотариален акт № 61, том II, рег.№ 3124, дело № 255/2017г. на Нотариус С.Р.град К., по силата на който подарил на ответницата недвижим имот, а представляващ : дворно място с площ от 505 кв.м., ведно с построените е него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 52 кв.м., второстепенна сграда - лятна кухня със ЗП от 16кв.м. и стопанска сграда - плевня със ЗП от 30 кв.м. и други подобрения, което дворно място по ПУП на село М., К.община, съставлява ПИ 105, в квартал 14 и за който имот е отреден УПИ II-105, с неприложена регулация, при граници: от север - улица, от изток - имот № 103, от юг - имот № 104 и от запад-имот № 106, като исковете са предявени в условията на алтернативност. Претендира за направените по делото разноски.

Ответницата - Е.А.Й. намира предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло. Твърдяното в исковата молба, че през лятото на 2017г. е организирала без знание на ищеца извършването на сделките, които се атакуват с настоящата искова молба, както и, че се е възползвала от психическото и емоционалното състояние на ищеца, а именно, че не разбира и не може да ръководи действията си, не отговаряло на действителните факти и обстоятелства. Безспорно било, че ответницата е дъщеря на ответника от неговия първи брак; че процесният имот бил собственост на родителите на ищеца А.А.

- С.и Е.С., които са владеели имота повече от 30 години; че след смъртта на бащата на ищеца С.С., процесния имот се е владял от майката на ищеца Е.С.в продължение на 20 години; че от 1967г., ищецът А.А. *** с втората си съпруга Е.и двете деца от втория брак - С.и Л.. След сключване на втори брак от ищеца и заживяването му в град Р., ответницата продължила да живее с баба си в процесния имот в село М.. През 2000 година, ищецът прекарал м.и., като действително има забавен говор и леко затруднени движения, по-бавно пише, но със сигурност разбирал свойството и значението на това което прави, включително до завеждането на настоящата искова молба, ищецът редовно пътувал сам от град Р. до село М.. Всички останали обстоятелства не отговаряли на обективната действителност и ги оспорва изцяло.

На първо място ищецът никога не е владял имота съвместно с втората си съпруга Е.Л.А.. Приживе същата е идвала много рядко на гости - един или два пъти в годината. След смъртта на майката на ищеца, нейна баба, която починала през 1998г., Е.Л.А. не е посещавала имота. В този имот са ходили и са се грижили за него само тя и баща й А.А.. Независимо, че през 2000г., ищецът прекарал м.и., след проведено лечение, същият в много висока степен възстановил сравнително нормалното си състояние. Имал леки затруднения в говора, пишел по-бавно, движенията му били по-бавни, но това не му пречило да общува и да извършва много дейности, включително и трудови, както и да разбира всичко случващо се около него. След като сравнително добре възстановил състоянието си, след 2007г. тя и ищецът прекарвали всяко лято заедно по няколко дни в село М..

Той си поддържал имота през това време доколкото може. Орязвал асмите, чистел двора, като тя му помагала. Всяка година на Архангелова задушница задължително заедно с него ходели в село М.. През настоящата година за първи път с ищеца не били заедно на Архангелова задушница в село М.. През този период - от 2007г. до завеждане на настоящото дело, ищецът поддържал непрекъснато връзка по телефона с техни близки, които живеели в село М.. Пред техни близки, ищецът споделял, че имота в село М. иска да го остави на ответницата, тъй като тя била кръстена на майка му, а този имот бил от неговите родители и предвид обстоятелство, че е отраснала в този имот и е живяла с баба си до нейната смърт през 1998г. Наред с това, баща й казвал, че това, което са придобили с покойната си втора съпруга Е.(починала през 2015г.) по време на брака им ще остане за децата му от втория брак.

Предвид обстоятелството, че ищецът държал да получи този имот, още през 2015г. започнал действия по снабдяването с документи, които да му послужат за снабдяване с нотариален акт. Не е могъл да се справи сам, за това през 2016г., баща й А.А. се срещал с адвокат, с който споделя, че иска да си „оправи“ имота и да го прехвърли на ответницата, както е сторил с имотите си в град Р. по отношение на другите две деца - С.и Л.. Това се случило в края на 2016г., като със съдействието на ангажирания от ищеца адвокат, същият се снабдил с нови документи за имота - скица, данъчна оценка, молба - декларация, и всичко необходимо за снабдяване с нотариален акт за процесния имот. През този период, ищецът пътувал сам от град Р. до град К., като това пътуване ставало със смяна на автобуси. През 2017г., заедно с ищеца били за пореден път в село М., в процесния имот, за да го почистят, като баща й да пореже лозите и прочее. През това време се обадил адвоката, който бил ангажиран от баща й, че документите били готови и ищецът може да бъде снабден с нотариален акт за процесния имот, след което ако иска да го прехвърли на ответницата, като адвоката го посъветвал да си запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот. В един ден се извършила обстоятелствената проверка, по силата на която баща й бил признат на основание наследство и давностно владение за собственик на процесният имот. За това обстоятелство се съставил акт №167, том 7, дело №1352/2017г., вх.рег.№1910/01.06.2017г. на СВ-К., по нот.акт№ 60, том II, рег.№ 3099, пот.дело № 254/2017г. на Нотариус С.Р.град К.. След което баща й - ищецът по настоящото дело й дарил процесния имот, като си запазил правото на ползване върху него и бил щастлив, че е изпълнил волята на баба й Е.- неговата майка. За дарението на процесния имот бил съставен акт № 168, том 7, дело № 1353/2017г., вх.peг. №1911/01.06.2017г. на СВ-К.- по нот.акт № 61, том II, рег.№ 3124, нот.дело № 255/2017г. на Нотариус С.Р.град К..

През целият този период, ищецът бил адекватен, разбирал свойството и значението на това, което върши. Разговарял със свидетелите по обстоятелствената проверка и в нито един момент не е проявил признаци на каквото и да е било неадекватно състояние. Подписал сам шестте екземпляра на акта за дарение, като на един от актовете пропуснал една буква във фамилното си име, като установил сам пропуска си и я написа допълнително. След прехвърлянето на имота, двамата с ищеца продължили да посещават заедно село М. и да се грижат за процесния имот до месец октомври настоящата година, когато ищецът й съобщил по телефона, че няма да дойде за Арангелова задушница. През този период не е имал проблеми с психическото си и емоционалното си състояние, което не било спорно, че в определени моменти било лабилно. Това било видно от представената с исковата молба етапна епикриза за периода от 15.10.2018г. до 15.10.2019г., от която било видно, че ищецът е в добро компенсирано общо състояние и приема редовно поддържаща терапия. Има остатъчна а.м., която се изразявало единствено в по-забавен говор, по-забавени движение и по-забавено писане. Още повече, през месец юни 2008г., ищецът подал до Търговския регистър заявление А1 за пререгистриране на едноличен търговец „Е.-93-А.А.“ по Закона за Търговския регистър. Същият изписал собственоръчно предмета на дейност на търговеца и се е подписал при нотариалното удостоверяване на подписа му.