Решение № 265 от 17.10.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Монтана, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20221600500217 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на В.Д., подадена чрез особения представител адв. М. К., против решение на Районен съд – Монтана от 9 май 2022 г. по гр. д. № 1106/2021 г., с което са уважени искове по чл.

422 от ГПК, предявени от „Ч.“ АД (сега с нова фирма „Е.“ АД).

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдът превратно е тълкувал установените факти и в резултат е стигнал до неправилни правни изводи за основателност на иска. ЛРС е приел наличие на облигационна връзка между страните като се е позовал на заключение на вещото лице по графологичната експретиза, но в действителност изводът на вещото лице е, че не може да се установи с категоричност въззивникът да е подписал заявлението за присъединяване към мрежата за доставка на ел. енергия. Документът е бил оспорен и след като се установява неговата неавтентичност, той той трябва да се изключи от доказателствения материал по делото.

МРС незаконосъобразно е приел и заключението по техническата експертиза, което е изготвено въз основа единствено на документи, изпратени му от ищеца.

Направено е искане за отмяна на решението на МРС и постановяване на ново, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователени.

Ответникът по въззивната жалба „Е.“ АД в отговор на въззивната жалба взема становище за нейната неоснователност и моли решението на МРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като се присъдят и разноски по водене на делото.

1

Поддържа, че за валидността на договора за доставка на ел. енергия не е необходима писмена форма. След като е била открита партида на въззивника и е установено чрез средството за техническо измерване, че енергия е била доставяна до собствения му имот, то налице са данни за облигационно правоотношение, по което Д. е неизправна страна и дължи плащане цаната на потребената ел. енергия.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд - Монтана се е развило по иск, предявен от „Е.“ АД против В.Д. за признаване за установено на основание чл. 422 от ГПК съществуването на вземане на дружеството в размер на 237,50 лв стойност на доставена електроенергия в периода 10 януари 2019 г. – 9 април 2020 г., както и 36,27 лв обезщетение за забавено плащане за периода 12 март 2019 г. – 27 октомври 2020 г.

За вземанията е била издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2543/2020 г. на МРС.

Първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни, тъй като съществуването на вземането се установява от приложените писмени доказателства: чрез заявление за присъединяване е установено сключването на договор между страните, доставката на енергия е установена чрез показанията на отчитащото устройство, което според експерта по техническата експертиза е изправно и годно да дава достоверни показания. Приел е, че е налице изпълнение на задължение от страна на „Е.“ АД и неизпълнение на насрещното задължение от страна на абоната, затова е уважил изцяло иска за цена на потребената ел. енергия и иска за обезщетение за забавено плащане.

Въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава.

Безспорно е, че В. Д. е собственик на недвижим имот в с. Р., Община Ч.. В производството пред МРС е било представено заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди от 27 октомври 2016 г., отнасящо се до същия имот. Спорно е дали заявлението е било подписано от В. Д.. Според вещото лице по графологичната експертиза подписът с голяма вероятност е на лицето, посочено като заявител - В. Д..

В съдебно заседание експертът е уточнил, че не се е ангажирал с категорично становище, тъй като текстът на заявлението не е изписан с почерка на заявителя.

Допускането на експерта е, че теоретично е възможна имитация.

Отчитането на доставената енергия е извършвано чрез средство за техническо измерване от тип, одобрен за търговска употреба. Вещото лице по техническата 2 експертиза след преглед на протокли за проверка годността на електромера е посочило, че той е бил подложен на техническо изпитание, проверката е показала изправност и годността на уреда.

Стойността на доставената енергия е изчислена от вещо лице по счетоводна експертиза и резултатът съвпада с исковите суми.

Спорно е по делото дали между страните е възникнала валидна облигационна връзка по доставка на електроенергия за имот, собственост на въззивника Д., намиращ се в с. Р..

МОС приема, че заявлението от 27 октомври 2016 г. обективира волеизявление на възизвника за сключване на договор с „Е.“ АД. Това, че съдържанието на документа не е изписано от самия заявител, не опорочава документа. Полагането на подпис от него е израз на съгласието му със съдържанието на заявлението и следва да се приеме като негово волеизявление. Графологът не е отрекъл достоверността на подписа, а е допуснал възможност за имитация, изхождайки от различния почерк, с който е бил популнен формулярът.

Заявлението е частен документ, носещ подписа на съставителя. МОС намира, че оспорването на документа не е довело до установяване на неговата неистинност, поради което той е годен да установи възникването на облигационна връзка.

Следва да се отбележи също, че за съществуването на договор за доставка на електрическа енергия не съществува изискване да е спазена форма за действителност.

От факта, че въззиваемото дружество е снабдявало с ел. енергия жилището на въззивника, следва извод за наличие на договрна връзка, спрямо която са приложими Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.“ АД, утвърдени с решение на КЕВР от 2010 г.

Съдът намира за неоснователно възражението, че не е установено въззиваемото дружество да е доставяло енергия до имота на въззивника. Този факт се извежда от показанията на монтираното устройство на търговско измерване. До имота на въззивника е достигала енергия и количеството й е отчетено чрез електромера, за който са събрани данни, че е изправен и е от вид, одобрен за употреба.

Задължението за плащане на потребената енергия възниква периодично – на всеки месец съгласно чл. 19 от Общите условия, а срокът за плащане е 10 дни. При задълженията, които имат определен падеж, покана не е необходима, длъжникът изпада в забава с настъпването на срока за плащане. От това следва и неосновталеност на възражението на въззивника, че не е бил поканен да погаси задължението си. В Общите условия е предвидено доставчикът на енергия да уведомява потребителя за месечното му задължение, но неполучаването на съобщение не го освобождава от задължение за плащане (чл. 19, ал. 8 от ОУ).

Съдът намира, че по договора за доставка на ел. енергия въззивемото дружество 3 е изправна страна, изпълнила задължението си да достави електроенергия до имота на въззивника, докато последният не е изпълнил насрещното си задължние да плати цената на консумираната енергия, поради което исковете са основателни.

Стойността на доставената енергия за периода 10 януари 2019 г . – 19 април 2019 г. е 237,50 лв, изчислена по обявените от доставчика цени според количеството, отчетено от електромера за имота на въззивника. Поради неизпълнение на задължението в срок, въззивникът дължи и обезщетение за забавено плащане, което е установено на 36,27 лв.

При така изложените мотиви въззивният съд потвърждава решението на МРС и осъжда въззивника да плати на въззиваемото дружество направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 320 лв.

На основание горното МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Монтана от 9 май 2022 г. по гр. д.

№ 1106/2021 г.

ОСЪЖДА В.Д., ЕГН **********, да плати на „Е.“ АД, ЕИК ***, разноските, направени във въззивното производство в размер на 320 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4