Определение № 790 от 04.10.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. ХАСКОВО, 01.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500747 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба от З. К. С. от град София. Обжалва се Определение № 788/22.07.2024 година, постановено по гр.д. № 49/2024 година по описа на РС-Димитровград, с което е прекратено производството по делото в частта на предявения иск за присъждане в полза на ищеца З. К. С. на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7900 лева, представляващи обезщетение за ползване на собствената му 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в **** през периода от 02.12.2010 година до 30.06.2016 година.

Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното определение, като настоява, че предявеният от него иск е с правно основание по чл. 45 вр. чл. 59 от ЗЗД и счита, че съдебният акт, на който се е позовал първоинстанционният съд и с който е разрешен спорът по чл. 31 ал. 2 от ЗС, не се явява пречка съдът да разгледа сега предявения от него иск за обезщетение за причинените му имуществени вреди. Навежда съдебна практика, която намира относима към казуса.

В срока по чл. 276 от ГПК ответниците по частната жалба С. Г.-Г. – Ч. и В. Б. Ч. не подават отговор и не вземат становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 49/2024 година

1 по описа на РС-

Димитровград е образувано по искова молба на З. К. С. против В. Б. Ч. и С. Г.

Г.-Ч., с която против тях са предявени искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди. Ищецът С. твърди, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот – апартамент в град ****. Ищецът, който бил собственик на ½ идеални части от този недвижим имот, бил лишен от ответниците от възможността да го ползва. Те го отстранили от имота и поставили пред необходимост да отстоява правото си на собственост по съдебен ред. Ищецът се защитил успешно в производството по гр.д. №19487/2019 година на РСПловдив и по в.гр.д. № 3025/2021 година на ОС – Пловдив, но докато траел съдебният процес, ищецът бил лишен от ползването на имота. Като създали пречки за ползването на процесния недвижим имот в периода 07.04.2008 година до предявяване на настоящия иск на 29.02.2022 година, ответниците му причинили вреди, в това число имуществени – последните на обща стойност 16600 лева (в тази насока са направени последващи уточнения на ИМ). Тези вреди представлявали наеми, които ищецът пропуснал да реализира, върху собствените му ½ идеални части от имота – за 166 месеца по 100 лева. С тези доводи, изложени в искова молба вх. № 38222/28.02.2022 година и уточнени многократно в хода на делото, ищецът С. прави искане за осъждане на ответниците да му заплатят (в това число) сумата 16600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му от ответниците в резултат на лишаване от ползването на неговата част от недвижимия имот.

С атакуваното определение РС-Димитровград е намерил иска за недопустим и е прекратил производството по делото в частта, съвпадаща с вече разрешената между същите страни претенция с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, с Решение № 261519/20.05.2021 година, постановено по гр.д. № 19487/2019 година по описа на РС-Пловдив.

При така установената фактическа обстановка ХОС стига до следните изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу обжалваем съдебен акт и от лице – носител на правото на жалба.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Видно от представеното по делото Решение № 261519/20.05.2021 година, постановено по гр.д. № 19487/2019 година по описа на РС-Пловдив, е разгледан и решен съдебен спор между същите страни – ищец З. С. и 2 ответници В. Ч. и С. Г.-Ч.. Искът на З. С. е отхвърлен, като е прието, че претенцията му – ответниците да му заплатят обезщетение в размер на сумата 8400 лева за това, че в периода от 02.12.2010 година до 30.06.2016 година са го лишили от ползването на неговата собствена 1/2 ид.ч. от апартамент № ***, с идентификатор ***, се явява неоснователна. Този съдебен акт е влязъл в законна сила на 08.04.2022 година и ХОС приема, че с него е разрешен спор, идентичен частично с този, въведен в предмета на делото с ИМ вх. № 38222/28.02.2022 година, въз основа на която е образувано настоящото исково производство - за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването за част от исковия период, а именно – за периода от 02.12.2010 година до 30.06.2016 година и за сумата 7900 лева. Спорът е разгледан и решен на плоскостта на отговорността на съсобственик, лишил друг съсобственик от правото да ползва съответната част от общата им вещ, установена в чл. 31 ал.

2 от ЗС.

Сега, с предявения иск с ИМ вх. № 38222/28.02.2022 година, ищецът не извежда правна квалификация на спорното право, което и не дължи, тъй като това задължение спада към служебната дейност на съда. Но след като съпостави въведените с ИМ фактически твърдения и отправени към съда правни искания с тези, по които вече има формирана СПН с Решение № 261519/20.05.2021 година, постановено по гр.д. № 19487/2019 година по описа на РС-Пловдив и влязло в законна сила, ХОС приема, че отново се предявява иск между същите страни и за същото спорно право – по чл. 31 ал. 2 от ЗС, макар и за различен период от време и с различна цена на иска. Предвид направеното от ищеца изложение на фактите и предявено искане да бъде обезщетен от другите съсобственици за това, че са го лишили от ползването на общата им вещ, няма основание за разглеждане на спора на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД или непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, както претендира ищецът в частната си жалба. Ето защо наведената от него съдебна практика се явява ирелевантна, тъй като е относима към института на неоснователното обогатяване, какъвто спор не е налице.

Поради гореизложеното ХОС приема, че така предявените искове са недопустими в частта, съвпадаща с тази, по която вече има произнасяне от съда, ето защо в тази част производство подлежи на прекратява. РСДимитровград е стигнал до същите изводи, ето защо атакуваното определение 3 следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 788/22.07.2024 година, постановено по гр.д. № 49/2024 година по описа на РС-Димитровград, с което е прекратено производството по делото в частта на предявения иск за присъждане в полза на ищеца З. К. С. на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7900 лева, представляващи обезщетение за ползване на собствената му 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в *** през периода от 02.12.2010 година до 30.06.2016 година.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4