Решение № 843 от 19.07.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. Варна, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501243 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба входящ № 45986/07.06.2024 г. подадена от Н. С. Д., чрез процесуалния му представител адв. Й. Ч. от АК-Варна, срещу Решение № 1686/14.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1496/2024 г. по описа на РС-Варна, в частта му, с която:

1. Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: обл. Варна, общ. А., с.В., ул. „В." 4, е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над Д. Д. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Д., ул. "Ц.С."***, на осн. чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН;

2. на Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: обл. Варна, общ. А., с.В., ул.

„В." 4, е забранено да доближава Д. Д. Г. ЕГН **********, обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес: гр. Д., ул. "Ц.С."*** и местоработата й „МБАЛ Д.“ АД, на адрес: гр. Д., ул. „П.Х.“, на по-малко от 50 метра, за срок от дванадесет месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, на осн. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН;

3. на Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: обл. Варна, общ. А., с.В., ул.

„В." 4, е забранено да осъществява директен, личен и непосредствен контакт с Д. Д. Г. ЕГН **********, за срок от дванадесет месеца, на осн. чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН;

4. Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: обл. Варна, общ. А., с.В., ул. „В." 4, 1 е задължен да посещава специализирани програми за извършители на домашно насилие, които да бъдат проведени при Фондация „SOS семейства в риск”, с адрес: гр. Варна, ул. „С.” ***, тел. *** или при друга организация, провеждаща специализирани програми с извършители на домашно насилие, на осн. чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН, за срок определен от изпълнителя; както и в частта му за разноските.

Жалбоподателят – Н. С. Д. счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни изводи, въз основа на неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Счита, че твърдението за осъществено домашно насилие от негова страна по отношение на Д. Г., посочено в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е недоказано. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, и съдът да постанови друго решение, с което исковата молба на Д. Д. Г. да бъде отхвърлена.

В тридневния срок по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба, от Д. Д. Г., чрез процесуалния й представител адв. Б. Т. от АК -Варна, с който се моли, въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

В открито съдебно заседание Н. С. Д., чрез процесуалния си представител адв. Й. Ч., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание Д. Д. Г. – лично и чрез процесуалния си представител - адв. Б. Т., поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Претендират се разноски по делото.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното производството е образувано по молба на Д. Д.

Г., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 т. 1; 3; 4; 6 и 7 от ЗЗДН, извършено от Н. С. Д., с когото до 2022 г. са били в съвместно фактическо съпружеско съжителство, след което са се разделили, и с когото имат три деца.

В исковата молба са изложени твърдения за силно влошени и обострени конфликтни отношения между молителката Д. Д. Г. и Н. С. Д..

За конкретния акт на домашно насилие, предмет на настоящото производство молителката излага, че сутринта на 28.12.2023 год. около 8:00 часа отишла на спирката в село В., за да чака сутрешния автобус за работа.

Наредила се на кафемашината. Тогава Н. С. Д. минал през центъра с автомобила си, спрял до нея и на висок тон започнал да я ругае, псува, нарежда, наричал я курва, че се продава за пари, че излиза да работи на улицата като лека жена и си ляга с мъже на годините на баща си. Тя само го слушала и не реагирала, от което той още повече се вбесявал и почнал да ръкомаха заканително и да й показва среден пръст, след което я наплюл в лицето. Тя не могла да каже и дума. Автобусът дошъл и тя се качила и тръгнала за града. След работния ден със страх се качила пак в автобуса за село В., защото предполагала, че Н. С. Д. пак ще е на спирката. Слизайки на спирката колата на Н. С. Д. била спряна пред здравната служба, която също е 2 на центъра на селото. Д. Г. минала по друга улица, за да не я види. После цяла седмица пътувала с брат си. Д. Г. заявява, че ежедневно се страхува да не го види, защото Н. Д. започвал да я обижда на улицата пред присъстващите, заплювал я пред тях и напълно съзнателно и целенасочено я унижавал публично. Не можела да спи спокойно, не можела да излезе на улицата, без да се огледа, изпитва страх, дали не е някъде наоколо. Твърди, че хората в селото я гледали с презрение и й се подигравали в следствие на неговото поведение.

Твърди, че в следствие на поведението на Н. Д. в един от предходните им скандали в болница "Св. Марина", старшата сестра я била извикала и й казала, че не може да подлага на стрес колегите в отделението, лекарите и пациентите, чрез обидите и агресивното и неуравновесено поведение на Н. Д. и я принудила да подаде молба за напускане, което и направила. След това се опитала да си намери работа отново, но всички болнични заведения в гр.

Варна и областта били уведомени от старшата сестра за тази случка и след подаване на молба за назначаване и проверка, защо е напуснала, отказвали да я назначат на работа, защото се опасявали Н. Д. да не направи отново тези ексцесии в болнично заведение, поради което не била подходящият човек за наемане. Намерила си много трудно работа в ново лечебно заведение и се страхува, че психическото и физическо насилие, извършено от Н. С. Д. ще продължи и на новото й работно място и отново ще загуби работата си заради неговото систематично агресивно вербално психическо насилие над нея.

Молителката Д. Г. излага, че е подавала множество жалби срещу Н. Д. в РУ-А..

Била завела дело по ЗЗДН под №6416/2023 г., което било прекратено, защото късно й връчили призовката с разпореждане на съда и пропуснала срока, указан в нея.

В подадения писмен отговор ответникът Н. С. Д. заявява, че оспорва изцяло депозираната молба и моли съда да я отхвърли и остави без уважение.

В открито съдебно заседание Д. Д. Г. – лично и чрез процесуалния си представител адв. Б. Т., поддържа исковата молба.

В открито съдебно заседание Н. С. Д., чрез процесуалния си представител оспорва твърденията за извършено от него домашно насилие и моли за отхвърляне на молбата.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че до 2022 г. са живеели заедно на семейни начала и имат три деца, които са били родени по време на съвместното им съжителство. Отношенията между двамата се влошили и през 2022 г. те се разделили.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Д. Д. Г., в която същата под страх от наказателна отговорност декларира, че сутринта на 28.12.2023 г. около 08:00 часа чакала автобуса на спирката в село В.. Наредила се на кафемашината, за да си вземе кафе, когато Н. С. Д. минал с автомобила си и я видял. Спрял до нея и на висок тон започнал да я ругае, псува и нарежда, наричал я курва, че се продава за пари, че излизала и работила на улицата като лека жена и си лягала с мъже на годините на баща си. Понеже не реагирала, той още повече се ядосал, започнал да ръкомаха заканително, показал й среден пръст, след което я заплюл в лицето. На връщане, предполагайки че Н. Д. ще я чака на спирката, се огледала и когато го видяла, минала по заобиколен път и после цяла седмица пътувала с брат си.

Декларира, че се страхува от Н. Д., вечерно време не може да спи от страх и когато излиза на улицата се оглежда, за да не го срещне. Декларира, че е 3 подавала множество жалби срещу Н. Д. в РУ-А. и е подала молба за защита по ЗЗДН № 6416./2023 г., което дело е било прекратено, защото не е изпълнила съдебно разпореждане. Също така твърди, че това не е първият и единствен случай, в който Н. Д. е упражнявал домашно насилие спрямо нея.

От служебно изисканата от съда справка съдимост става видно, че Н. С.

Д. е неосъждан.

От извършена справка за подавани жалби от Н. С. Д. срещу Д. Д. Г. в МВР става видно, че в РУ-А. са били заведени две жалби, подадени от Н. Д. срещу Д. Г. – рег. № 445000-1802/10.07.2023 г., която е изпратена на РП-Варна на 25.07.2023 г. и рег. № 445000-4296/20.12.2023 г., която е изпратена на РПВарна на 13.02.2024 г.

От извършена справка за подавани жалби от Д. Д. Г. срещу Н. С. Д. в МВР става видно, че в РУ-А. са били подадени от Д. Г. срещу Н. Д. следните жалби: рег. № 445р-12513/24.10.2022 г.; рег. № 445000-1401/26.05.2022 г.; рег.

№ 445000-3456/30.10.2023 г.; рег. № 445р-16807/21.11.2023 г. и рег. № 445р634/11.01.2024 г. По всички подадени жалби са били извършени проверки и материалите са били изпратени в РП-Варна.

По делото са приложени пр.пр. №42/2024 г. по описа на РП-Варна; пр.пр.

№10161/2023 г. по описа на РП-Варна; пр.пр. №1477/2024 г. по описа на РПВарна; пр.пр. №15270/15.11.2022 г. по описа на РП-Варна; по които е постановен отказ за образуване на наказателни производства, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. От същите се установяват действително влошените и силно обострени лични отношения между страните.

От показанията на разпитания по делото свидетел – Х.К. Д., която е близка приятелка на Д. Г., които съдът кредитира като обективни, правдоподобни, добросъвестно дадени и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че свидетелката познава Д. и Н., понеже са й били съседи в село В. и знае, че отношенията им са влошени.

Известно й е, че в края на 2023 г. между Д. и Н. е имало конфликтна ситуация.

На въпросната ситуация тя не е присъствала лично, но й е известна, защото й е била разказана от Д. и в селото се било говорило за случилото се.

Свидетелката заявява, че й е известно, че Д. е тръгвала за работа сутринта. На автобусната спирка е имало хора. Н. я е видял на спирката, отишъл е с колата си до нея, свалил е стъклото, наплюл я е и я е обиждал.

От показанията на разпитания по делото свидетел В.Ж. В. - майка на Д.

Г., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, като обективни, правдоподобни и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че свидетелката по време на процесния случай е живеела и работила в Германия. Знае, че отношенията между страните са влошени. От дъщеря си знае, че на автобусната спирка в село В., Н. Д. е спрял буса си и е започнал да крещи и да обижда Д.. В следствие на случилото се Д. се е чувствала стресирана и изплашена.

От показанията на разпитания по делото свидетел В.Н. С. - син на Д. Г. и Н. Д., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, като обективни, правдоподобни и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че отношенията между майка му и баща му са влошени. На процесната ситуация не е бил пряк свидетел. Разказва за други конфликтни ситуации между родителите си през 2022 г. Заявява, че цялото село се смее на него и брат му и дори ги е било срам да излязат в селото, заради отношенията на родителите му.

4

По делото е представена искова молба от Н. Д. срещу Д. Г., с която е предявен иск по чл.127 СК по отношение на двете ненавършили пълнолетие деца.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: