Решение № 712 от 30.11.2022, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Враца, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20221420102538 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск от Е. Г. А. от гр.Враца против „Е***** за признаване, че ищецът не дължи на ответника сумите:

-7008.98 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 31.10.2011г. до окончателното й изплащане, -375.94 лв. договорна лихва за периода 13.10.2010г. до 21.10.2011г.;

-39.31 лв. наказателна лихва за периода 13.03.2011г. до 21.10.2011г.;

-583.75 лв. направени разноски по ч.гр.дело № 4887/2011г. на РС гр.Враца.

Ищецът поддържа, че посочените суми са предмет на изпълнителен лист, издаден на 02.11.2011г. по ч.гр.дело № 4887/2011г. на РС гр.Враца, въз основа на който е образувано изп.дело № 331/2020г. на ЧСИ М.Нелов, рег.№ 723 в КЧСИ. Твърди се, че вземането е погасено по давност, тъй като последното валидно изпълнително действие е извършено на 24.07.2012г. по ИД № 21/2012г. по описа на ЧСИ М.Нелов, което е прекратено с постановление от 09.03.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Счита, че от тогава са изминали повече от пет години и макар и да е образувано ново ИД № 331/2020г. на ЧСИ М.Нелов, въз основа на същия изпълнителен лист и да са предприети по него изпълнителни действия, същите не представляват ефективно изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Развива доводи, че в продължение на 5 години от последното прекъсване на давността 24.07.2012г. взискателят не е поискал образуване на ново изпълнително дело и не е предприел принудителни действия, годни да прекъснат давността, поради което вземането е погасено по давност на 24.07.2017г., включително по отношение на акцесорните вземания на основание чл.119 ЗЗД и процесните суми не могат да се събират принудително.

Искът е с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

1

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че вземането му не е погасено по давност, тъй като съгласно най-новата съдебна практика на ВКС всяка редовна молба от взискателя прекъсва давността. Твърди, че по изпълнението са предпримани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността, включително и по новообразуваното ИД № 331/2020г. на ЧСИ М.Нелов. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

С изпълнителен лист от 02.11.2011г., издаден по ЧГД №4887/2011 г. на РС Враца, Е.

Г. А. е осъден да заплати на „***** ***** гр. София следните суми: 7 008.98 лв. - главница по договор за кредит, 375.94 лв. - договорна лихва за периода от 13.10.2010 от до 21.10.2011г.; 39.31 лв. - наказателна лихва за периода от 13.03.2011г. до 21.10.2011г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда — 31.10.2011 г. до изплащане на вземането; 583.75 лв. - направени разноски по ч.гр.д. № 4887/2011г. на PC Враца.

Въз основа на молба от 15.02.2012г. взискателят „***** е образувал изп.дело №21/2012 по описа на ЧСИ Момчил Нелов, с peг. № 723, район на действие ОС Враца за претендираните по изпълнителния лист суми. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, както и публична продан на секвестируеми движими вещи, намиращи се в жилището на длъжника.

На длъжника Е. А. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което същият получава от ЕТ „МЛЕЧЕН ПУЛС 95-ЦВЕТЕЛИНА ТОМОВА“, видно от запорно съобщение връчено на работодателя на 15.03.2012г.

Наложен е и запор върху лек автомобил „Форд Мондео“ с peг. №ВР2090АТ, видно от запорно съобщение с изх. №2724/03.05.2012г. до Областна Дирекция „Полиция“, Отдел „Пътна полиция“, Сектор „КАТ“. На 09.05.2012 г. е получено уведомление от Сектор „пътна полиция“ Враца до ЧСИ Момчил Нелов, че на гореописаното превозно средство е наложена запор..

С Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот, вписано в Агенция по вписванията гр. Враца дв.вх.рег. №4809, том 2, № 79/24.07.2012г. е наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по кадастрална каста и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляваш ГАРАЖ №5, находяш се в гр. Враца, ул. „Кръстьо Бързаков" №16. сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №***.

/гаражен комплекс „Вестител", кв. Медковец/, със застроена площ от 18.00 кв. м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж.

На 26.07.2012 г. е постъпила молба от взискателя „***** да бъде насрочена дата за опис и оценка на недвижим имот собственост на длъжника Е. А..

До длъжника Е. Г. е изпратено уведомление от ЧСИ, че на 04.02.2013 г. ще бъде извършен опис на поземлен имот, представляващ гараж №5, находящ се в гр.Враца, ***. Съобщението до длъжника е върнато с отбелязване, че същият е търсен многократно и не е открит.

На 19.07.2013 г. и на 16.12.2013 г. по изпълнителното дело са постъпили молби от взискателя с искане за извършване на справка за наличие на трудово 2 правоотношение с длъжника Г. и при наличие на такова да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

До ТД на НАП-Враца е изпратено писмо с изх.№3493/04.09.2013 г.от ЧСИ относно трудови договори, декларирано движимо и недвижимо имущество на името на длъжника.

На 26.04.2016г. е постъпила молба от ***** гр. София с правно основание чл.429 ГПК за конституиране на дружеството като взискател по изпълнителното дело, във връзка със сключен Договор за цесия с „Юробанк България“ АД от 18.01.2016 г.

С Постановление от 26.04.2016г., изх.№1323 / 26.04.2016 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЧСИ е конституирано като взискател по ИД № 21/2012г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов, per. №723 в КЧСИ.

На 27.05.2016 г. е постъпила молба с вх.№1750 от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с искане за извършване на справки за наличие на трудови договора на длъжника, движимо и недвижимо имущество и банкови сметки като при наличието на такива да бъдат наложени запори и възбрани върху имущество на длъжника, по която няма извършени изпълнителни действия.

С молба вх.№3949/06.08.2019 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискано прекратяване на образуваното изпълнително дело и с постановление от 09.03.2020г. изх.№ 1896/09.03.2020г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ТПК, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

На 05.06.2020г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подало молба с вх.№ 2869 за образуване на ново изпълнително дело до ЧСИ Момчил Нелов, въз основа на издаденият изпълнителен лист на 02.11.2011г. по ч.гр.д. № 4887/2011 г. по описа на Районен съд - Враца.

С Разпореждане изх.№3125/08.06.2020 г. ЧСИ Момчил Нелов е образувал изпълнително дело №331/2020г.

По изпълнителното дело са изискани справки за имущественото състояние на длъжника и за наличие на трудови договори.

С молба от 30.06.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор на сметките на длъжника в банка Те - Джи Зираат Банкасъ-клон София.

Видно от запорно съобщение изх.№ 6459/01.07.2022г., получено в банката на 07.07.2022г. по изпълнителното дело е наложен запор върху всички вземания на длъжника от банка Те - Джи Зираат Банкасъ на договорно и извъндоговорно основание.

На длъжника Е. А. е наложен запор на трудовото възнаграждение в Кооперация потребителна кооперация „Септември“ гр. Криводол, видно от запорно съобщение изх.

№7765/ 02.08.2022г., получено на 05.08.2022г.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Според чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва при материалноправна незаконосъобразност принудителното изпълнение. Искът може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай се твърди, че претендираното вземане е погасено по давност поради непредприети изпълнителни действия в петгодишния давностен период.

3

Според ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. Според тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС №3/1980г. погасителната давност за вземания, признати с влязло в сила съдебно решение, е прекъснала с образуване на изпълнителното дело.

За претендираните като погасени по давност вземания е издаден изпълнителен лист от 02.11.2011 г. издаден по ЧГД №4887/2011 г. на РС Враца, по който е образувано изпълнително дело №21/2012 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов.

В случая тъй като изп. дело 21/2012 г. по описа на Момчил Нелов е образувано по време на действие на ППВС № 3/18.11.1980г. за него се прилагат правилата посочени в ППВС и погасителната давност е прекъсната през 2012г., когато е образувано изпълнителното дело, а след това е спряла да тече докато е траяла висящността му. Доколкото до 26.06.2015г. – дата на приемането на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила, процесното принудително изпълнение не е било прекратявано с нарочен акт на съдебния изпълнител, т.е. било е висящо до този момент /26.06.2015г./, погасителната давност е спряла. Така новата петгодишна давност, след прекъсването на предходната с образуването на изпълнителния процес и спирането на течението на давностния срок при висящността на принудителното изпълнение, започва да тече от постановяване на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е определение №735/06.11.2019 г. по гр.дело №3982 на трето гр.отделение ГК на ВКС.

По този правен въпрос са постановени решения по чл. 290 ГПК на ВКС: решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, IV г.о. и решение № 51/21.02.2019г. по гр.д. № 2917/2018г. на ВКС, IV г.о., в които е изложено, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а започва да се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед задължителното тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това.

Според ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. С т. 10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, според което в изпълнителното производство 4 давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира, поради което и цитираното ППВС е обявено за изгубило сила.