Определение № 5258 от 29.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5258 гр. Варна, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. С.ов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502410 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 78442/02.10.2024г. по описа на РСВарна, подадена от В. Ж. Н., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, ул. „****“ № 75, чрез процесуален представител адв. П. П., срещу определение № 10654/21.09.2024 г. постановено по гр. д. № 7748/2024 г. в частта му, с която съдът е върнал молба с вх. № 50774/24.06.2024 г. по описа на ВРС, подадена от В. Ж. Н., ЕГН:********** и С. П. Й., ЕГН: ********** и е прекратил производството по гр.д. № 7748/2024 г., по описа на ВРС, 12 състав.

Жалбоподателят – В. Ж. Н. счита определението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът не е взел предвид искането да не се прекратява делото и да се даде нова възможност за отстраняване на констатирани нередовности. Счита, че на основание чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

По същество моли определението в обжалваната му част да бъде отменено и производството по делото да бъде продължено.

В срока по чл. 276 от ГПК от Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна и от С.

П. Й. не е постъпил отговор на частната жалба.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по молба подадена от В. Ж. Н. и С.

П. Й. с искане за утвърждаване на споразумение за промяна на постановените със съдебно решение въпроси по отношение на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на общото им дете - Дебора С.ова Й.а, родена на 08.08.2012 г.

С разпореждане № 25711/25.06.2024 г. съдът е оставил без движение производството по делото и е указал на молителите в едноседмичен срок от съобщението да представят подписано от двамата споразумение отговарящо на изискванията на чл.127, ал.1 СК, което да съдържа ясната им воля по отношение на следните въпроси: дали искат съвместното упражняване на родителските права по отношение на детето, при кой родител и 1 на кой адрес ще бъде местоживеенето на детето, какъв ще бъде режима на фактическото полагане на грижи за детето, т.е. в кои периоди и от колко до колко часа детето ще е с единия родител и в кои периоди с другия родител; кой родител какъв размер на издръжка ще дължи.

Съдът е уведомил страните, че ще направи преценка дали споразумението не противоречи на закона и добрите нрави и е в интерес на детето. Съдът ги е предупредил, че при неизпълнение на указанията, ще прекрати производството по делото.

Постъпила е молба входящ № 52383/27.06.2024 г., подадена от В. Ж. Н. и С. П. Й., с която указанията на съда не са изпълнени изцяло. С определение № 7356/28.06.2024 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е указано на молителите, че следва да се явят лично в съдебното заседание. В качеството на контролираща страна по делото е конституирана Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

В проведеното на 18.07.2024 г. открито съдебно заседание се е явил лично само молителят С. Й.. С протоколно определение от откритото съдебно заседание съдът е оставил повторно производството по делото без движение с указания до молителите да представят подписано от двамата споразумение отговарящо на изискванията на чл.127, ал.1 СК, което да съдържа ясната им воля по отношение на следните въпроси: дали искат съвместното упражняване на родителските права по отношение на детето, при кой родител и на кой адрес ще бъде местоживеенето на детето, какъв ще бъде режимът на фактическо полагане на грижи за детето, т.е. в кои периоди и от колко до колко часа детето ще е с единия родител и в кои периоди- с другия родител; кой родител какъв размер на издръжка ще дължи за детето, като съобразят, че следва да посочат конкретен размер на издръжка, дължима от всеки един от родителите, съобразно режима на фактическо полагане на грижи за детето. Съдът е указал на страните, че при неизпълнение на указанията ще прекрати производството по делото.

Съобщението до молителката В. Н. е получено от процесуалния й представител адв. П. на 16.09.2024г. На 19.09.2024г. В. Н., чрез процесуалния си представител адв. П. е подала молба, в която излага, че са настъпили промени в обстоятелствата - наложило се да замине за чужбина и имала уговорка с молителя той да полага грижи за Дебора, но той също заминал за неизвестно място и оставил детето само. Твърди, че детето било намерено от социалните служби и предадено на съсед, където се намира и до момента. Сочи, че за нея е невъзможно да се върне в България, тъй като е започнала работа в Руската Федерация, където се е омъжила. Излага желание тя и новият й съпруг да се грижат за Дебора, както и че са осигурени личен лекар и учебно заведение за детето в Русия. Иска се постановяване на решение, с което да се даде разрешение заместващо съгласието на бащата С. Й. детето да пътува неограничено до страните членки на ЕС и Руската Федерация за неограничена продължителност и срок от 6 години.

Съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.

275, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното частно производство е внесена. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт /определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото/, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна.

Очевидно с подадената молба от 19.09.2024 г. не са отстранени констатираните нередовности в споразумението, съгласно дадените от първоинстанционния съд указания. В същата са наведени нови твърдения и са направени нови искания, които не кореспондират с първоначалната молба за потвърждаване на споразумение между родителите за местоживеенето на детето, упражняване на родителските права, режима на лични контакти и издръжката му. В молбата от 19.09.2024 г. е направено искане по чл. 127а от СК, съдът да даде разрешение заместващо съгласието на бащата С. Й. детето да пътува неограничено до страните членки на ЕС и Руската Федерация за неограничена продължителност и срок от 6 години и искане по чл. 127, ал. 2 от СК местоживеенето на детето да бъде определено при 2 майката в Руската Федерация. Очевидно с молбата 19.09.2024 г. имплицитно е заявено, че първоначалното искане за потвърждаване на споразумение между родителите по чл. 127 от СК не се поддържа от В. Н., като е направено ново искане по чл. 127, ал. 2 от СК и по чл.

127а от СК. Не е допустимо преминаването от охранително производство, каквото е производството по чл.127, ал. 1 от СК към спорна съдебна администрация, каквото е производството по чл. 127, ал. 2 от СК и по чл. 127а от СК.

Правото на иск, правото да се иска съдействие от съда с молба за безспорна администрация (при охранителните производства) и правото да се сезира съда с искане за спорна администрация са различни права и макар и трите да представляват сезиране на съд с определено искане, те се отличават едно от друго.

И при трите става дума за право да се иска от съда издаване на съдебен акт. При правото на иск се търси защита на материални права, накърнени от неправомерно поведение. В охранителните производства молителят има процесуално право да сезира съда с искане съдът да съдейства за упражняването (реализирането) на дадено материално право на молителя и осъществяване на благоприятни за него правни последици. А при спорната съдебна администрация съдът бива сезиран, но без да се иска реализирането на определено материално право по съдебен път – напротив, материалното право изобщо не е предмет на това производство, а ролята на съда е да определи правното положение между страните, т.е. да определи материалните права и задължения между тях.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че с оглед постъпилата молба от 19.09.2024 г. липсва общо искане на родителите за утвърждаване на споразумение между тях и производството по делото следва да бъде прекратено.

Крайният извод на ОС-Варна е за неоснователност на подадената въззивна частна жалба. Определение № 10654/21.09.2024 г. постановено по гр. д. № 7748/2024 г. в частта му, с която съдът е върнал молба с вх. № 50774/24.06.2024 г. по описа на ВРС, подадена от В. Ж.

Н., ЕГН:********** и С. П. Й., ЕГН: ********** и е прекратил производството по гр.д. № 7748/2024 г., по описа на ВРС, 12 състав, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. № 78442/02.10.2024г. по описа на РС-Варна, подадена от В. Ж. Н., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, ул. „****“ № 75, чрез процесуален представител адв. П. П., срещу определение № 10654/21.09.2024 г. постановено по гр. д. № 7748/2024 г. в частта му, с която съдът е върнал молба с вх. № 50774/24.06.2024 г. по описа на ВРС, подадена от В. Ж. Н., ЕГН:********** и С. П. Й., ЕГН:

********** и е прекратил производството по гр.д. № 7748/2024 г., по описа на ВРС, 12 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3