Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1021 от 28.11.2022, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1346/2022
Вид
Решение № 1021
Подписан
28.11.2022
В сила
01.04.2026
Състав
Велина Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 2, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 58, ал. 1, т. 2 · Закон за кредитните институции

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Стара Загора, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530101346 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.124 ГПК.

Ищецът Х. Г. К. твърди, че на 28.03.2008 г. с ответника „Уникредит Булбанк” АД, са сключили Договор за ипотечен банков кредит N 538 (Договор) (Приложение No1), по силата на който „Уникредит Булбанк” АД му предоставял ипотечен кредит в размер на 40 500 евро (четиридесет хиляди и петстотин евро). Банковият кредит бил предоставен при променлив годишен лихвен процент, формиран по следната методология - базисен лихвен процент /зависещ от пазарния индекс-едномесечен Euribor/ и твърда надбавка. На 29.01.2013г. ищецът подал оплакване до „Уникредит Булбанк” АД (Приложение No2). На 14.03.2013г. получил отговор от банката, от който разбрал, че с Решения на УС на „Уникредит Булбанк” АД, обективирани в Протокол No 38/14.10.2008г., Протокол No 40/22.10.2008г„ Протокол No 42/31.10.2008г. и Протокол No 9/26.02.2009г.(Приложение №3) банката без негово съгласие, в нарушение на подписания договор, променила методологията на изчисляване на годишния лихвен процент и формирала БЛП който включвал освен стойностите на едномесечен Euribor и на понятието „премия“. Смята, че „Уникредит Булбанк” АД нямал право едностранно да променя договорената методология на изчисляване на годишния лихвен процент като включва нови и недефинирани понятия в Договора и на тяхно основание да увеличава годишния лихвен процент и да получава заплащаните от ищеца суми, поради посочените по-долу причини. Клаузите от процесния договор, относими към начина на формиране на възнаградителната лихва били уговорени от страните в разпоредбата на т. 4 от договора. Така съгласно чл. 4 ГЛП се формирал от сбора на базисен лихвен процент и надбавка към него, определени в размер по т. 4.1а, като към датата на 1 сключване на договора БЛИ бил в размер на 4,2 %, а надбавката била 2,5 %, т.е. годишният лихвен процент бил 6,70 %. Или от прочита на тези клаузи било видно, че: 1) възнаградителната лихва е наименована „годишен лихвен процент “, 2) ГЛП се формирал от сбора на базисен лихвен процент /индекс/ и надбавка към него, 3) надбавката била във фиксиран размер от 2,5 %, а за базисния лихвен процент се препращало към т. 10.3 и 10.4 от ОУ по кредити на физически лица, което предполагало той да е променлива величина, 4) в договора били посочени размерите към датата на договора на ГЛП /6,70%/, на базовия лихвен индекс /4,2%/ и на надбавката. Следователно, договорът въвеждал променлив ГЛП, което било следствие от променливия характер на едната му компонента - БЛИ. При това липсвала договорна клауза, която да поставя граници на движение на ГЛП - минимален или максимален размер на ГЛП. Следователно, налагало се междинният извод, че ГЛП не е фиксиран в договора, нито е определен негов минимален или максимален размер, като той се формирал автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на т. 10.3 и 10.4 от ОУ по кредити на физически лица - Ипотечни кредити, като за промените в ГЛП не трябвало акт на самата банка /освен ако за БЛИ това се изисква според ОУ/.

Този извод следвало да бъде проверен и чрез анализ на релевантните клаузи от приложимите ОУ от 2007 г. Така според 10.2 от ОУ годишният лихвен процент по усвоената част от кредитите се формирал от сбора от базов лихвен индекс, приложим за съответния период на олихвяване /един месец/, плюс надбавка за редовен дълг, определена в договора, съгласно т.10.3.2 за базов лихвен индекс се прилагало при кредити в евро - едномесечния Euribor, равен на индекса, публикуван на страница Euribor на Ройтерс в 11:00 ч. централно европейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилагало от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. А според т. 10.5 при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец/ ГЛП за съответния лихвен период се фиксирал в размер към датата на договора за кредит и оставал такъв до нарастване на лихвения индекс +/- 1 %, съответно до поредна аналогична промяна спрямо предходно извършената. Или според ОУ ГЛП също се формирал от сбора на БЛИ и надбавка, определена в договора, като единствено се конкретизира как се определя размера на БЛИ - за кредити в евро това е едномесечния индекс Euribor, публикуван на страницата „Euribor“ на Ройтерс в 11:00 ч. българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, като се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. Тези ОУ от 2007 г. не съдържали изискване, че за прилагането на така формирания ГЛП и промените в него е необходимо изрично решение на орган на банката.

Напротив, разпоредбите на т. 10.2, вр. с т. 10.5 от ОУ ясно показвали, че промените в ГЛП се прилагат без решение /акт/ на банката. Този извод бил и в унисон с разпоредбите на т.

11.1.2 и т. 11.1.4 от договора. Следователно, по ОУ от 2007 г. бил закрепен автоматизъм на промяната в ГЛП. Предвиденото в т. 11.1.1, изр. 2 от договора задължение на банката за обявяване на БЛИ в интернет страницата й не било условие за влизане в сила на промените в ГЛП, а имало единствено информативно значение. Банката приемала, че има право да не 2 спазва договорената методология като се позовавала на разпоредбата на чл. 11.1.3 от раздел II. Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит, която имала следната редакция: „При кредити издължаване чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1.а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 (един) пункт. Кредитополучателят дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по точка 4.1.а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от Кредитора в деня на сключването на настоящия договор, или от размера му формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомява Кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит и/или по реда установен в Условията по кредити на физически лица. ” Счита се, че същата е нищожна на основание чл.

26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 147 ал. 1, чл. 143 т.З, т.10, т.12 и т.17 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП) и чл. 58 ал.1 т.2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), както и поради противоречие с морала и добрите нрави, поради следното: Съгласно разпоредбата на ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно били посочени някои неравноправни клаузи. Посочената разпоредба от Договора не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, т. к същата била част от общите условия на банката и в допълнение изготвена предварително от банката и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Съгласно чл.147, ал.1 ЗЗП „клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин”- т. 11.1.3 от общите условия - 2007 г. на договора не отговаряли на това изискване: като предпоставка за изменение в размера на лихвения процент в нея се сочи случая, когато „пазарните условия водят до необходимост от увеличаване” на годишния лихвен процент с повече от 1 пункт. Така формулираната предпоставка била лишена от конкретно съдържание: изобщо липсвала дефиниция в договора и общите условия на термина „пазарни условия” - поради това изобщо не можело да се направи извод изменението в условията на кой пазар трябвало да се изследват, доколкото изобщо не можело да се предположи какъв пазар се имал предвид в цитираната уговорка на общите условия - той не само не бил дефиниран, но не бил посочен по какъвто и да признак или сегмент на пазара (продуктов, географски или друг), измененията в който да могли да бъдат реално преценени като предпоставка за приложимостта на т.11.1.3 от общите условия - 2007 г.; при тази липса на определеност терминът „пазарни условия” бил с толкова широко съдържание, че всъщност такова конкретно съдържание изобщо липсвало; Нарушаването на 3 чл.147, ал.1 ЗЗП чрез ползване на недефинирани термини за възникване правото на банката едностранно да изменя договора било самостоятелно основание за нищожност на посочената клауза, доколкото в тази хипотеза било налице общото основание на чл. 143 ЗЗП, отделно от прякото нарушаване на чл.147, ал.1 ЗЗП. Отделно от изложеното в посочената клауза изобщо липсвало указание в какви случаи изменението в пазарните условия водило до „необходимост” от увеличаване на лихвения процент и то над посочените размер - 1 пункт. При безкрайно обтекаемата редакция на т. 11.1.3 от общите условия-2007 г. всъщност изменението на размера на лихвите било дотолкова безсъдържателно и неконкретно, че реално това изменение зависело само от волята на едната страна по договора - ответната банка.

Подобно становище било изразено и в решение на Съда четвърти състав от 30 април 2014г. по дело С-26/13, че договорната клауза се считала за изразена на ясен и разбираем език, когато е правилна както от граматична гледна точка, така и в нея е изложен прозрачен механизъм. Видно от гореизложеното не бил налице никакъв прозрачен механизъм за формиране на лихвата в т. 11.1.3 от Договора.

В случай, че съдът приеме, че клаузата е формулирана по ясен и недвусмислен начин счита, че същата противоречи на следните императивни разпоредби:

В чл. 143 т.3 изрично било посочено, че неравноправна клауза е тази, която „поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. В настоящия случай промяната на лихвения процент зависела единствено и само от волята на банката. Доказателствата в тази насока са следните:

В Договора се казвало, че банката може да променя лихвения процент, когато пазарните условия налагат това, но понятието пазарни условия не само, че не било определено в договора, но нямало и заложен максимален праг, до който банката можела да променя размера на лихвения процент, нито критерии, по които ще се оценява дали са настъпили тези условия и съответно изменението на лихвения процент.

В решение No1 от Протокол No 40 от 22.10.2008г. се казвало, че право на увеличение на лихвените проценти със 100 базисни пункта да бъде направено по отношение на кредитите, за които банката имала право. В т. 2 на същия протокол се предвиждало подобно увеличение от 100 базисни пункта за всички останали кредити, т.е за кредити, за които банката нямала право също следвало да бъдат увеличени лихвите. А в т.3 се казвало, че увеличението не засяга кредитите отпуснати на служителите и персонал на лизинг. Това доказвало, че банката променя лихвените проценти по собствена воля, без значение дали има право, или не и, че пазарните условия се преценят по един начин за физическите лица неслужители и за физическите лица служители, което свидетелства, както за грубото неспазване на договореното между страните, така и че изменението на лихвения процент е изцяло във властта на банката