Решение № 261216 от 02.12.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

261216

02.12.2021 г. Град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд Х граждански състав

На трети ноември Година

2021

В открито заседание в следния състав:

Председател: Димана

Кирязова-Вълкова

Секретар:

Ирина Манолова като разгледа докладваното гр.д. № 142 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД против И.К.С. искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 8 350 лв. – частичен иск от сумата от 30 000 лв., представляваща изплатено обезщетение за нанесени неимуществени вреди на трето лице – Й. Б. Т., сумата от 1 650 лв., представляваща изплатено обезщетение за нанесени на същото лице имуществени вреди, сумата от 767,73 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 8 350 лв., дължима за периода от 13.02.2020 г. до предявяването на иска, сумата от 151,71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1

650 лв., дължима за периода от 13.02.2020 г. до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че на 17.03.2017 г., около 18,00 ч., в гр. Б*****, кв. ************, до дом № **, при управление на лек автомобил „*******“, модел „***“, с рег. № ************* ответникът е извършил грубо нарушение на правилата за движение по пътищата и поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението е реализирал ПТП с правилно пресичащата на пешеходна пътека Й. Б. Т., при което са й били причинени множество травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лъчевата кост и счупване на десен пищял в областта на латералния кондил, като след настъпване на произшествието ответникът е напуснал местопроизшествието, не е сигнализирал компетентните органи и не е оказал помощ на пострадалата. Твърди също така, че въз основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ищцовото дружество и ответника по полица № *********** със срок на валидност 23.07.2016 г. – 22.07.2017 г., на 13.02.2020 г. ищецът е изплатил на пострадалото лице обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 650 лв. На следващо място се твърди, че след плащане на обезщетението ищцовото дружество е встъпило в правата на увредения и има право на регресен иск срещу причинителя на вредите, тъй като той е напуснал местопроизшествието и не е сигнализирал компетентните органи, като до момента ответникът не е възстановил исковите суми. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа исковете, ангажирани са доказателства. В последното съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Така предявените главни искове са с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, а акцесорните искове са с правни основания чл. 86, от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете като недопустими и неоснователни както по основание, така и по размер. Оспорени са твърденията на ищеца за причинено от ответника на 17.03.2017 г. ПТП с пострадал пешеходец, както и твърденията, че ответникът е напуснал местопроизшествието, не е помогнал на пострадалата и не е сигнализирал компетентните органи, като от своя страна твърди, че ПТП изобщо не е настъпило, а при условие на евентуалност - че е налице случайно деяние. Оспорено е съдържанието на приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като се твърди, че той няма материална доказателствена сила относно твърдяния в исковата молба механизъм на

ПТП. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани суми. Твърди се също така, че ответникът не е реализирал виновно и противоправно поведение, което да е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорен е механизмът на ПТП, както и настъпването на травмите на Й. Т. да е в причинна връзка с него. Оспорено е наличието на твърдяните в исковата молба неимуществени вреди, техния вид, характер и интензитет. Твърди се, че ПТП не е настъпило, като Й. Т. не е пресичала на пешеходна пътека, а на 10 м. от нея и по време на пресичането тя е залитнала настрани, опитала се е да се подпре на предния капак на автомобила на ответника, но не е преценила разстоянието и е паднала на земята до предния ляв калник, като в това време автомобилът на ответника е бил в спряло състояние. Ответникът се опитал да окаже помощ на пострадалата, но тя не поискала и след като стоял около 20 минути при нея, той си тръгнал. Оспорен е и размера на определеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, предвид характера, обема и интензитета на уврежданията. При условие на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, която е нарушила правилата за движение по пътищата, тъй като не е пресичала на обозначено за целта място и се е поставила в ситуация, опасна за здравето и живота й. Твърди се също така, че получените увреждания не са в причинна връзка с настъпилото ПТП, както и че пострадалата не е претърпяла неимуществени вреди в описания обем. Заявено е, че за продължителността на оздравителния период влияние са оказали и други фактори – стари травми, хронични и други придружаващи заболявания, неспазване на предписания режим, неполагане на грижа за прегледи и здравна диагностика. При условия на евентуалност в отговора също така се твърди, че водачът не е напуснал местопроизшествието, сигнализирал е компетентните органи и е оказал помощ на пострадалата. Твърди се също така, че Й. Т. е страдала от параноидна шизофрения и си е измислила, че е настъпило ПТП, при което е пострадала, а травмите й са получени при падане, за което ответникът няма вина. Твърди се и че сключеното споразумение между ищеца и пострадалото лице е нищожно на осн. чл. 26 от ЗЗД, евентуално е унищожаемо на осн. чл. 27 от ЗЗД, тъй като към момента на сключването му пострадалата е била поставена под запрещение. Оспорен е и искът за имуществени вреди, като се твърди, че разходите не са извършени или ако са били извършени, това не е било необходимо. Оспорено е и твърдяното плащане на обезщетения на Й. Т. от страна на ищеца, тъй като сумите не са постъпили по банковата сметка на това лице. Твърди се и че споразумението между ищеца и пострадалата е сключено от лице без представителна власт. Оспорени са и исковете за лихви, като се твърди, че такива не се дължат. Ответникът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа отговора и моли исковете да бъде отхвърлени, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажирани са доказателства. В последното съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и законовите разпоредби, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 21.03.2017 г. от К.Ч. - мл. инспектор при ОД на МВР-Б******, в който е посочено, че на 17.03.2017 г., около 18,10 ч., в гр. Б***, ул. **********, до дом № ** е настъпило ПТП между неизвестно МПС с неизвестен водач и Й. Б. Т., при което водачът на автомобила при приближаване към пешеходната пътека не е пропуснал стъпилата и преминаваща по нея от ляво на дясно пешеходка, вследствие на което я е блъснал и й е причинил фрактури на десен крак и дясна ръка.

Посочено е също така, че водачът на автомобила не е оказал първа помощ на пострадалата, не е останал на място и не е уведомил органите на МВР за произшествието. Към протокола е приложена и схема на ПТП, съставена от същия полицейски служител.

Представен е и протокол за оглед на произшествие от 04.05.2018 г., извършен от разследващ полицай при Второ РУ-Б**** по повод разследване по ДП № 434 ЗМ-252/2017 г., като на огледа е присъствала и М.Д.Д..

По делото са представени копия на две пълномощни с нотариална заверка на подписите от 24.03.2017 г. С едното пълномощно Й. Б. Т. е упълномощила М.Д.Д. да я представлява пред всички държавни и общински органи, съдилища, полицейски органи, прокуратура, застрахователни дружества, физически и юридически лица във връзка със защитата и реализацията на правата и интересите й като пострадала при ПТП от 17.03.2017 г. и във връзка с определянето и изплащането на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, да упълномощи адвокат с дадените й с пълномощното права, както и с други права, като е посочено, че пълномощното е безсрочно. Върху това пълномощно не е поставен подпис на упълномощителя Т., а отпечатък от десния й палец, като нотариусът е удостоверил, че Й. Т. не може да се подпише, поради здравословното си състояние. С другото пълномощно М.Д., в качеството си на пълномощник на Й. Т., е преупълномощила адв. Ц. В. от САК с правата си по горното пълномощно.

С молба от 25.02.2019 г. Й. Б. Т., чрез пълномощника си М.Д., представлявана от адв. Ц. В., е предявила претенция пред ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ за заплащане на обезщетение за причинените й от И.К.С. при ПТП от 17.03.2017 г. неимуществени и имуществени вреди с оглед причинените й травматични увреждания и проведеното лечение. По това искане при ищеца е била образувана щета № 47101617190167, като с Решение № 8/17.01.2020 г. застрахователната експертна комисия е определила застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпяните от М.Д. неимуществени вреди, както и застрахователно обезщетение в размер на 1 650 лв. за претърпяните от нея имуществени вреди, или общо 36 650 лв.

По делото е представено копие на спогодба от 10.02.2020 г., сключена между ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и Й. Б. Т., представлявана отново от адв. Ц. В., действаща по силата на пълномощно рег. № **/******** г. по описа на нотариус А. Д., с която ищцовото дружество се е задължило да изплати на Й. Т. сумата от 30 000 лв. – обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди при ПТП от 17.03.2017 г., както и сумата от 1 650 лв. – обезщетение за претърпяните имуществени вреди от същото ПТП, свързани с разходи за лечение, а Й. Т. се е отказала от правото си да претендира от застрахователя или от виновното лице обезщетения в по-високи размери. Уговорено е също така дължимите суми да бъдат платени от застрахователя в срок от 10 работни дни по банкова сметка *** М.Д. - по желание на бенефициента Й. Т., като видно от приложените по делото две платежни нареждания, на 13.02.2020 г. ищецът е превел по банковата сметка на М.Д. горепосочените обезщетения от 30 000 лв. и от 1 650 лв.

Видно от представената застрахователна полица № ***********, на 12.07.2016 г. между ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и И.К.С. е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „*****“ с рег. № **********, като застраховката е със срок на валидност от 23.07.2016 г. до 22.07.2017 г.

Видно от писмо рег. № 593/26.04.2021 г. на „ЦПЗ Проф. д-р И. *** до ответника С., Й.

Т. се е водила на диспансерен отчет от 03.04.1991 г. и е била лекувана многократно в ЦПЗ-Б***, ДПБ-Р**** и ДПБ-Ц** ***, като последната й хоспитализация е била в условията на Отделение за лечение на тежки психични разстройства през периода 04.11.2019 г. – 29.11.2019 г.

По делото е представено и копие на Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ-Б*** от 27.12.2017 г., съгласно което след преосвидетелстване на Й. Т. е била определена 80 % трайно намалена работоспособност за период от три години, поради следното заболяване: параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, чести обостряния, параноидно-халюцинаторен синдром, напреднала емоционално-волева промяна, значителни затруднения при соц. адаптация, като е посочено, че инвалидността датира от 18.12.1999 г.

Видно от приложеното гр.д. № 43/2002 г. на ОС-Бургас, с постановеното по това дело решение от 21.06.2002 г., влязло в сила на 24.07.2002 г., Й. Б. Т. е била поставена под пълно запрещение.