Решение № 381 от 09.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110132530 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т С” ЕАД срещу Е. Д. Д. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата 3410,77 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „......, апартамент на партерен етаж, аб.№ 20703, ведно със законна лихва за период от 21.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата 394,93 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 13.02.2024г., сумата 59,52 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата 11,22 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 13.02.2024г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.03.2024г. по ч.гр.д. № 10306/2024г. по описа на СРС, 25 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството му на собственик на процесния имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е 1 използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Твърди, че не притежава пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове. Оспорва да е битов клиент на топлинна енергия. Счита, че не е изпаднал в забава с издаването на фактура за целия отчетен период, както и по месечни фактури за потребеното количество топлинна енергия за процесния период, тъй като не било ясно на кои дати били възникнали конкретни месечни или общи задължения и на кои дати те са станали изискуеми. Сочи, че изравнителното и месечното фактуриране били извършени преждевременно, без да била предоставена възможност на клиента да възрази срещу начисленото в изравнителната му сметка. Поддържа, че дори да се приеме, че фирмата за дялово разпределение била извършила услагата, липсвали доказателства за това какъв е редът и начинът на заплащане на услугата. Оспорва да е изпаднал в забава и да дължи мораторни лихви. Оспорва сградата да е била присъединена законосъобразно към абонатна станция и топлопреносната мрежа, както и че е налице предпоставката за това присъединяване. Оспорва абонатната станция да отговаря на всички законоустановени технически изисквания за изправността й. Оспорва за абонатната станция да са налице проектни, архитектурни и други технически документи, издадени съобразно разпоредбите на ЗУТ, в това число да е въведена в експлоатация. Оспорва, че сградата на ЕС е била топлоснабдена. Оспорва измервателният уред, монтиран на абонатната станция, да отговаря на всички законоустановени технически изисквания, както и да е бил в измервателна изправност, че същият е бил проверяван и че са били поставяни холограмни стикери за годност на съответните места. Оспорва в сградата на етажната собственост да се е извършвало измерване на топлинна енергия. Оспорва количеството на топлинна енергия.

Оспорва в процесния имот да съществуват монтирани индивидуални разпределители[1]топломери и водомери. Оспорва в процесния имот да е било извършвано отчитане на измерена топлинна енергия. Оспорва отчетните данни /изравнителни сметки/ от показанията, измерени от индивидуалните разпределите. Оспорва обстоятелството, че претендираните суми са били изчислени, а впоследствие и фактурирани по действащи цени на топлинна енергия през процесния период. Оспорва обстоятелството, че част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била изчислена въз основа на реален отопляем обем на посочения в исковата молба имот. Оспорва представените от ищеца писмени документи, както и редовността на водене на счетоводни книги от ищцовото дружество. Релевира възражение за изтекла давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „...“ ООД /с предишно наименование „Б“ ООД/, не е взел становище по основателността на предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

2

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай е приет препис от Нотариален акт № 70, том ХХVII, дело № 4169/1964г. на нотариус Х О, Първи нотариус при Софийски народен съд, от който се установява, че Х Д С и Г П С са признати за собственици на апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре, баня-клозет, находящ се на партерния етаж на сградата, граничещ от юг- с ул. ...., на север- стълбище, на изток- апартамента на Л Б и на запад- двор, както и едно избено помещение под № 4 с площ 6 кв.м, заедно с 11,6 % идеални части от общите части на сградата и мястото.

От приетото удостоверение за наследници с изх. № 453 от 18.12.2014г., издадено от Столична община, район Триадица се установява, че Х Д С е починал на 15.02.1978г. и е оставил за свои наследници следните лица: Г П С /съпруга/; М Х Б /дъщеря/, починала на 28.11.1998г. и оставила за свой наследник сина си- Х И Б; Б Х С /дъщеря/, починала на 19.07.2007г. и оставила за свой наследник сина си- Е. Д. Д..

От приетото удостоверение за наследници с изх. № 454 от 18.12.2014г., издадено от Столична община, район Триадица се установява, че Г П С е починала на 04.10.1994г. и е оставила за свои наследници следните лица: М Х Б /дъщеря/, починала на 28.11.1998г., оставила за свой наследник- Х И Б /син/; Б Х С /дъщеря/, починала на 19.07.2007г. и оставила за свой наследник сина си- Е. Д. Д..

3

От приетото удостоверение за наследници с изх. № РСЛ22-ВК08-1894 от 05.12.2022г., издадено от Столична община, район Слатина, се установява, че О Г Д е починал на 02.04.2021г. и е оставил за свой наследник дъщеря си- М О Д.

От приетото удостоверение за наследници с изх. № 1393 от 24.11.2015г., издадено от Столична община, район Младост се установява, че Х И Б е починал на 15.11.2015г. и е оставил за свои наследници: Е. Д. Д. /син на Б Х С/ и О Г Д /син на СС Б/.

От приетото удостоверение за наследници с изх. № 002755 от 22.10.2010г., издадено от Столична община, район Триадица се установява, че Б Х С е починала на 19.07.2007г. и е оставила за свой наследник Е. Д. Д..

От приетия препис от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 192, том XIVII, дело № 19558/94г. на нотариус Е.я Д, Първи нотариус при Софийски народен съд се установява, че на 02.09.1994г. Г П С е прехвърлила на дъщеря си Б Х С срещу задължение за издръжка и гледане собствената си 1/2 идеална част от апартамент, находящ се в гр. София, ул. „......, находящ се на партертия етаж на сградата, състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре, баня-клозет при съседи: юг- ул. ...., северстълбище, изток- апартамент на Л Б и на запад- двор, както и 1/2 идеална част от избено помещение под № 4 с площ от 6 кв.м., заедно с 1/2 от 11,6 % идеални части от общите части на сградата и мястото, които се помещават в жилищната сграда на кооперация „Взаимосъгласие“, находяща се в гр. София, ул. ........ с пространство 385 кв.м. по нотариален акт, а по скица 392 кв.м., а по новата скица 385 кв.м., представляващо парцел шести от имот № 295, квартал 382, а по новата скица квартал 382 по плана на гр. София, местност Буната.

Формулярите за отчет от 18.05.2022г. и от 16.05.2023г., изготвени от „...“ ООД /с предишно наименование „Б“ ООД/ с титуляр Е. Д. Д. са подписани от клиент- л. 76 от делото.

По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния имот за процесния период.

При така събрания доказателствен материал съдът приема, че безспорно се установява по делото, че ответникът е придобил процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Видно от приетите по делото доказателства Х Д С и Г П С са придобили процесния недвижим имот въз основа на Нотариален акт № 70, том ХХVII, дело № 4169/1964г. на нотариус Х О, Първи нотариус при Софийски народен съд. От своя страна Геновева Спирова е дарила притежаваната от нея 1/2 идеална част на дъщеря си Б Х С с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 192, том XIVII, дело № 19558/94г. на нотариус Е.я Д, Първи нотариус при Софийски народен съд.

След смъртта на Б С през 2007г., притежаваната от нея 1/2 идеална част е придобита от наследника й по закон- Е. Д. Д.. Останалата 1/2 идеална част е придобита от ответника по наследство от Х Д С, починал на 15.02.1978г. и от Х И Б, починал на 15.11.2015г. От приетото удостоверение за наследници на Х Б се установява, че освен Е. Д. е оставил за наследник и О Г Д /син на СС Б/, починал на 02.04.2021г. При извършена справка в 4 системата на СРС съдът е установил, че О Г Д е вписал отказ от наследството на Х И Б, за което е постановено Решение № 121525 от 17.05.2017г. по гр. дело № 30501/2017г. по описа на СРС, 139-ти състав. Правната последица от вписания от О Г Д отказ от наследството на Х И Б се изразява в отпадане качеството на О Г Д на наследник. Така вписаният отказ има действие от откриване на наследството, поради което няма период от време, през който отказалият се от наследство да е притежавал качеството наследник. Предвид което О Д не е бил наследник на Х Б и не е придобил собственост върху процесния имот. На основание чл.