Решение № 1110 от 21.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. Пловдив, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300501889 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба по чл.435 ГПК вх.

№28509/04.08.2026 г. на регистратурата на ОС Пловдив, от длъжника Т. И. И., ЕГН **********, чрез адв. З. В., против разпореждане от 11.06.2026 г. и разпореждане от 23.06.2026 г. на ДСИ, с които е оставено без уважение искането на длъжника по отношение на разноските - да не се събира адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и за намаляване размера на същото, по изпълнително дело №7036/2026 г. по описа на СИС при РС Пловдив.

Твърди се, че по изпълнителното дело (ИД) няма представен договор за правна защита и съдействие с процесуалния представител на взискателя, като липсва основание за събиране на такова. Възразява на приетото, че дължимата издръжка е заплатена преди получаване на ПДИ, но след образуване на ИД. Не са установени данни да е заплатена издръжка от 500 лв. за минало време, но е отказано назначаване на експертиза.

Необосновано е прието, че ще се събира издръжка за в бъдеще. Моли да се приеме, че не са налице основания за събиране по ИД на суми за адвокатско възнаграждение, евентуално – да се намали размера на същото, като се отмени отказа на ДСИ в тази насока.

Взискателят не е изразил становище по жалбата.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на 1 жалбата, като излага подробни съображения.

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК – постановление за разноските, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д.

№3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване. В останалата част е процесуално недопустима.

В чл.435, ал.2 от ГПК изрично са посочени възможностите за обжалване на длъжника – кои действия на съдебния изпълнител може да обжалва, а именно постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, ĸoeтo смята зa нeceĸвecтиpyeмo; oтнeмaнeтo нa движимa вeщ или oтcтpaнявaнeтo мy oт имот, пopaди тoвa, чe нe e yвeдoмeн нaдлeжнo зa изпълнeниeтo; oтĸaзa нa cъдeбния изпълнитeл дa извъpши нoвa oцeнĸa пo peдa нa чл. 468, aл. 4 и чл. 485; oпpeдeлянeтo нa тpeтo лицe зa пaзaч, aĸo нe ca cпaзeни изиcĸвaниятa нa чл. 470, ĸaĸтo и в cлyчaитe пo чл. 486, aл. 2; oтĸaзa нa cъдeбния изпълнитeл дa cпpe, дa пpeĸpaти или дa пpиĸлючи пpинyдитeлнoтo изпълнeниe; paзнocĸитe пo изпълнeниeтo.

В този смисъл не следва да се разглеждат доводите за отказ на ДСИ за събиране на доказателства (касателно използването на способ на доказване - назначаване на експертиза).

Въз основа на приложените доказателства, се прие за установено следното:

Изпълнително дело №7036/2026 г. по описа на СИС при РС Пловдив е образувано по молба на Н. Т. И., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка П. А. Д., чрез пълномощника им по делото - адв. Ц. Т., с приложен изпълнителен лист, издаден на 15.12.2011 г. по гр.д. №9873/2011 г. на Пловдивски районен съд, І брачен състав, за събиране на неплатени суми от длъжника Т. И. И., посочени от взискателя, а именно:

2500 лв. (1278.23 евро), представляваща неплатена издръжка за 25 месеца за периода от януари 2024 г. до подаване на молбата; 500 лева (255.65 евро) непогасена издръжка за минало време, както и за събиране на разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение. С молба (л.21 ИД) е посочено, че не се претендира събиране на текущата издръжка.

Според приложеното пълномощно от взискателя, в същото е отразено, че за възложената работа клиентът заплаща на адвоката хонорар в размер на 600 лв. (306.78 евро) по банков път. Приложено е и преводно нареждане за заплатената сума.

С молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителни способи – налагане на запор върху трудовото възнаграждение и върху банковите сметки на длъжника.

ПДИ е връчена на длъжника на 20.05.26 г. чрез неговата майка.

С молба от 28.05.2026 г. длъжникът е заявил, че е заплатил сумата за издръжка за периода от януари 2024 г. до януари 2026 г., както и, че е 2 платил сумата от 500 лв. преди образуване на изпълнителното дело. Искано е събиране на доказателства в тази насока, като се прави възражение за неоснователност на искането за присъждане на разноски на взискателя.

Евентуално – иска се намаляването им на равностойност в евро на сумата от 200 лв.

С разпореждане от 11.06.2026 г. с т. V е оставена без уважение молбата за изменение на разноските на взискателя по изпълнението.

Съобщение е връчено на жалбоподателя на 06.07.2026 г. (л.83 ИД).

С молба от 18.06.26 г. длъжникът чрез пълномощника си е поискал отново ДСИ да откаже събиране на суми за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, респективно – намаляване до равностойност в евро на 200 лв.

От пълномощника на взискателя е признато плащане на сумата за издръжка за периода от 25 месеца, като е направено надлежно отбелязване на гърба на изпълнителния лист, но се оспорва плащане на сумата от 500 лв.

С нова молба от 22.06.2026 г. длъжникът чрез адв. В. е поискал отново да не се събират разноски за адвокатско възнаграждение, като се е аргументирал, че за претенция от 500 лв., погасени по давност или заплатени, се претендират 600 лв. разноски.

С разпореждане от 23.06.2026 г. искането отново е оставено без уважение. ДСИ се е аргументирал, че едва при приключване на делото може да се направи преценка за вложения от адвоката труд. Освен това предмет на делото не е само сумата от 500 лв., а и други суми, за които е извършено плащане след образуване на изпълнителното дело.

Съобщение е връчено на длъжника чрез пълномощника му отново на 06.07.2026 г. (л.80 ИД).

Жалбата е подадена срещу двете разпореждания на ДСИ и е депозирана в предвидения от закона срок.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в съответствие с указания, дадени с разпореждане от 06.07.26 г. (л.76 ИД), на 16.07.26 г. е депозирана нова молба, с искане да не се присъждат разноски. С постановление от 30.07.2026 г. ДСИ е оставил молбата без уважение.

С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:

Изпълнителният лист е издаден още през 2011 г. и до момента на образуване на ИД – 23.02.2026 г., сумата за 25 месечни издръжки по него не е платена, както и 500 лв. за минало време. Ето защо взискателите са се възползвали от възможността да съберат вземането си принудително.

Длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Ето защо дължи такси и разноски в полза на взискателите.

Не се възприемат доводите, че уговарянето на възнаграждението е 3 станало в пълномощното, а не – в договор. Видно от самото пълномощно, в него са налични два подписа – на упълномощителя и на адвоката, налице е съвпадение на насрещните им волеизявления за размера на възнаграждението от 600 лв., като са представени доказателства за заплащане на сумата от 307 евро по банков път, в какъвто смисъл е уговореното между страната и пълномощника.

Възражението за прекомерност срещу определените разноски за адвокатска защита на взискателя е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Изпълнението е извършено чрез плащане на част от сумата извънсъдебно, като е налице признание на този факт от взискателя, но това е станало в хода на висящото изпълнително производство.

С молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени способи, като един от тях – запор върху трудовото възнаграждение – е реализиран и е събрана дължимата сума. Други изпълнителни действия по делото не са извършени и няма да се извършват. Работата на пълномощника на взискателя обаче не е приключена с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело, а и е предоставяна искана информация – във връзка с оспорване на вземането от длъжника. Това обаче не води до извод, че е налице ангажираност на адвоката във връзка с водене на изпълнителното дело.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед характера на извършеното, определеното възнаграждение на пълномощника на взискателя е прекомерно на свършената работа.

Чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК определя кои от разноските в изпълнителното производство се поемат от длъжника, а именно тези, които са се явили необходими за събиране на вземането. Такива разноски за адвокатско възнаграждение се явяват тези за образуване на изпълнителното производство - по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, в размер на 102.26 евро (200 лв.). Определеното адвокатско възнаграждение до размера от 307 евро (600 лв.) не следва да се поема от длъжника, тъй като не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществените изпълнителни способи. В настоящия случай се дължат разноски от длъжника единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., каквито действия са реално извършени от пълномощника на взискателя, поради което в тази част следва да бъдат отменени разпорежданията на ДСИ над посочения размер, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Следва да се отбележи, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на запор - върху трудово възнаграждение и върху банкови сметки на длъжника, което е и условие за редовност на молбата – взискателят е длъжен да посочи изпълнителен способ.

4

Въз основа на гореизложеното жалбата е частично основателна.

В настоящето производство разноски не се дължат.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 11.06.2026 г. и разпореждане от 23.06.2026 г. на ДСИ, постановени по изпълнително дело №7036/2026 г. по описа на СИС при РС Пловдив, в частта, в която е отказано да се намали поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК размера на приетото адвокатско възнаграждение на адв. Ц. Т. – пълномощник на взискателя Н. Т.

И., като непълнолетна действаща със съгласието на своята майка П. А. Д., за разликата над 102.26 евро (200 лв.), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, размера на дължимите от длъжника Т. И. И., ЕГН **********, от с.

****, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на взискателя Н. Т. И., като непълнолетна действаща със съгласието на своята майка П. А. Д., по изпълнително дело №7036/2026 г. по описа на СИС при РС Пловдив, от 307 евро на 102.26 (сто и две евро двадесет и шест цента) евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________