Определение № 70 от 07.02.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. В. 07.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500026 по описа за 2024 година

Постъпила е въззивна частна жалба № 9363/14.09.2023 по описа на РСМ. от адв. М. К., повереник на К. О. Г. против Определение от 08.09.2023 г. по гр. дело № 1878/2022 по описа на РС М. С нея се моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което да се уважи изцяло молбата за изменение на решението по делото в частта за разноските.

Навеждат се доводи, за това че РС-М. не е обсъдил направените възражения и липсват мотиви, защо не са приети изказаните възражения. Посочва се, още, че по делото не са представени банкови документи, които да удостоверяват заплащането на възнаграждението на процесуалния представител на другата страна по банков път. Оспорва се представения документ – електронно извлечение от банкова сметка, пред първоинстанционния съд. Счита, че ксерокопията не представляват какъвто и да е документ по смисъла на ГПК.

Посочва, че присъдените разноски на ответната страна не са поискани своевременно, като доказателства за тях не са приети преди устните състезания – позовавайки се на т. 11 от Тълкувателно решение 6/2012 на ОСГТК на ВКС.

Оспорва се още и изводът, че уговореното адвокатско възнаграждение е под минимума на адвокатската тарифа, а в договора за правна помощ не е посочено за кой иск или искове е платено.

1

Моли да се отмени атакуваното определение и да не се присъждат разноски на другата страна. Моли се също така за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В срока за отговор e постъпил такъв от насрещната страна, чрез процесуалния й представител адв. В. М.. С него се възразява против подадената въззивна частна жалба и се моли да бъде отхвърлена.

Посочва се, че в проведеното съдебно заседание на 01.06.2023 г. пред РС – М. не е направено възражение за размера на разноските от насрещната страна в процеса, нито е оспорил че са налице надлежни доказателства за тяхното внасяне. Посочва, че по делото е представен писмен документ – електронно извлечение от банковата сметка. Посочва се, че електронно извлечение е заверено по чл. 32 от ЗА. Тълкува закона, както Наредба 1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – М. е сезиран с трудово правен спор, за което е било образувано гр. дело № 1878/2022 г. В него са били предявени няколко иска. С Решение № 309/13.07.2023 г. Районен съд – М. се е произнесъл по съществото на спора. В своето Решение, първоинстанционния съд се е произнесъл и в частта за разноските. Недоволен от разпределението на разноските, ищецът – К. Г., чрез адв. М. К. с молба от 18.07.2023 г. е поискал изменение на решението в частта на разноските. С определение № 1150/08.09.2023 г.

Районен съд – М. не е уважил искането на ищеца. Определението е обжалвано с въззивна частна жалба № 9363/14.09.2023 по описа на РС-М., като заедно с мотиви против обжалваното определение е поискан отвод на съдиите от Окръжен съд – М. С определение по ЧГД № 81/2024 на Апелативен съд – София е определен Окръжен съд – В. за компетентен да разгледа делото.

Окръжен съд – В. след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото факти, намира следното от правна страна:

Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор/чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички 2 държавни такси и други разноски по производството / за свидетели,вещи лица и пр./и обхваща всички видове производства,както редовните ,така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда.

Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,направени от другата страна по делото,когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78 ал.3 ГПК/.Към тях не следва да се включват разноските за държавни такси и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя,тъй като такива не се дължат от работника или служителя по силата на специалния закон.

Съгласно чл.78 ал.5 ГПК при прекомерност заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителна правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер,но той не може да бъде по-малък от минимално определения размер съгласно чл.36 ЗА, а съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/9.07.04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба №1- за краткост/ присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата.

Съгласно трайна практика на ВКС, заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се определя дали е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът, при направено възражение от насрещната страна в срок, може да присъди понисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от ЗА.

От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор. Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове.

3

Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал.2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор.

По отношение на претенцията, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, Окръжен съд – В. счита, че контролирания съд правилно е определил адвокатското възнаграждение, съгласно развоя на спора по 4 иска и поисканите разноски от спечелилата страна. Не може да се говори за прекомерност, тъй като представените разноски са в доста по нисък размер от сбора на минималното определено възнаграждение за всеки един от исковете, съгласно Наредба №1.

Следва да се подчертае, че в настоящия случай са предявени няколко иска – за отмяна на заповед за уволнение, за заплащане на обезщетение в размер на 19 135,92 лева / последствие увеличен до 19 717,02 лева/, ведно със законна лихва от 28.06.2020 г., иск за сума 360 лева за непредоставени ваучери за храна, както и иск за сумата от 150 лева – сума за непредоставена карта Мултиспорт.

Окръжен съд – В., счита, че списъкът за разноски по чл. 80 от ГПК е бил представен и приет в законоустановения срок – посочен и в т. 11 от Тълкувателно решение 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Съгласно същото претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно найкъсно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Видно от протокола на проведеното на 30.05.2022 г, съдебно заседание, претенцията е заявена.

Не е и без значение и фактът, че представения списък на разноските не е бил оспорен от насрещната страна в съдебно заседание.

Съдебната доктрина и практика са се обединили около становището, че крайния срок, до който може да бъде упражнено възражението за това право, е до приключване на последното заседание пред съответната съдебна инстанция, след което тази процесуална възможност е преклудирана.

4

Основанието за това становище е правния извод, че разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК /която визира възражението за прекомерност/, се намира в логическа връзка с тази на чл. 80 от ГПК, според която списъка на разноските следва да бъде представен от страната, най-късно в последното по делото открито съдебно заседание, като при този пропуск страната не само загубва възможността да иска изменение на решението /прекратителното определение/, в частта му за разноските, но същата не би могла да направи и възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК. /В този смисъл е Определение № 362 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 149/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС/.

Правилото, че искането за присъждане на разноски страните следва да заявят най-късно до приключване на устните състезания, следва и от разпоредбата на чл.81 ГПК. Това е и крайният срок, до който всяка от тях може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско възнаграждение, обосновано с визираните в чл.78, ал.5 ГПК предпоставки за намаляването му.

В случая, ответникът своевременно е заявил искането си за присъждане на разноски по делото. До приключване на устните състезания пред първата инстанция ищцата /сега жалбоподател/ не е възразила срещу несъответствието на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора. Това възражение тя е направила едва в молбата по чл.248 ГПК.

Но дори и да се приеме, че има направено такова, отразено в протокола на проведеното съдебно заседание от 30.05.2022 г., непосредствено след увеличението на иска / стр. 176 от гр. дело 1878/2022 по описа на РС-М./, то Окръжен съд – В., счита същото за неоснователно по своята същност, тъй като сборът на дължимите адвокатски възнаграждения за всеки един от 4 иска, значително завишава претендирания такъв от ответната страна.

По отношение на възражението, че не са представени документи, които да удостоверяват начина на заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно.

В т.1 от цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение 6/2012 на ОСГТК на ВКС е посочено, че когато е договорено заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, като това могат да бъдат всякакви документи.

5

По отношение на представеното извлечение, същото представлявало писмено доказателство, което е заверено по реда на чл. 32 от ЗА и не оспорено своевременно по реда на чл. 183 от ГПК, като контролирания съд правилно е приел същото за годно доказателство за изплатено възнаграждение по банков път.

С оглед на горните съображения съдът намира, че следва да бъде потвърдено определението с правно основание чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на спора и потвърждаването на определението, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта на разноските, разноски на въззивника не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, Окръжен съд - В.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА Определение от 08.09.2023 г. по гр. дело № 1878/2022 по описа на РС М., с което е отхвърлено искането на К. Г. за изменение на решението по гр. дело № 1878/2022 по описа на РС М. в частта за разноските.

Определението e окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6