Решение № 799 от 14.10.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Сливен, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230103266 по описа за 2022 година

В молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен /Д СП/, по която е образувано делото се излага, че с решение на Окръжен съд - гр. Стара Загора от 2002-ра година З. П. С., с ЕГН: **********, която сега е на 46 години, е поставена под пълно запрещение, а съгласно удостоверение № 172 от 14.04.2014 г., издадено от Органа по настойничество и попечителство при община Сливен, за настойник й е назначен З. К. С. директор на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) – община Сливен, с. Бяла, селище „Качулка”, където С. е настанена, временно, по административен ред, със заповед на директора на Д „СП” Сливен от 11.07.2022 г. Преди това, с решение № 790/11.07.2019 г. на Районен съд – Сливен тя вече била настанена там по съдебен ред там, за срок от три години.

Сочи се, че З. С. е с водеща диагноза: „Умерена умствена изостаналост”.

Твърди се, че тя има беден речников фонд с неправилна артикулация. Вниманието й е неустойчиво, емоционално лабилна е. Бурно реагира при критики, отстоява твърдо позицията си.

Твърди се от директора на Д„СП” още, че С. има потребност от контрол върху поведението и специализирани грижи, поради което е необходимо да остане в специализирана институция със съответния профил, съответстващ на вида на заболяването й, а именно- Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост. Това се налагало и защото липсва възможност за настаняване на лицето в семейна среда.

1

При горните обстоятелства дирекцията отправя искане, на основание чл. 101 вр. чл.97 и чл.95 от ЗСУ, З. П. С., с ЕГН: ********** да бъде настанена с решение на съда, за срок от три години, в ДПЛУИ, селище „Качулка”, където и в момента е настанена по административен ред, със заповед № СУ/Д-СН/67-1/11.07.2022 г. на директора на Д„СП“.

В съдебно заседание процесуалния представител на дирекцията поддържа това искане.

Въпреки разпоредбата на чл. 97 ал.2 и ал.3 от ЗСУ, З. П. С. не присъства в съдебно заседание. Указанието на съдията-докладчик към Д“СП“ бе тя да не се води, тъй като не е възможно да се комуникира с нея- в този смисъл е съдържанието на молбата, по която е образувано делото, както и приложенията й.

Настойникът на С., който присъстваше в заседанието, изрази мнение, че е в интерес на последната да продължи да живее в дома.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от експертното решение № 2053/200, през 2007 г. ТЕЛК за психични заболявания при ОДПЗС“Проф.д-р Иван Темков“-гр. Бургас е поставил на жената диагноза „Умерена умствена изостаналост, с 80% трайна неработоспособност”.

С решение № 118 от 27.11.2002 г. по гр.д.№ 530/2002г. на Окръжен съд- Стара Загора, З. П. С. е поставена под пълно запрещение, видно от удостоверение № 172 от 14.04.2014 г., издадено от Орган по настойничество и попечителство - кмета на община Сливен, за нейн настойник е назначен З. К. С., с ЕГН: **********.

От документът, наречен Предварителна оценка на потребностите от социални услуги, съда установи, че в ДПЛУИ -селище „Качулка” С. е настанена през 2006 г., идвайки от ДЛУУИ - с. Лясково. Също, че комуникацията с нея е затруднена; не се приспособява към промени в ежедневието. Не умее да взема решения и да преценява последствия; социално невградима. Има нужда от постоянна асистенция и подкрепа за задоволяване на ежедневни и здравни потребности.

Видно от Индивидуалния план за подкрепа, за посрещане на ежедневните потребности С. има нужда от социален работник, трудотерапевт и медицинско лице. Видно от списъка на милтидисциплинарния екип, изготвил плана, явно в ДПЛУИ - селище „Качулка” има такива специалисти.

Социалният доклад, изготвен от Д „СП” Сливен съдържа данни за същите факти, като изложените по-горе, установени с коментираните писмени доказателствени средства.

2

Писменото становище на настойника на С. е, че предвид заболяването на лицето, неговото здравословно и емоционално състояние и дългогодишното му пребиваване в дома, тя следва да продължи да живее там.

Видно от изготвената Справка по чл.95 ал.3 т.3 от ЗСУ, към датата 30.06.2022 г. на територията на Сливенска област за лица с диагноза „Умствена изостаналост”, съществуват следните специализирани институции: Защитено жилище за лица с умствена изостаналост гр. Сливен - няма свободни места, а единственото свободно място е в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище „Качулка”.

Служебно известно е на съда, че с решение № 790/11.07.2019 г. на Сливенски районен съд по гр. д. № 3302 от 2019 г., З. С. е настанена по съдебен ред в ДПЛУИ с. Бяла, селище „Качулка”, за срок от три години. По причина, че той изтича, със заповед № СУ/ДСН/67-1/11.07.2022 г. на директора на Д„СП”, С. е настанена по административен ред, временно, в специализираната институция Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с. Бяла, селище „Качулка”.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Молбата на Д„СП“-Сливен, съотв. отправеното с нея искане, е с правно основание чл.101 вр.чл.97 и чл.95 от ЗСП. Съдът я преценя като основателна- защото са налице всички поставени от закона изисквания за уважаването й: З. П. С. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение; диагнозата й е „Умерена умствена изостаналост, с 80% трайна неработоспособност”, а от мнението, изказано в проведеното открито съдебно заседание от настойника й съда прави извод, че тя се чувства добре в Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) - община Сливен, с. Бяла, селище „Качулка”, както и че пребиваването й там е единствената, без алтернативна възможност за нея.

С. има изключителна потребност от съдействие и подкрепа в ежедневието, както и от специализирани грижи, но не може да ги получи в семейна среда, докато в ДПЛУИ - селище „Качулка” има необходимите за това специалисти- социален работник, медицинско лице и друг персонал.

Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в дома, а при същите съображения преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата на Д„СП“-Сливен- максималния по закон- тригодишен- чл. 98 ал.3 от ЗСУ.

При изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

3

На основание чл. 101 ал. 2 от ЗСУ, предоставя на пълнолетната, поставена под пълно запрещение, З. П. С., с ЕГН: ********** социална услуга за резидентна грижа, като за срок от три години я НАСТАНЯВА в специализирана институция- Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, община Сливен, селище „Качулка”.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4