Решение № 69 от 10.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. П., 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Андреана Т. Динкова в присъствието на прокурора ГАЛИН ГАВРАИЛОВ като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300602023 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.М.Н., защитник на подс.Н.Т. срещу присъда № 60 от 13.07.2021г по НОХД №1946/2021г на Районен съд – П.. С присъдата първоинстанционният съд признава подс. Н.Т. за виновна в извършване на престъпление по чл.212, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, и я осъжда по реда на чл.54 от НК на две години и шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от четири години, по реда на чл.66, ал.1 от НК. Съдът признава подсъдимата за невиновна и я оправдава частично по отношение на деянието с предмет мобилен телефон Галакси Ес 9 Голд на стойност 1609,90лв. Разноските са присъдени в тежест на подсъдимата.

В жалбата от адв.Н. се твърди, че фактическата обстановка е била неправилно приета от първостепенния съд. Възразява се, че личните данни на са били предоставени на кредитното дружество по-рано, още преди подсъдимата да разполага с личната й карта, което според защитата е нямало как да се случи. Твърди се, че действията на подсъдимата са извършвани по молба на свид.Д.. Сочат се обстоятелства от показанията на свид.Д., които според защитата всяват съмнение в достоверността им. Твърди се, че наложеното на подсъдимата наказание е прекомерно завишено поради наличие на многобройни смекчаващи вината й обстоятелства. Иска се присъдата да бъде отменена изцяло, като 1 неправилна, незаконосъобразна и несправедлива.

В допълнението към жалбата се твърди, че първостепенният съд е кредитирал твърдението на свид.Д., че е видяла действия на подсъдимата насочени към дамската й чанта, без това твърдение да е подкрепено с доказателства по делото. Поддържа се твърдението, че данните на свид.Д. са предоставени на кредитното дружество по-рано. Иска се подсъдимата да бъде оправдана.

В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитникът и подсъдимата поддържат жалбата и изложените в нея доводи, като излагат съображения за неправилен анализ на доказателствата от страна на първостепенният съд.

В последната си дума подсъдимата Т. твърди, че е невинна.

П.ският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения срок.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След оценка и анализа на доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Н.Т. б и л а съпруга на кума на свид. Т. Д. . Двете били семейни приятелки и заедно гледали малолетните си деца като често излизали на разходки и си ходели на гости. Подсъдимата възнамерявала да изтегли паричен заем от дружество, предоставящо бързи кредити, като решила да стори това на името на своята приятелка свид.Д. без нейното знание и съгласие. Свид. Т. Д. притежавала български документ за самоличност - лична карта №**** издадена от МВР гр. П., с валидност до 07.08.2023г.

На 10.08.2018г. сутринта подс. Т. посетила обичайно свид. Д., в дома й в гр. П., ЖК „Т.“, ****, тъй като двете планували да излязат заедно с децата си на разходка. В дома на приятелката си подсъдимата застанала до детската количка, на която била поставена дамската чанта на Д.. Докато свид.Д. се приготвяла из дома си за излизане, подсъдимата издебнала удобен момент, в който незабелязано взела от дамската чанта на Д. личната й карта.

След като тръгнали на разходка подс.Т. помолила свид.Д. да минат първо през магазин „Триумф“, находящ се в ж.к. „Т.“ на бул. „Ш.“ №1 , където се намирал и офис на дружество за бързи кредити Вива кредит ООД. Подс.Т. заявила на свид. Д., че ще влезе в търговския обект, тъй като имала да свърши свои задачи и искала да посети намиращо се в обекта химическо чистене. Свид. Д. заедно със своите децата останала извън търговския обект. В обекта подс. Н.Т. посетила офиса на „Вива кредит“ ООД, където влязла заедно с дъщеря си. Подс. Н.Т. била облечена с бяла блуза, на гърба си носела червена чанта, а косата й била вързана на опашка. В същия ден на работа в офиса била свид. Г.А.. По рано 2 същия ден подс. Т. била кандидатствала за кредит в размер на 600 лв чрез обаждане на колцентъра на същото дружество, заявявайки имената на свид. Т. Д. и своя телефонен номер.

По този начин процедурата по проучване и одобрение на кредита била извършена от служители в кол – центъра на „Вива кредит“ ООД . В офиса на дружеството подсъдимата казала на свид. А., че била кандидатствала за кредит и е одобрена. Свид. Г.А. поискала личен документ на подс. Т., за да провери данните й в системата. Подсъдимата предоставила н а свид. Т. Д. личната карта на свид. А., която от своя страна подготвила документите за отпускане на кредита. Свид.А. предоставила на подс. Т. да подпише тези документи, а именно- договор за паричен заем „Вивакредит План“ №****, сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ** – гр. София, представлявано от управителя Д. Д., чрез Г.А., КОД **** на длъжност кредитен консултант, като заемодател и Т. Н. Д., ЕГН:**********, л.к.

№**** с постоянен адрес в гр.К. и настоящ адрес в гр.П., кв.Т., ****, като заемател, по силата на който заемодателят се задължавал да предаде в собственост на заемателя сумата от 600 лв., която сума заемателят се задължавал да върне при посочените в договора условия. Договорът бил подписана от свид. А. за заемодател и от подс. Н.Т. за заемател, която собственоръчно вписала и трите имена на Т. Н. Д.. Подс. Н.Т., представяйки се за Т.

Д., подписала декларация за обработване на личните данни и копие на личната карта на Т.

Д., в които документи собственоръчно изписала и трите имена „Т. Н. Д.“. Накрая бил съставен и разходен касов ордер №**** който ордер подс. Т. подписала лично в графа получил сумата над името на „Т. Н. Д.“. След като подсъдимата подписала всички документи, свид. А. й предоставила сумата от 600 лв. по усвоения кредит. Подс. Т. взела паричната сума и напуснала обекта, след което се присъединила към свид.Д. без последната да подозира за случилото се.

Междувременно, тъй като свид.Д. възнамерявала същия ден да посетят магазин на търговска верига „Технополис“ за да остави своя вещ за ремонт, тя се сетила, че може да й е нужна личната й карта. Свид.Д. потърсила личната си карта в чантата си, но не я открила.

Свид. Д. позвънила на съпруга си да провери в неговите вещи, но същият й казал, че я няма при него. Свид. Д. се притеснила и споделила това на подс. Т. когато последната се върнала.

Подс.Т. не признала на свид. Д., че личната й карта е у самата нея. Вместо това д вете, без децата, се върнали в жилището на свид. Д., за да търсят личната й карта. Подс.Т. използвала този момент за да върне личния документ на свид.Д., като в един момент докато търсели заедно документа из жилището на Д., подс. Т. извикала, че е намерила личната карта на секция в една от стаите там. На свид.Д. й се сторило странно, че документът й е намерен на място, проверено вече от нея, но не обърнала внимание на това. Двете отново излезли и се отправили към магазин „Технополис“ в ж.к. „Т.“ в гр. П..

След като свид. Д. си свършила работата в магазин „Технополис“, подс. Т. я помолила да минат през офис на мобилния оператор „Теленор“, находящ се до бл. в ж.к.

„Т.“. Подс . Т. посетила този офис, а свид. Д. останала отвън с децата. В същия ден в посочения офис изпълнявали трудовите си задължения и свидетелите М.П.Ч. – заместник управител на обекта и И.Я.А. – продавач консултант. Подс. Т. се представила за свид. Т. Д. и 3 като цитирала единния граждански номер /ЕГН/ на свид. Д., поискала да й бъде извършена справка дали може да вземе мобилен телефон на изплащане. Свид. М.Ч. поела обслужването на подс. Т. , проверила в служебната система на мобилния оператор и обяснила на подс. Т., че има неплатена фактура на името на Т. Д.. Казала й, че едва след заплащането й може да се провери дали може да се вземе мобилен телефон на изплащане. След като получила тази информация подс.Т. напуснала обекта. Съпругът й дошъл да вземе нея и детето и тримата си тръгнали.

Около 16:00ч. на същата дата - 10.08.2018г., подс. Т. отново влязла в офиса на „Теленор“, находящ се до бл. в ЖК „Т.“, в който отново били свидетелите М.Ч. и И.Я. – служителки в обекта. Подс. Т. заявила, че сметката била платена и желае да се извърши проверка дали може да вземе мобилен апарат на изплащане. Свид. М.Ч. извършила проверка и заявила, че може да се вземе телефон на изплащане. Подс. Т. си избрала мобилен апарат марка „Самсунг“ модел „Галакси Ес 9 Блек“ на стойност 1 609,90 лв. Свид. М.Ч. изготвила на името на Т. Н. Д. Договор за мобилни услуги – Заявка №****, договор за лизинг – Заявка №**** и Декларация – съгласие от 10.08.2018г., в които подсъдимата Н.Т. собственоръчно изписала трите имена – „Т. Н. Д.“ и се подписала на съответните места – за потребител и лизингополучател. Подс. Т. получила мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 9 Блек“ на стойност 1 609,90 лв. /цена на устройството съгласно договора /в брой, без абонамент//, собственост на „Теленор България“ ЕАД и напуснала търговския обект.

На 16.08.2018г. в гр.П. подс. Н.Т. отново посетила същия офис на „Теленор България“ ЕАД в ж.к. „Т.“. Тя била облечена по същия начин, както на 10.08.2018г., а именно с бяла блуза, на гърба си носела червена чанта, а косата й била вързана на опашка. С нея била и дъщеря й. В посочения търговски офис отново на работа били и свидетелите М.Ч. и И.Я. – служителки в обекта. Този път подс. Т. била обслужена от свид. И.Я., която я познала от предходното й посещение в обекта. Подс. Т. заявила на свид. Я., че иска да вземе още един мобилен апарат на изплащане, като пак посочила името и данните на Т. Н. Д..

С оглед желанието на подс. Т. били изготвени Договор за мобилни услуги – Заявка №****, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“ – Заявка №**** и Договор за лизинг – Заявка №****. Въз основа на тях подсъдимата следвало да получи мобилен телефон - „Самсунг Галакси Ес 9 Голд “ на стойност 1 609,90 лева /цена на устройството съгласно договора/ в брой. В посочените документи подс. Н.Т. собственоръчно изписала трите имена – „Т. Н. Д.“ и се подписала на съответните места - за потребител и лизингополучател. Посоченият от подсъдимата в документите телефонен номер **** бил на друг оператор и трябвало да бъде прехвърлен в мрежата на „Теленор“.

При проверката му при другия оператор се установило, че този телефонен номер бил канселиран и не може да се прехвърли в мрежата на „Теленор“. Поради това подсъдимата подписала Заявление за оттегляне на заявлението за пренос на номер/а в мрежата на „Теленор“ №GLOB****, поради което и мобилният телефон „Самсунг Галакси Ес 9 Голд “ не й бил предоставен. В посоченото Заявление за оттегляне на заявлението за пренос на номер/а в мрежата на „Теленор“ №GLOB**** подсъдимата също собственоръчно изписала 4 трите имена на свид. Д. и се подписала на съответното място – за потребител.

С оглед желанието на подс. Т. да вземе мобилен телефон отново същия ден, но малко по – късно, били изготвени Договор за мобилни услуги – Заявка №****, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“ – Заявка №****, Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги №****, Договор за лизинг от 16.08.2018г. и Декларация – съгласие от 16.08.2018г., в които като потребител и лизингополучател била вписана отново Т. Н. Д.. В посочените документи подс. Н.Т. собственоръчно изписала трите имена на свид.Д.– „Т. Н. Д.“ и се подписала на съответните места – за потребител и лизингополучател. След подписване на тези документите подс. Н.Т. получила мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 9 + Пърпъл“ на стойност 1 759,90 лева /цена на устройството съгласно договора /в брой, без абонамент//, собственост на „Теленор България“ ЕАД, след което напуснала търговския обект.