Определение № 2652 от 28.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2652 гр. София, 28.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261000501929 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

С протоколно определение № 3224/30.03.2026 г., от проведено на 24.03.2026 г. открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1436/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Възз. II – Д състав, съдът е отхвърлил искането на въззивника „МИДЕРА“ ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, обективирано в молби с вх. № 82633/07.07.2025 г. и с вх. № 147185/05.12.2025 г. (погрешно посочена като молба с вх. № 14781/05.12.2025 г.) за изменение на предявения иск и за последващо обективно кумулативно съединяване на иск.

Недоволен от определението в посочената му част е останал въззивникът „МИДЕРА“ ЕООД, който е подал настоящата частна жалба, в която излага доводи за неправилността на обжалвания съдебен акт и иска неговата отмяна.

В законоустановения срок е подаден отговор от въззиваемата И. И. Г., с който се обосновава становище за неоснователност на подадената частна жалба и се иска потвърждаване на оспореното определение като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че „МИДЕРА“ ЕООД е предявило пред Софийски районен съд иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и връщане на владението на движими вещи. Въз основа на него е образувано гр.д. № 4165/2021 г., приключило с решение № 20111751 от 28.12.2023 г., с което исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.

Недоволно от изхода на спора, дружеството е подало въззивна жалба, въз основа на която е образувано в. гр.д. № 1436/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Възз. II – Д състав.

С молба с вх. № 82633/07.07.2025 г. „МИДЕРА“ ЕООД е поискало от въззивния съд да съедини за разглеждане с иска по чл. 108 ЗС и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за изплащане на обезщетение за неоснователно ползване на процесните движими вещи като е посочило периода и размера на претенцията.

С молба с вх. № 147185/05.12.2025 г. (погрешно посочена в обжалваното определение като молба с вх. № 14781/05.12.2025 г.) „МИДЕРА“ ЕООД е потвърдило 1 искането си за последващо обективно кумуративно съединяване на иска по чл. 59 ЗЗД, но е заявило и искане за изменение на първоначално предявения иск по чл. 108 ЗС, с иск за присъждате на равностойността на движимите вещи, предвид осъществено отчуждаване от страна на въззиваемата страна- чл. 57 ЗЗД.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че поисканото съединяване на искове не може да бъде извършено пред въззивната инстанция. Наред с това е счел за недопустимо и искането за изменение на предявения по чл. 108 ЗС иск, доколкото същото предполага едновременна промяна на неговото основание и петитум в противоречие с разпоредбата на чл. 214 ГПК. С оглед на тези изводи съдът е оставил без уважение молбите, с които са направени съответните искания

При така установеното настоящият състав намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които възможността за обжалване е изрично предвидена в закона. Определението, с което въззивният съд е отказал да приеме за разглеждане в рамките на висящото производство последващо предявения иск по чл. 59 ЗЗД, не попада в нито една от посочените категории. Същото не препятства развитието на производството по първоначално предявения иск по чл. 108 ЗС и не лишава ищеца от възможността да предяви претенцията си по чл. 59 ЗЗД в отделно производство, а неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в процесуалния закон. В тази връзка следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които определението на първоинстанционния съд, с което не се приема за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск инцидентен установителен или насрещен иск, не подлежи на обжалване пред въззивния съд, тъй като не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК. След като това разрешение се отнася до изрично уредени в процесуалния закон способи за последващо съединяване на искове, каквито са инцидентният установителен и насрещният иск, на още по-силно основание то намира приложение при предприето последващо обективно съединяване на искове извън предвидените в ГПК хипотези. В същия смисъл е и Определение № 60473 от 15.12.2021 г. по ч. т. д. № 2654/2021 г. на ВКС, II т. о.

До същия извод се достига и по отношение на определението в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на предявения по чл. 108 ЗС иск в иск по чл.

57 ЗЗД за заплащане на равностойността на процесните движими вещи. В установената практика на ВКС последователно се приема, че определението, с което съдът отказва да допусне изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и не попада сред актовете, чието обжалване е изрично предвидено съгласно т.

2 на същата разпоредба. С постановяването му не се прегражда пътят за съдебна защита и не се засягат процесуалните права на страната, доколкото тя разполага с възможността да предяви съответния иск в самостоятелно производство. В този смисъл са Определение № 492 от 20.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4754/2017 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 77 от 01.03.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2010 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 303 от 30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 287/2011 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 337 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 684 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 695/2011 г. на ВКС, III г. о., и Определение № 277 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г. на ВКС, II т. о.

Изключение от това разрешение е предвидено единствено в хипотезата на отказ да бъде допуснато увеличение на размера на иск, който не е предявен като частичен. Съгласно т. 7, б.

„б“ от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС такова определение има преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящият случай обаче не попада в посоченото изключение.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство – прекратено.

2

Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 44246/31.03.2026 г., подадена от „МИДЕРА“ ЕООД, ЕИК 201083143 против протоколно определение № 3224/30.03.2026 г., от проведено на 24.03.2026 г. открито съдебно заседание по в. гр.д. № 1436/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Възз. II – Д състав, в частта, с която съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя, обективирано в молби с вх. № 82633/07.07.2025 г. и с вх. № 147185/05.12.2025 г. (погрешно посочена като молба с вх. № 14781/05.12.2025 г.) за изменение на предявения иск и за последващо обективно кумулативно съединяване на иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3