Определение № 445 от 24.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Велико Търново, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20264100500245 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 вр. чл. 83 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Й. Й. от гр. Г. Оряховица, подадена чрез пълномощника му адв. Д. П. от АК – Хасково против определение № 58 от 20.01.2026г. постановено по гр.дело № 2851/2025г. по описа на ГОРС, с което е оставено без уважение искането му по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски в производството.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания акт, тъй като по делото безспорно са налице предпоставките на чл. 83 ал.

2 ГПК за уважаване на молбата на жалбоподателя. В тази връзка се изтъква, че в противоречие с практиката на ВКС първата инстанция е извела извод, че ищецът разполага с доходи, само от факта, че е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние. Добавя се, че месечният приход на ищеца е постоянен и е в размер на МРЗ от 1077 лв., че дължи месечна издръжка за малолетното си дете в размер на 300 лв. /153, 39 евро/ и че има множество кредити, които обстоятелства обуславят невъзможността му да плати следващата се по делото държавна такса в размер на 39, 15 евро. Изтъква се, че според практиката на ВКС и на СЕС изискването за заплащане на такси и разноски не следва да води до невъзможност за ищеца да реализира правата си пред съда, както и че ако в случая, той не бъде освободен от задължението да ги внесе няма да му бъде осигурена ефективна защита на правата му на потребител. По тези съображения се отправя искане до съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да уважи молбата му по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по цялото производство.

Доколкото исковото производство пред районният съд е в процедура по чл. 129 1 ал. 2 ГПК за поправка на исковата молба, препис от частната жалба не следва да се връчва на ответника, който още не е конституиран като страна в процеса.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред районният съд е предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл.

26 ал. 1 пред. 3 ЗЗД и чл. 143 ал. 1 вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на чл. 6 и чл. 8 от договор за потребителски кредит № 610056/21.03.2023г. като противоречащи на добрите нрави респ. поради неравноправния им характер. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е теглил кредит в размер на 1300 лв., който е следвало да върне в срок от 15 месеца, ведно с уговорена лихва и неустойка в размер на 1914, 06 лв., ако не осигури обезпечение по чл. 6 от договора.

Допълва се, въведените с тази договорна клауза изисквания за вида и за срока за предоставяне на обезпечението, създават значителни затруднения за ищеца при изпълнението им, до степен изцяло да го възпрепятстват. Изтъква, че предвиденото в чл. 8 от договора вземане при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение няма характер на неустойка, тъй като излиза извън типичните й функции, а представлява допълнителна и сигурна облага /скрита лихва/ за кредитора.

С исковата молба е поискано ищецът да бъде освободен от задължението да заплати такси и разноски по делото, поради липсата на финансова възможност за това, за което е представена декларация за материално положение и гражданско състояние и доказателства, относими към декларираните с нея обстоятелства.

С обжалваният акт първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал невъзможността си да заплати дължимата държавна такса, която е в размер на 39, 15 евро, предвид получавания от него месечен трудов доход, предвид на младата му възраст и здравословно състояние и предвид липсата на доказателства за реалното плащане на дължимата за детето си издръжка и липсата на данни за какво са разходвани множеството теглени бързи кредити в периода 2021г. – 2024г.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт /ТР № 1/17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/, като е заплатена дължимата за настоящото производство държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят – физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и 2 всички други релевантни обстоятелства. Посочените в чл. 83 ал. 2 ГПК предпоставки следва да се удостоверят с декларация за имуществено състояние, за чието достоверност се носи наказателна отговорност, като няма пречка декларираните обстоятелства да се докажат с представени от молителя нарочни доказателства, включително и по указания на съда.

От представената от жалбоподателя декларация и доказателствата към нея /трудови договори, справки от НАП и от ЦКР на БНБ, решение на СРС/ се установява, че същият е на 29 г. и получава трудово възнаграждение в размер на 1077 лв., както и 12, 92 лв. за клас прослужено време. Ищецът не е декларирал да страда от хронично заболявания и да се намира в граждански брак. Същият е родител на малолетно дете и с влязло в сила решение от 13.03.2025г. е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. Жалбоподателят е декларирал още, че не получава други доходи, извън трудово си възнаграждение и че не притежава недвижимо имущество, автомобили, дялове и акции от търговски дружество, както и парични влогове. От представеното извлечение от ЦКР на БНБ се установява, че за периода 2021 – 2024г. е изтеглил множество кредити на различна стойност, които се намират в просрочие.

При тези фактически данни и с оглед дължимата за производството държавна такса, която при цена на иска от 1914, 06 лв. възлиза на 39, 15 евро /76, 56 лв./, съгласно чл. 69 ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 1 ТДТГПК, съдът намира, че жалбоподателят не е доказал материалното му положение да отрича и да затруднява прекомерно възможността да я внесе. В случая таксата е в сравнително неголям размер – 76, 56 лв., който съпоставен с получаваното от ищеца през 2025г. трудовото възнаграждение от 1089, 92 лв. и липсата на данни да отделя средства за наем и за покриване на разходи за лечение с постоянен характер /подобни обстоятелства не са декларирани/, не води до извод за недостиг на финансов ресурс у него за покриване на задължението му по чл. 71 и сл. ГПК. Видно от приложената от НАП справка ищецът е трайно трудово ангажиран и има постоянен източник на доходи, който макар и в размер на МРЗ за страната, обективно се повишава всяка година /така за 2026г. вече е в размер на 1277 лв./. Наличието на алиментно задължение в размер на 300 лв., без да са ангажирани доказателства за ежемесечното му заплащане, както и изтеглянето на множество бързи кредити, без да са налице данни и твърдения за какво са използвани усвоените суми респ. дали задължението за погасяването им се изпълнява, не могат да обосноват извод за липсата на достатъчно средства у ищеца да плати дължимите за производството такси и разноски. В тази връзка районният съд правилно е съобразил посочените обстоятелства, поради което оплакванията на жалбоподателя по отношение на тяхната оценка са напълно неоснователни. Неоснователно е и оплакването му, че първата инстанция, при преценка на възможността му да заплати таксата по делото е съобразила трудоспособната му възраст и доброто му здравословно състояние. То не държи сметка, че задължението за оценка на тези обстоятелства произтича от самия закон – чл. 83 ал. 2 т. 4 и т. 6 ГПК. Освен това районният съд е ценил тези обстоятелства не изолирано, а в съвкупност с всички налични по делото данни относими към преценката по см. на чл. 83 ал. 2 ГПК, като не им е отдал значителен 3 приоритет спрямо другите.

По изложените съображения настоящият състав на ВТОС намира, че въз основа на декларираните от молителя данни и представените доказателства не можа да се установи по делото, че същият е материално затруднен по начин, че да няма възможност да изпълни задължението си по чл. 71 ал. 1 ГПК. В случая предвид предмета на спора – иск за нищожност на договорна клауза, в хода на производство не се очаква доказването му да налага извършването на разноски от ищеца за свидетели и експертизи, поради което единственото му задължение е да внесе правилно определената от районния съд държавна такса от 39, 15 евро/76, 56 лв./. В тази връзка, противно на оплакванията на молителя, неосвобождаването му от това задължение няма да го лиши от достъп до съд и от възможност за ефективно упражняване правото на защита, доколкото съвкупната преценка на обстоятелствата по чл. 83 ал. 2 ГПК сочи, че у същият не е налице недостиг на средства за заплащане на този размер на държавната такса.

Мотивиран от изложеното ВТОС намира, че молбата на ищеца по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаването му от задължението за заплащане на такси и разноски по производството е неоснователна, поради което правилно е отхвърлена от районния съд. Предвид на това подадената срещу този акт частна жалба следва да се остави без уважение, а същият да се потвърди като правилен и обоснован.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 58 от 20.01.2026г. постановено по гр.дело № 2851/2025г. по описа на ГОРС.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, на основание чл. 274 ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4