Решение № 511 от 25.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Плевен, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1167/ 05. 09. 2024 год., постановено по гр. дело № 3974/ 2024 год., Плевенският районен съд е признал за незаконно и е отменил уволнението на И. П. П. от гр. Плевен, извършено със заповед № РД- 09- 422/ 08. 07. 2024 год. на директора на Регионален исторически музей гр. Плевен.

Със същото решение на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ ищецът И. П. П. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „,уредник, музей“.

Със същото решение на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът Регионален исторически музей гр. Плевен е бил осъден да заплати на ищеца И. П. П. направените деловодни разноски в размер на 1 500 лв., както и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 60 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Регионален исторически музей гр. Плевен. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението и постанови ново такова по съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявените искове.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия И. П. П. от гр. Плевен.

В открито съдебно заседание на 14. 11. 2024 год. въззивникът се представлява от адв. Н. Д., който моли съда да уважи депозираната въззивна жалба и отмени решението на първоинстанционния съд.

В открито съдебно заседание на 14. 11. 2024 год. въззиваемият се явява лично и се представлява от адв. Г. В., който моли съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба и потвърди решението на първоинстанционния съд.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ. По делото е безспорно установено, че до 09. 07. 2024 год. ищецът ищецът И. П. П. е работил при ответника Регионален исторически музей гр. Плевен на длъжност „уредник“ в отдел „Природа“, като считано от горната дата трудовото му правоотношение е бил прекратено със заповед № РД- 09- 422/ 08. 07. 2024 год. на основание чл.

330 ал. 2 т. 5 от КТ. Спорен е въпросът законосъобразно ли е така извършеното уволнение. За да отговори на същия първоинстанционният съд е съобразил константната съдебна практика досежно приложението на разпоредбата на чл.

330 ал. 2 т. 5 от КТ. Според същата трудовият договор може да бъде прекратен на горното основание, когато работникът/ служителят откаже да приеме 2 предложената му подходяща работа при трудоустрояване. Приема се, че работникът/ служителят придобива качеството „трудоустроен“ от момента на издаване на издаването на предписанието за трудоустрояване от органите, определени в чл. 1 от наредбата за трудоустрояване, а именно: лекуващият лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. Здравните органи извършват преценка не само на здравословното състояние на работника/ служителя, но и на това доколко същият е в състояние занапред да изпълнява работата си по трудово правоотношение, както и издават нареждане за предприемане на определени действия, представляващи задължителна за работодателя последица от извършената констатация. В тази насока е и разпоредбата на чл. 317 от КТ: необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи, като работодателят е длъжен на премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието в седемдневен срок от получаването му. В конкретния случай се установява, че с експертно решение № 93985 от 09. 11.

2023 год. на ТЕЛК- трети състав при УМБАЛ „Д- р Г. Странски“ ЕАД гр.

Плевен на ищеца е била определена 50 % трайно намалена работоспособност поради негово очно заболяване- синдром на Marfan. В решението е посочено, че освидетелстваният работи като уредник в отдел „Природа“, като е изведено заключението, че може да работи професията си по производствена характеристика. С това на практика се преповторени констатациите, отразени в предходно издадено експертно решение на ТЕЛК № 91781/ 09. 11. 2021 год.

При тези обстоятелства правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е осъществен фактическият състав на чл. 330 ал. 2 т. 5 от КТ. Не е констатирано от здравните органи, че предвид заболяването му ищецът И. П.

П. не може да изпълнява служебните си задължения на настоящото си работно място с оглед на характера и спецификата им, изискващи се за този вид работа и длъжност. Ирелевантно за спора е издаденото след запитване от страна на работодателя експертно решение № 94461/ 19. 12. 2023 год. на ТЕЛК- трети състав при УМБАЛ „Д- р Г. Странски“ ЕАД гр. Плевен, в което е изразено становище, че предлаганата на ищеца длъжност „екскурзовод“ е при по- добри условия, поради което се дава съгласие за преназначаване на лицето.

В това решение отново липсва изрична констатация, че досегашната изпълнявана от ищеца длъжност е несъвместима с неговото здравословно 3 състояние, както и предписание за трудоустрояване. Освен това следва да се съобрази и фактът, че в искането на работодателя за становище от ТЕЛК е посочено, че същото касае предстояща промяна в длъжностното щатно разписание на музея и предварителната закрила на ищеца, но прекратяването на трудовото правоотношение е извършено не поради съкращаване в щата, а на друго правно основание.

В заключение може да се обобщи, че издадената заповед № РД- 09- 422/ 08. 07. 2024 год., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В този смисъл предявеният конститутивен иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен. Искът по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск- този за отмяната на уволнението- и следва неговата съдба, поради което съдът намира, че претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “уредник” също се явява основателна.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил едно правилно, съобразено с разпоредбите на закона и обосновано на доказателствата по делото решение, като липсват основания за неговото изменение или отмяна и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят деловодни разноски в настоящата инстанция. Съдът намира, че направеното от пълномощника на въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия е основателно.

В практиката на ВКС на РБ /срв. определение № 151- 2016- I I I г. о., определение № 732- 2017- IV г. о., определение № 240- 2020- III г. о. и други/ се приема, че минималното адвокатско възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишна работа е общо и се определя според минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Поради това възнаграждението на упълномощеното от въззиваемия адвокатско дружество „М.“ гр. София следва да се намали от 1 500 лв. на 1 200 лв. с включен ДДС.

По изложените съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1167/ 05. 09. 2024 год., постановено по гр. дело № 3974/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд.

НАМАЛЯВА възнаграждението за въззивната инстанция на упълномощеното от въззиваемия адвокатско дружество „М.“ гр. София от 1 500 лв. на 1 200 лв. с включен ДДС.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ЕИК 114008855, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „********, представляван от директора В.А.П., да заплати на И. П. П. от гр. Плевен, ЕГН **********, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 200 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5