Решение № 316 от 18.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100509052 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20123684/25.05.2021 г., постановено по гр. д. № 57052/20 г. по описа на СРС, 157 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С. М. СТ., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ул. ****, дължи на Етажните собственици на индивидуални обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, представлявани от управителя „Х.Д.“ ООД, ЕИК: ****, на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС във вр. с чл. 41 ЗС сумата от 2182,30 лв., представляващи разноски за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул.

****, за периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г. за обект – апартамент № 13, находящ се във вход втори от сградата, по решение на ОС от 04.10.2018 г., и сумата от 411,04 лв., представляващи вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, за периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г. за обект – апартамент № 13, находящ се във вход втори от сградата, по решение на ОС от 04.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.06.2020 г. до окончателното плащане, както и че дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 160,07 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 24.06.2020 г. върху общия размер на двете главници от 2593,36 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 27847/20 г. по описа на СРС, 157 състав. С решението С. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, е осъден да заплати на Етажните собственици 1 на индивидуални обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, представлявани от управителя „Х.Д.“ ООД, ЕИК: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 355,07 лв. – разноски за производството по ч. гр. д. № 27847/20 г. по описа на СРС, 157 състав, както и сумата от 484,96 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от С. М. СТ. срещу решение № 20123684/25.05.2021 г., постановено по гр. д. № 57052/20 г. по описа на СРС, 157 състав. Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че след като не е бил предявен конститутивен иск по чл.

40 ЗУЕС за отмяна на протоколите от взетите решения на ОС на ЕС, то в настоящото производство не може да се преценява дали са изпълнени изискванията на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за оповестяване на протоколите и на чл. 51 ЗУЕС за приложението на императивни правни норми с тези протоколни решения. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, в приложимата й последна редакция, разходите за управление и за поддържане на общите части в етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Твърди, че доколкото нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС регламентира начина на разпределяне между съсобствениците на посочените пера, тя има императивен характер. Поддържа, че за разликата от посочените разходи, регламентираните в чл. 48, ал. 1 ЗУЕС разходи за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство, в чл.

49, ал. 1 ЗУЕС разходи за конкретен неотложен ремонт и в чл. 50, ал. 1 ЗУЕС вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, касаят полезни за съсобствеността разноски, които водят до увеличаване на стойността й. В тази връзка твърди, че същите имат различен правен режим от процесните разходи за поддръжка, поради което се разпределят по различен начин – според правата в етажната собственост. Твърди, че от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че претендираните като неплатени месечни вноски са за покриване на разноските по управление и поддръжка на входа /в т. ч. за почистване на общите части, за заплащане на електроенергията на общите части и на асансьора, за поддръжка на асаньора, за охрана, за почистване на сняг, озеленяване и вода/, както и за управление на фонд „Ремонт и обновяване“. Поддържа, че всички изброени разходи без тези за фонд „Ремонт и обновяване“ са такива по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и размерът им се определя на база брой обитател, а не на база притежавани идеални части. Твърди, че в отклонение на императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС ищецът е възприел различен начин на разпределение на разходите за поддръжка, като е въвел принципа за разпределение на разходите за поддръжка, пропорционално според идеалните части от общите части на собствениците на индивидуални обекти в сградата, съгласно нотариалните им актове, което е извън обхвата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. На следващо място, поддържа, че ищецът не е представил доказателства за изпълнение на задълженията си по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а именно – за оповестяване на протоколите от ОС, поради което не са налице подлежащи на изпълнение решения на ОС на ЕС. Поддържа също така, че по т. 6 от протокола от 31.10.2017 г. е взето решение за пристъпване към събиране на вземания по съдебен ред на 2 неиздължени месечни вноски над 400 лв., а от представените по делото доказателства не може да се установи дали въззивникът има задължения към ЕС, надхвърлящи тази сума.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, в т. ч. и в частта му за разноските, като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - Етажните собственици на индивидуални обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, представляни от „Х.Д.“ ООД, е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че в настоящото съдебно производство е недопустимо за първи път да се излагат доводи за процедурни нарушения при провеждането на общото събрание на ЕС, след като е изтекъл преклузивния срок за обжалване на решението по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, и такова не е било предприето. Твърди, че от представеното по делото решение на ОС на ЕС от 04.10.2018 г. се установява размера на претендираните месечни вноски, като всяка месечна вноска включва вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ и вноска за поддръжка и управление, като подробно описание на месечна вноска е дадено в Приложение N 2 към протокола от 04.10.2018 г., а решението за образуване на фонд „Ремонт и обновяване“ и начина на определяне на вноските е посочен в т. 3 от протокола от 31.10.2017 г. Твърди, че ответникът като собственик на ап. 13 е бил задължен да плаща сумата от 185,24 лв. месечно, която включва 155,88 лв. – месечна такса за охрана, хигиенизиране, снегопочистване, озеленяване, административна такса, асансьор, ел. енергия и вода, и 29,36 лв. – месечна такса за ФРО, посочена в колона 12 от Приложение N 2 към протокола от ОС на ЕС от 04.10.2018 г. Поддържа, че разпоредбата на чл 51, ал. 1 ЗУЕС е диспозитивна и по решение на ОС на ЕС може да се предвиди и друг начин на разпределение, като в случая предвид това, че процесните решения на ОС на ЕС не са обжалвани, то те обвързват всички собственици в ЕС и подлежат на изпълнение от всички.

Оспорва като неоснователни и твърденията на ответника, че липсва срок за изпълнение на взетите решения, както и че от представените протоколи не ставало ясно дали задължението на ответника е повече от 400 лв. съобразно предвиденото в т. 6 от Протокола на ОС на ЕС от 31.10.2017 г. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС във вр. с чл. 41 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищците - Етажните собственици на индивидуални обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, представлявани от управителя „Х.Д.“ ООД, ЕИК: ****, твърдят, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. М. СТ. е било образувано ч. гр. д . N 27847/20 г. по описа на СРС, 157 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за заплащане на сумата от 2593,36 лв., представляваща 3 неплатени вноски за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2020 г. до изплащане на вземането, на сумата от 160,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2019 г. до 24.06.2020 г., както и на разноски по делото в размер на 355,07 лв. Твърдят, че длъжникът С. М. СТ. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което са били дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на вземанията. Поддържат, че ответникът С. М. СТ. е титуляр на правото на собственост върху апартамент N 13, находящ се в сграда в режим на ЕС с адрес: гр. София, район Витоша, ул. **** N

****, ****, по силата на договор за покупко – продажба от

20.12.2011 г. Твърдят, че ОС на ЕС е взело решение на 04.10.2018 г. за актуализиране на приходната част на бюджета чрез повишаване на месечните вноски, които всеки етажен собственик следва да заплаща съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата, считано от 01.01.2019 г. Поддържат, че съобразно взетото решение от 04.10.2018 г., което е влязло в сила, ответникът С. М. СТ. дължи заплащането на сумата от 185,24 лв. месечно, формирана от сумата от 155,88 лв. – месечна такса за охрана, хигиенизиране, снегопочистване, озеленяване, административна такса, асансьор, ел. енергия и вода, и от сумата от 29,36 лв., представляваща месечна такса за фонд „Ремонт и обновяване“. Твърдят, че за периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г. ответникът не е заплатил 14 бр. месечни вноски в общ размер от 2 593,36 лв. Иска се от съда постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 2 593,36 лв., представляваща 14 бр. просрочени месечни вноски за периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.06.2020 г. до окончателноти плащане, както и сумата от 160,07 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 24.06.2020 г. Претендират разноски.

Ответникът – С. М. СТ. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че протоколът от ОС на ЕС от 31.10.2017 г. не съдържа реквизитите по см. на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй като в него не е посочено мястото на провеждане и явилите се лица, поради което същият не съставлява основание /източник/ на вземанията, предмет на делото. Твърди, че не е настъпила изискуемост на задълженията на ответника, тъй като в решенията на ОС не е посочен срок за изпълнение и не е извършено оповестяване на протоколите по реда на чл.

16, ал. 7 ЗУЕС. Прави възражение за неизпълнение на взетото от ОС на ЕС решение за отстраняване на причинени на ответника имуществени вреди, настъпили при изпълнение на взето на 31.10.2017 г. решение на ОС на ЕС за отстраняване на падащи каменни части от фасадата на сградата. Оспорва вноската за обекта да е определена в приложение към протокола от ОС и твърди, че не е ясно дали тази вноска включва и фонд „Ремонт и обновяване“. Претендира разноски.

Не се спори между страните, а и от представената справка от АВ, е видно, че ответникът С. М. СТ. е собственик на ап. 13, находящ се в гр. София, ул. **** N 16, ****, ****.

Разпечатката съдържа 27 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5ee7929-1389-45c6-849e-dae8146d8360