Решение № 14 от 10.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Русе, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20234520201656 по описа за 2023 година Производството е по чл.61 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. К. Г. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 23- 3393- 000400 от 30.06.2023 г. на ВПД Началник РУ ОДМВР Русе, РУ 02, с което за административно нарушение по чл.150 А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението.

Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.

Районна прокуратура- Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2023 г., около 20.35 часа, в гр.Русе по ул.“Чипровци“ № 10, жалбоподателят бил установен от полицейски патрул като водач на лек 1 автомобил „Пежо 206“ с рег. № ****, собственост на майка му- Р. Г. Спрямо Г. била предприета проверка, при която св.К. Т.- командир на отделение в РУ 02 ОДМВР Русе, установил чрез надлежна справка в масив с данни, че лицето е лишено от право да управлява МПС по административен ред с НП № 23- 3393- 000061/14.02.2023 г., връчено, необжалвано и влязло в законна сила.По повод на тази констатация, срещу жалб.Г. бил съставен АУАН № 155019/09.06.2023 г., сочещ нарушение по чл.150 А ал.1 от ЗДвП.Актът бил предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.В производството пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателя се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е доказано нарушението.Твърди се, че Г. не е управлявал превозното средство и няма качеството на водач.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН бл.№ 155019 от 09.06.2023 г., справка за нарушител, възражения по акта, Решение № 213/02.08.2023 г. на РАС във връзка с оспорване на ЗППАМ, предварителен договор за покупка на МПС, оправомощителни заповеди, показанията на свидетелите К. Т.актосъставител, Т. И.- полицейски служител и М. Д.- страна по договора за покупко- продажба на МПС, посочен по- горе.Съдът дава вяра изцяло на събраните гласни доказателства, като намира същите за логични, непротиворечиви и последователни.Свидетелите Т. и И. като лица, извършили проверката пресъздават непосредствените си възприятия във връзка с това, кой се е намирал в автомобила и кое лице е било водач.Категоричните им твърдения, че жалб.Г. сам е пътувал, управлявайки съответното МПС се потвърждават и от показанията на св.Д., който отрича да е бил в леката кола към момента на полицейската проверка.

Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с процесуална легитимация.Разгледана по същество, е неоснователна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Актът за нарушение и наказателното постановление притежават всички законово установени реквизити и са постановени при 2 спазване на процесуалните правила.

Посоченото по- горе налага извода, че е налице редовно съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила, неопровергана в настоящото производство. Следва да се отрази изрично, че при съставяне, предявяване и връчване на акта за нарушение, жалб.Г. не е възразил по констатациите така, както на последващ етап твърди, че не е управлявал автомобила, което твърдение се опровергава от показанията на св.Т.И., св.К.Т. и св.М.Д..

По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.

Съгласно разпоредбата на чл.150 а ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Според нормата на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. онзи, който управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Видно от събраните доказателства, жалб.Г. е осъществил вмененото му нарушение, тъй като към момента на проверката е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Наложеното наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано по вид и размер, като глобата е определена в минималния законов такъв.Изложеното налага извод, че обжалваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно, и подлежи на потвърждаване изцяло.

Предвид разпоредбата на чл.63 ал.V от ЗАНН и своевременно направеното искане от страна на ОДМВР Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП вр. чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ, такива следва да се определят в размер на 150 лева- за процесуално представителство.

3

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23- 3393000400/30.06.2023 г. на ВПД Началник РУ ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с което на А. К. Г. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***, за нарушение по чл.150 А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА А. К. Г. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****, да заплати в полза на ОДМВР Русе сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Русе в 14-дневен срок от известяването му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4