Решение № 3743 от 12.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3743 гр. Варна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20233110101516 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от *** иск срещу „***а сумата 5905.79 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2019 г. – 11.10.2022 г. върху главница от 20 306.49 евро, представляваща дължима продажна цена на доставени хранителни продукти по сключен между страните Договор за дистрибуция и изключително представителство от 01.01.2017 г., за които са издадени фактура № 3000000038/15.08.2019 г. и проформи-фактури по справка приложение към фактура

№

3000000041/14.10.2019 г., която сума е предмет на Заповед № ***/14.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № ***/2022 г. по описа на ВРС.

Ищецът твърди, че има вземане от 20 306.49 евро /39 716.05 лв./ продажна цена (главница) на доставени хранителни продукти по сключен между страните договор за дистрибуция и изключително представителство от 01.01.2017 г., за които са издадени издадени фактура № 3000000038/15.08.2019 г. и проформи-фактури по справка приложение към фактура № 3000000041/14.10.2019 г.. Стоките по фактурата и проформа -фактурата били 1 предадени на ищеца, но цената не била платена. Сочените фактура и проформа фактура били връчени на ответника с пратка за доставка с обратна разписка на 29.11.2019 г., като счита, че от следващия ден - 30.11.2019 г. ответникът е изпаднал в забава. При изложеното иска уважаване на претенцията.

На ответника редовно са връчени исковата молба и приложенията към нея, на основание чл. 50, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба. В хода на заповедното производство е подадено бланково възражение по чл. 414 ГПК.

В открито съдебно заседание становище е изразено от процесуалния представител на ищеца. Излага, че с определение на ВКС решението, постановено в производството, чийто предмет е бил главният иск за главниците по фактурите, не е било допуснато до касационно обжалване.

Доколкото са присъдени главниците по издадените фактури, моли да бъде уважен предявеният иск за лихвите за забава така, както е заявен. Моли за присъждане на разноските, сторени както в заповедното, така и в настоящото производство.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, относно дължимостта на обезщетение при неизпълнение на парично задължение в размера на законната лихва от деня на забавата. Поискано е да бъде установено в отношенията между страните това, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5905.79 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2019 г. – 11.10.2022 г., начислено върху главница от 20 306.49 евро, представляваща дължима продажна цена на доставени хранителни продукти по сключен между страните Договор за дистрибуция и изключително представителство от 01.01.2017 г., за които са издадени фактура № 3000000038/15.08.2019 г. и проформи-фактури по справка приложение към фактура

№

3000000041/14.10.2019 г., която сума е предмет на Заповед № ***/14.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № ***/2022 г. по описа на ВРС.

Така предявеният иск е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.

415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

В тежест на ищеца е било вменено да установи наличието на главен дълг; изпадането на ответника в забава и размера на претендираната лихва за забава.

2

Като безспорно между страните е било прието това, че ГД № ***/2023 г. по описа на ВОС е приключило окончателно с постановяване на определение № 313/03.02.2026 г. по КТД***025г. по описа на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решение №108/23.04.2025 г. по ВТД ****/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решението по ТД ***/2023 г., с което *** е осъдено да заплати на „****сумата от 39 050.05 лв. цена на доставени хранителни продукти по договор за дистрибуция и изключително представителство от 01.01.2017 г., за която сума са издадени фактура № 3000000038/15.08.2019 г. и проформи-фактури по справка приложение към фактура № 3000000041/14.10.2019 г.

Вземането за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има акцесорен характер и възниква, съществува и се погасява в зависимост от главното парично задължение. Предвид изложеното по – горе, със сила на пресъдено нещо между страните е установено наличието на главно вземане в размер на 39 050.05 лв. (19 965.97 евро). Частичната основателност на главния иск обуславя частична основателност и на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД.

По отношение на наличието на забава и размера на претендираното вземане.

В чл. 327, ал. 1 ТЗ е предвидено, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. По отношение на сроковете за плащане в ал. 3 е извършено препращане към нормите на Глава XXI. В чл. 303а, ал. 3 ТЗ е регламентирано, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.

От приложените доказателства се установява това, че на 29.11.2019 г. процесните фактури са били получени от ответника. Настоящият състав намира, че предвид изложените по – горе положения, както и с оглед на обстоятелството, че в приложения договор, сключен между страните, не е посочен конкретен срок на плащане по издадените фактури във връзка с извършените доставки, приложим е срокът, предвиден в чл. 303а, ал. 3 ТЗ.

Между страните не е налице спор, а и в развилото се производство по повод на главното вземане се установява това, че стоките са били доставени на ответника преди издаването на процесните фактури. С оглед на това съдът намира, че с изтичането на 14 - дневния срок на 13.12.2019 г. ответникът е изпаднал в забава от 14.12.2019 г. Тоест искът за периода от 30.11.2019 г. до 13.12.2019 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на размера на дължимата лихва за забава следва да бъде съобразено обстоятелството, че в първоначалната си редакция чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с 3 решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, действал от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., е предвиждал, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Въведената забрана за начисляване на лихви и неустойки за забава е с широк обхват, като законодателят не разграничава основанията, от които произтичат задълженията на частноправните субекти. Тоест за периода на действие на горепосочената норма между частноправните субекти не са били начислявани лихви за забава по силата на закона (в този смисъл е решение № 128/18.05.2026 г., постановено по ТД № 1842/2025 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение). Респективно искът следва да бъде отхвърлен и за този период.

Съобразявайки горното и използвайки публичнодостъпен калкулатор за лихви (www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html), на основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че искът е основателен за сумата от 5 573.83 евро, като за разликата до пълния претендиран размер от 5905.79 евро искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни.

Такива обаче са претендирани единствено от ищеца. Съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК, е поискал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 евро, както и разноски в заповедното производство в размер 1479,42 евро.

В заповедното производство на заявителя са определени разноски в размер на 753.93 лева. С оглед изхода на настоящото производство на ищеца следва да бъдат присъдени пропорционална част от сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 711.57 лв. (363.82 евро).

В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 231.01 лв. (118.11 евро), както и е приложил договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 евро. На страната следва да бъдат присъдени разноски пропорционално на уважения иск – 1338.40 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните *** и „****, че ответникът ***, дължи на ищеца „***, сума в размер на 5 573.83 е в р о представляваща обезщетение за забава за периода 14.12.2019 г. – 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. – 11.10.2022 г. върху главница от 19 965,97 евро, представляваща дължима продажна цена на доставени хранителни продукти по сключен между страните Договор за дистрибуция и изключително представителство от 01.01.2017 г., за които са издадени фактура № 3000000038/15.08.2019 г. и проформи - фактури по справка приложение към фактура № 3000000041/14.10.2019 г., която сума е предмет на Заповед № ***/14.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № ***/2022 г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за периодите от 30.11.2019 г. до 13.12.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., както и за горницата над 5 573.83 евро до пълния претендиран размер от 5 905.79 евро (върху главница от 20 306.49 евро).

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ***, да заплати на „*** сума в размер на 363.82 евро, представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,*** да заплати на „***, сума в размер на 1338.40 евро, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5