Решение № 46 от 12.01.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Плевен, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430103545 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл.349 ал.1 от ГПК вр. чл.45 вр. чл.51 ал.1 от ЗЗД и чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. Е. М., ЕГН – **********, **** против *** -„*** пк-93, в която се твърди следното : на основание чл.410 ал.1 т.1 от ГПК *** е образувало ч. гр. д. № 3272/2017 г. в PC – Плевен срещу ищеца, което последният оспорил и било образувано гр. д. № 4891/2017 г., по което е издадено решение № 154/01.02. 2018 г. на PC. Обжалвал решението на съда пред ОС-Плевен и е образувано в. гр. д. №9286/2018 г. Постановено е решение от 20.06.2018 г. по в. гр. д. № 286/2018 г. от ПлОС, с което се потвърждава решението на Районен съд.

Решението по гр. д. № 4891/17 г. на ПЛ. PC е влязло в сила на 20.06.2018год. След влизане решението на ПлРС в сила на 20.06. 2018 г. *** е поискала от PC-Плевен издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3272/2017 г. на PC-Плевен и такъв е издаден за сумите както следва;

- 288.61 лв. - главница за периода 01.11. 2014 г. - 31.03. 2017 г. и -38.92 лв.- лихва ,за периода 05.01.2015 г. до 03.05.2017 г. в размер на 38.92 лв.

Образувано е изпълнително дело № 20189060400843 при ***. Инкасирана е от 1 банковата сметка на ищеца сумата 722.00 лева.

След изтичане на тригодишния давностен срок /започнал от 21 06.2018 г. - и – приключил на 22.06.2021 г./ по чл.111 б. „в" от ЗЗД, *** е поискала от PC - Плевен по гр. дело № 4891/2017 г. издаване на допълнителен изпълнителен лист за суми както следва;

-разноски по гр. дело № 4891/2017 г. в размер на 175.00 лв., -разноски по ч. гр. д. № 3272/17 г. в размер на 24. 5 лв..

-разноски по в. гр. дело № 286/ 2018 г. за сумата от 200 лв. правно основание чл. 124, ал. 1 от г п к във вр. с чл. 111, б.„в" от ЗЗД 2018 г.

Образувано е второ изпълнително дело - №438/2022 г. при ***. Инкасирана е от банковата ми сметка сумата от 532.94 лв. заедно със всички такси по тарифата за ЗЧСИ.

Действията на ***- снабдяването с нов изпълнителен лист и инкасиране от сметката на ищеца на допълнителни суми са незаконосъобразни и му нанасят както материални, така и много сериозни морални и психически болки и страдания, които допълнително увредили здравето на ищеца.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер 530 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на инкасирането на сумата, до окончателното изплащане на обезщетението. Прави искане също така ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за морални вреди, болки и страдания, влошено здравословно състояние - в размер на 10 000 лв.

В срок е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват, като се твърди следното :

Възражението за недължимост на платената сума в размер от 532, 00 лв., предмет на ИД № 438/2022 г. по описа на ***, поради настъпила погасителна давност е неоснователно.

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Действащият ГПК придава сходни правни последици на влязлото в сила съдебно решение и на влязлата в сила заповед за изпълнение, ако влизането й в сила е поради неподадено в срок или оттеглено възражение от длъжника. Ето защо чл.117, ал.2 ЗЗД се прилага, както когато вземането е установено със съдебно решение, така и когато е установено със заповед за изпълнение, влязла в сила като невъзразена от длъжника.

Сходството е в стабилитета на изпълнителните основания, с които кредиторът се е снабдил.

Съгласно настоящата уредба на заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (по аргумент от разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 3 от ГПК).

Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на 2 последиците на влязло в сила съдебно решение — същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в разпоредбата на чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно съгласно константната съдебна практика на ВКС по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Този извод се подкрепя и от мотивите на ТР №4 от 18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год., ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че "... процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен... ".

В този смисъл е необходимо да се отбележи, че извън хипотезите на чл.424 от ГПК и чл. 439 от ГПК е недопустим друг иск за оспорване на вземане, което е установено е влязла в сила заповед за изпълнение не само поради невъзможността за пререшаемост на спора с оглед правилото на чл. 299 ГПК, но и поради преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо. В този смисъл следва да бъде посочено, че за разлика от общият исков процес, при който преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва в края на съдебното дирене в последната инстанция по същество (което по правило е въззивното производство), то при влязлата в сила заповед за изпълнение преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва с изтичане на срока за подаването на възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В същата насока е и Решение №6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I т.о., ТК, в което изрично е посочено, че „задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В същата насока са Решение №781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III г.о., ГК, Решение №207 по гр.д.

№7030/2014 год. IV г. о., ГК.

С оглед на горното, в съответствие със закона и съдебната практика, в случая е 3 приложима общата 5- годишна давност, а не сочената от ищеца кратка 3-годишна такава.

Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД, не е от значение дали вземането е с периодичен или еднократен характер, тъй като „Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години“.

Нещо повече, съгласно съдебната практика вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер и не съставлява част от спорното право. Поради самостоятелния характер на вземането за разноски законодателят е уредил специален процесуален ред за защита срещу решението в частта за разноските - чл. 248 ГПК, който не се припокрива с реда за защита срещу решението по съществото на спора /опр. по ч. тд. № 943/12 г. на ВКС, второ г. о., ТР № 6/14 г. ОСГТК, т. 1/. Вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не е допълнително вземане, което произтича от главното по смисъла на чл. 119 ЗЗД. Поради това и същото се погасява с петгодишен давностен срок.

Що се касае до въпроса защо дружеството се е снабдило с отделен изпълнителен лист в частта за разноските, отговорът на този въпрос следва да бъде потърсен в спецификата на заповедното производство. Същото се разглежда от заповедния съд, като при наличие на спор, същия се пренася пред исковия съд, който често се разглежда и от различен съдебен състав. При влизане в законна сила на съдебното решение, издаването на изпълнителен лист за вземането за главница и лихва се извършва отново от заповедния съд, докато изпълнителният лист за разноски се връчва в по-късен момент, след нарочна молба до исковия съд. Следва да имате предвид, че заповедният съд няма правомощията да издаде изпълнителен лист за присъдените главница и лихва, заедно със сторените разноски, тъй като липсва компетентността да го извърши. Това обуславя и наличието на времеви период между издаването на двата изпълнителни листа, който понякога може да е значителен.

Нещо повече, тъй като ищецът в настоящото производство е бил страна по цитираните в жалбата дела, а с оглед влизането им в законна сила - е бил редовно уведомен за тяхното съдържание, като същият следваше да предприеме действия в посока изпълнение волята на решаващия съд. Принудителното изпълнение, осъществявано от органи, натоварени от държавата с осъществяването на публична функция, е резултат не от злоупотреба с процесуални права от страна на топлофикационното дружество, а от неизпълнение на изискуеми и ликвидни задължения към същото, установени с влязло в сила съдебно решение. Следва да се отбележи и фактът, че от датата на влизане в сила на съдебното решение до момента на издаване на изпълнителния лист е изминал период от три години, в който ответникът, понастоящем ищец, не е предприел действия по погасяване на вземането.

В горния смисъл, дружеството е предоставило твърде дълъг период за доброволно изпълнение, преди да пристъпи към принудително такова, в който обаче, М. Е. М. не е проявил активност.

От правна страна, следва да се отбележи, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано ИД № 438/2022 г. по описа на ***, е издаден на 03.09.2021 г. на базата на влязло в законна сила на 20.06.2018 г. решение по ВГД № 286/2018 г. по описа на Окръжен 4 съд - Плевен. При съобразяване на горното, погасителната давност за това вземане за сторени разноски би настъпила след 20.06.2023 г. Не се споделят и твърденията за наличие на предпоставките, предвидени в разпоредбата на 433, ал.1, т. 8. по причина, че ИД № 438/2022 г. по описа на *** е образувано на 04.05.2022 г., а двугодишният срок, предвиден в правната норма, би изтекъл едва след 04.05.2024 г. Това от своя страна обуславя невъзможността за прилагане на предвидената в процесуалния закон санкция за прекратяване на изпълнителния процес ех lege.

Не са налице незаконосъобразни действия във връзка с осъщественото спрямо ищеца принудителното събиране на вземания в посочените от него размери.

По отношение на твърденията за претърпени неимуществени вреди в размер от 10 000 лв. се излага следното: Непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, предполага наличието на три основни елемента, които следва да бъдат доказани от ищеца, а именно:

1) противоправно действие на определено лице,

2) настъпили вследствие на това действие вреди по отношение на него и 3) причинно-следствена връзка между горните две, като не е необходимо да се доказва четвъртият елемент на фактическия състав, а именно вината, тъй като същият съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Липсата на която и да било от изброените предпоставки, води до неоснователност на исковата претенция.