Решение № 205 от 10.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Стара Загора, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500331 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК, чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, чл.221, ал.2 и чл.225 от КТ във вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 7984/11.03.2025г. от ответника /работодател/ Т.у. - С.З. против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 178/25.02.2025г. по приключеното гр.д.№ 3426/2024г. по описа на РС- гр.Ст.Загора, с което са били уважени всички трудово- правни претенции против него на ищеца /служител/ - пълнолетният български гражданин доц. д-р Л. В. Л. от гр.С.З. по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, чл.221, ал.2 и чл.225 от КТ във вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗД.

Твърди, че изцяло атакуваното от него първоинстанционно Решение било неправилно, необосновано и незаконосъобразно, че било постановено в постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и било изцяло незаконно. Излага подробни свои фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да отмени напълно това първоинстанционно Решение и вместо това да постановите друго свое по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените против него от ищеца трудовоправни искове, ведно със законните последици от това.

Претендира въззиваемият- ищец да му заплати направените във въззивното производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Представил е за приемане на 1 бр. ново писмено доказателство по въззивното дело, представляващо заверен препис от Протокол № 1/20.01.2025г. от 1 заседанието на Общото събрание на ВМФ при ТУ- С.З.. Няма други доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№

13101/25.04.2025г. от ищеца/служител/-пълнолетния български гражданин доц. д-р Л. В. Л. от гр.С.З., който заявява, че В ъззивната жалба била подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което била процесуално допустима, но разгледана по същество била напълно неоснователна и недоказана, тъй като не били установени и доказани всички сочени от въззивника/работодател/ пороци и нарушения, като излага подробни фактически и правни аргументи за всяко едно от тях. Счита, че изводите на РС били напълно мотивиран, правилни и законосъобразни, поради което моли настоящия въззивен съд да отхвърли въззивната жалба, като изцяло неоснователна и недоказана, и да потвърди обжалваното първоинстанционно Решение, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция. Няма свои нови доказателствени искания пред ОС- Ст.Загора. Не е възразил относно евентуалното приемане на новопредставеното с въззивната жалба от въззивника /работодател/ и е коментирал единствено и само съдържанието му. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.

Въззивният ОС- Ст.Загора, като се съобрази със събраните на първоинстанционното и на въззивното дело писмени и гласни доказателство, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, като обсъди становищата на всяка една от страните и мотивите на обжалваното първоинстанционно Решение, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Предявени са били пред РС- Ст.Загора обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, чл.221, ал.2 и чл.225 от КТ във вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗД.

Въззивната жалба на въззивника /работодател/ се явява процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването му на Решението на РС, той има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му поради пълното уважаване на исковите претенции против него от РС, същата е подадена чрез надлежния първоинстанционен РССт.Загора до настоящия въззивен ОС- Ст.Загора и е в законоустановената писмена форма. Атакуваното с Въззивната жалба първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора е валидно постановено, в съответната писмена форма, от родово и местно компетентния РС- Ст.Загора, същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то се явява напълно валидно постановено.

Разгледана по съществото процесната въззивна жалба се явява неоснователна, необоснована и недоказана, поради следните съображения :

Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав счита, че в 2 първоинстанционното производство РС- Ст.Загора задълбочено, правилно и пълно е установил в значителна част фактическата и правната обстановка по казуса, въз основа на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно свое Решение, а подадената срещу отделни негови части въззивна жалба от бившия работник е изцяло неоснователна и недоказана.

Видно от събраните по делото пред РС- Ст.Загора писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупно с оглед становищата и доводите на страните, е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, първоинстанционния съд не е оставил без разглеждане по същество и съответно като незаконно, посоченото в т.3 от Заповед № 3149/19.07.2024г. дисциплинарно нарушение и наложеното въз основа на него дисциплинарно наказание, приемайки, че в случая е налице законовата хипотеза на чл.193, ал.2 от КТ. Видно от текста на самата атакувана процесна заповед, въззиваемият /служител/ доц. д-р Л. Л. е отказал да изпълни законно нареждане на работодателя за представяне на отчет за извършената от него до момента дейност, а не е налице надлежно искане за даване на обяснение за извършено нарушение. Следователно твърдяното от въззивника /работодател/ нарушение е за неизпълнение на законово разпореждане, след констатирането на което евентуално нарушение, би следвало да бъде изискано от работодателя писмено обяснение от въззиваемия /служителя/ Л.. И понеже такова очевидно и безспорно не е било изискано по надлежния законов, първоинстанционният РС мотивирано, обосновано и законосъобразно се е позовал на относимата по казуса норма на чл.193, ал.2 от КТ.

Необосновано е посочено във въззивната жалба на работодателя относно написаното в т.1 от уволнителната Заповед на въззивника/ работодател/ за твърдяно дисциплинарно нарушение, че направеното от служителя неофициално изявление до членовете на Академичния съвет /АС/ е извършено след проведения от този орган обсъждане на разпоредения със заповедта въпрос, на което обсъждане служителят е присъствал и би могъл да вземе отношение, и съответно- да изрази мнение. Видно обаче от текста на атакуваната и отменена от РС официална писмена Заповед № 2663/21.06.2024г. на тогавашния Ректора на работодателя /ТрУ- С.З./, тя е била издадена във връзка с решение на Академичния съвет /АС/ от 19.06.2024г.

Съгласно обаче дневния ред на заседанието и протокола с взетите на него решения от проведеното на 19.06.2024г. заседание на АС на ТрУ - С.З., няма поставено на гласуване и надлежно прието решение на този орган, свързано със съдържанието на процесната Заповед, относно евентуално прехвърляне на материални активи от отделните звена на ТрУ към Ректората му. Неслучайно в т.7 от протокола на проведеното на 19.06.2024г. заседание на АС на работодателя ТрУ - С.З. изрично и надлежно е отразено решение за прехвърляне на само на щатни бройки /хора/ от звената на ТрУ към ректората на ТрУ, но липсва каквото и да е решение за прехвърляне на каквито и да са движими вещи /материални активи/, въз основа на което са тази част от 3 мотивите на процесната Заповед № 2663/21.06.2024г. Поради което безспорно е било установено и доказано пред РС, че такъв един въпрос не се е разисквал на АС и съответно няма взето именно такова решение от него, което се потвърждава и от показания на цитираните във в.жалба 2 бр. свидетели Кожухарова и Т.. Предвид което наведените във в.жалба оплаквания, че начинът, по който е било направено изявлението от служителя /въззиваем/ по делото и съдържащият се в него коментар, били пряко и непосредствено насочени към авторитета на тогавашния Ректора на работодателя /ТрУ- С.З./ и целели неговото евентуално злепоставяне, не са били подкрепени с абсолютно никакви обективни факти и обстоятелства. Неслучайно още в мотивите на процесната Искова молба служителят /въззиваем/ изрично е посочил, че с доклада си той не оспорва процесната Заповед № 2663/21.06.2024г. на работодателя си /Ректора на ТрУ- С.З./, а единствено и само сочи, че е констатирал наличието на неясноти и неточности, за което коректно е уведомил съответните органи на управление на работодателя си ТрУ - а именно Ректора и членовете на Академичния съвет /АС/. Макар, че видно от материалите по делото на РС е безспорно установено и доказано, че посоченото евентуално нарушение в атакуваната пред РС Заповед на Ректора не е било разглеждано по никакъв начин от АС на ТрУ- С.З.. Предвид което РС подробно, ясно, точно и недвусмислено се е мотивирал, както относно адресатите на доклада на служителя доц. д-р Л. /това са самият Ректор на ТрУ и членовете на АС/, които по същество представляват част от органите на управление на самия работодател /ТрУ/ предвид изричната разпоредба на чл.24, ал.1 от приложимия по случай Закон за висшето образование /ЗВО/, както и спрямо съдържанието на доклада на самия служител /въззиваемия/ ректор на ВМФ при ТрУ доц. д-р Л. Л..

Необосновано и недоказано е оплакването във въззивната жоалба на работодателя, че изводът на РС по отношение на визираното в т.2 от уволнителната Заповед твърдяно нарушение било в противоречие със събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства и че РС неправилно бил приел, че написаното от ищеца изявление върху отчетната форма за положен труд не е твърдение или оспорване, че някое от лицата, вписани във формата е положил или не е положил труд, както и че това се опровергавало от горепосочения документ.

При извършената от ОС- Ст.Загора въззивна проверка се констатира, че видно от писмения доклад на служителя /доц. д-р Л./ и с оглед нормативните му правомощия, уредени в подзаконовите актове на работодателя му /Правилника на ТрУ и Правилника за устройството и дейността на университетска ветеринарна болница с клиники при ТрУ/, включително и относно назначаването на работа в Симулационен център VETSIM към УВБК при ТрУ, същият своевременно е констатирал разминаване в официалните писмени отчетни форми за 2 бр. поредни календарни месеца/съответно м.май и м.юни 2024г./ в броя на вписаните в тях лица, работещи в Симулационен център VETSIM към УВБК при ТрУ. Предвид което своевременно, коректно и 4 в съответствие с вменените му нормативни служебни задължения е информирал по-горестоящия си орган /Ректора на ТрУ/. В резултат на това негово официално писмено реагиране, поставените от него служебни въпроси и евентуални проблеми не са били своевременно, надлежно и официално решени от съответния орган /Ректора на ТрУ/, а вместо това на автора им /служителя - въззиваем/ доц. д-р Л.Л. е било изискано официално писмено обяснение и е била потърсена дисциплинарна отговорност за това, че е спазил разпоредбите на горепосочените официални вътрешни Правилници на работодателя си /ТрУ- С.З./.

Въззивният съд не констатира направеното във в.жалба работодателя /въззивник/ оплакване, че РС бил игнорирал показанията на 2 бр. свидетели /св.Т. и св.Л.-Ж./, в частите им, в която те установявали, че посочената в заповедта публикация била направена на официалната страница на ВМФ при ТрУ във Фейсбук. Не се спори между страните по делото, че в официалния сайт на ТрУ има отделна страница на ВМФ, в която е била предоставена официална информация по раздели относно факултета, студентите, обществото, допълнителна информация и последни новини, и именно точно тази страница следва да бъде приета за официална такава на ВМФ. Наред с това в докладните записки на 2 бр. разпитани пред РС свидетелите по делото /св.Т. и св.Ж./ по никакъв начин не е било установено и доказано по надлежния процесуален ред кой е администраторът на страницата на ВМФ във Фейсбук, какво е представлявало харесването от страна на служителя /доц. д-р Л./ и неговата евентуална съпричастност към публикацията в тази служебна страница във Фейсбук. Видно от неоспорените показания на св.Т., администратор на страницата на ВМФ във Фейсбук е друго, трето за съдебния спор физическо лице /П.Г./, а не въззиваемият /ищец/ доц. д-р Л.Л. и не е било установено и доказано по никакъв начин пред РС дали деканското ръководство е имало някакъв контрол върху въпросната публикация и нейното съдържание и обем. Не се оспорва от никоя от страните по делото фактът, че тези 2 бр. свидетели не са били уведомили по никакъв начин Декана на ВМФ /служителя - въззиваем/ за публикуваната статията във Фейсбук, а директно са сезирали работодателя си /Ректора на ТрУ/ няколко дни след като са видели същата тази статията. Предвид което, въззивният съд счита, че напълно обосновано, законосъобразно и правилно РС е приел, че служителят /ищец/ доц. д-р Л.Л. не е имал установено и доказано пряко отношение към посочената публикация във Фейсбук, поради което съответно и не е доказано да е извършил твърдяното в уволнителната Заповед дисциплинарно нарушение.