Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 3436 от 25.07.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 2001/2025
Вид
Разпореждане № 3436
Подписан
25.07.2025
В сила
25.07.2025
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 13 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XV-ти състав в проведеното на 24.07.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2001 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Калин К. Василев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите си С. Н., Н. Л. и Я. Ч., подадено от пълномощника юрисконсулт Н. М. Л., против длъжникът С. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. ******, общ.

*******, с. ********, ул. ********** №* с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 745,56 /седемстотин четиридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лв. – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №*********** от 16.07.2024 г., сключен между страните; 383,84 /триста осемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ лв. – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2024 г. – 20.06.2025 г.; 374,97 /триста седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ лв. – непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 533,30 /петстотин тридесет и три лева и тридесет стотинки/ лв. – непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Флекси“; 30,00 /двадесет/ лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.02.2024 г.; 500,00 /петстотин/ лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 25.04.2024 г.; 262,52 /двеста шестдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ лева представляващи мораторна лихва за периода от 21.09.2024 г. до 24.07.2025 г.; ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (24.07.2025 г.) до изплащане на вземането, както и 48,11 лв. държавна такса, 80,00 лева за подготовка на документи и 180,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, .

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор и др.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира 1 следното: досежно сумите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“ съответно в размер от 374.97 лв. и 533.30 лв. - видно от процесния договор е, че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ( „Фаст“ и „Флекси“) в общ размер на 908.27 лв. за двете. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят – длъжник в настоящото, за предоставените му допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.

Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на допълнителните услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.

Макар да се твърди, че услугата „Фаст“ е била реално използвана, чрез приоритетното разглеждане на документите на длъжника съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси.

Така, съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси.

Изложеното обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации досежно закупените допълнителни услуги. Срещу гарантиране на възможност за ползване на изброените допълнителни услуги ответникът дължи заплащане на горепосочената сума.

Нееквивалентността на насрещните престации по договорката относно закупуване на пакет от допълнителни услуги поради изложеното накърнява изискването и за справедливост и респективно - накърнява добрите нрави.

Предвид всичко изложеното горепосочените суми са недължими, като противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.

Досежно сумата в размер на 500,00 лв. и сумата в размер на 30,00 лева, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на 2 чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП. В изложения смисъл дължимите разноски съобразно уважената част от депозираното заявление са както следва: 23,66 лв. държавна такса и 49,18 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която С. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. ******, общ. *******, с. ********, ул. ********** №* ДА ЗАПЛАТИ н а „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите: 745,56 /седемстотин четиридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лв. – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №*********** от 16.07.2024 г., сключен между страните;

383,84 /триста осемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ лв. – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2024 г. – 20.06.2025 г.; 262,52 /двеста шестдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ лева представляващи мораторна лихва за периода от 21.09.2024 г. до 24.07.2025 г.; ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (24.07.2025 г.) до изплащане на вземането, както и 23,66 лв. държавна такса и 49,18 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.

53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 374,97 /триста седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ лв. – непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 533,30 /петстотин тридесет и три лева и тридесет стотинки/ лв. – непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Флекси“; 30,00 /двадесет/ лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.02.2024 г.; 500,00 /петстотин/ лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 25.04.2024 г.;

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение.

Районен съдия: ...............................................

( Калин К. Василев )

3