Определение № 39259 от 23.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39259 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110156263 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. В. И., А.

В. И. и В. Н. И. срещу „А.Ф.“ АД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при твърденията, че са наследници по закон на Д. КР. И., починала към момента на предявяване на иска, съответно двете ищци като нейни дъщери, а ищецът В.

И. като преживял съпруг. Сочат, че ответното дружество „А.Ф.“ АД претендира вземания въз основа на Договор за кредит „Бяла карта“ № ../.... г., за който се твърди, че е сключен между дружеството и тяхната наследодателка. Оспорват последната да е сключвала или подписвала процесния договор, поради което считат, че същият е нищожен поради липса 1 на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърдят, че въпреки отправено искане ответното дружество е отказало да им предостави копие от договора, поради което не разполагат с неговото съдържание. При условията на евентуалност, ако се установи, че договорът е подписан от наследодателката им, ищците считат, че същият е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и наличието на неравноправни договорни клаузи. Твърдят, че посоченият в договора годишен процент на разходите не отразява действителното оскъпяване на кредита, тъй като при определянето му не са включени всички разходи, които потребителят е следвало да понесе. Сочат, че в договора не са посочени допусканията и компонентите, въз основа на които е изчислен ГПР, което според тях не позволява на потребителя да установи действителната цена на кредита и да сравни условията му с предложенията на други кредитори. В тази връзка твърдят, че предвидената в чл. 20 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява прикрито възнаграждение за кредитора, което е следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР.

Сочат, че договорът предвижда кратък срок за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, като изискванията към поръчителя са завишени до степен, която според тях прави изпълнението на това задължение практически невъзможно. Считат, че кредиторът предварително е бил наясно с невъзможността потребителят да изпълни поставените условия, поради което неустойката е уговорена с цел получаване на допълнителен приход. Твърдят, че при включване на неустойката в общите разходи по кредита действителният ГПР би надхвърлил посочения в договора размер, както и законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Считат, че посочването на неверен размер на ГПР е равнозначно на липса на изискуемата информация и обуславя недействителност на договора по чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излагат съображения, че уговорената неустойка противоречи и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като въвежда допълнителна санкция за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Считат, че чрез нея върху потребителя се прехвърля рискът от неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността му, както и че клаузата противоречи на добрите нрави и създава предпоставки за значително увеличаване на задължението. Твърдят още, че договорът не съдържа достатъчно ясна информация относно условията за прилагане на възнаградителния лихвен 2 процент. Според ищците не е посочено върху каква база се начислява лихвата — върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху действително усвоените суми, както и за какъв период се отнася лихвеният процент. Сочат, че не е изяснен начинът на начисляване на лихвата при ползването на кредитния лимит през различните периоди на месеца, нито общият размер на възнаградителната лихва за срока на договора. Поради това считат, че не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърдят също, че договорът е изготвен с шрифт, по-малък от изискуемия по чл. 10, ал.

1 ЗПК размер 12, което според тях представлява самостоятелно основание за недействителност по чл. 22 ЗПК. Считат, че същото изискване не е спазено и по отношение на евентуално сключени анекси, свързани договори и общи условия. Сочат, че клаузите на договора, включително тези относно санкциите в полза на кредитора, са предварително изготвени и едностранно наложени от ответното дружество, без възможност потребителят да влияе върху съдържанието им. Поради непредоставянето на копие от процесния договор уточняват, че възраженията им са основани на други договори с идентично според тях съдържание, използвани от ответника през съответния период.

Твърдят, че получената от наследодателката им чиста стойност на кредита е изцяло възстановена на ответното дружество, като са извършени плащания, надвишаващи размера на предоставената главница. Считат, че при недействителност на договора съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, поради което сумите, платени над този размер, са получени от ответника без правно основание.

При тези твърдения молят съда да осъди „А.Ф.“ АД да заплати на всеки от тримата ищци сумата от по 472,47 лв., или общо 1417,41 лв., представляваща надвнесена сума по Договор за кредит „Бяла карта“ № ../.... г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.Ф.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Твърди, че на 10.08.2021 г. между дружеството и наследодателката на ищците Д. КР. И. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № ....., по силата на който е предоставен револвиращ потребителски кредит, усвояван чрез платежна карта в рамките на разрешен кредитен лимит.

Сочи, че първоначално определеният кредитен лимит е бил 1600 лв., като 3 впоследствие е увеличен чрез анекс до 2600 лв. Твърди, че на 05.08.2021 г.

Даниела И. лично е подала заявка за отпускане на кредит чрез телефонен разговор с представител на дружеството, при който е предоставила личните си данни, включително трите си имена, ЕГН и данни от личната карта. След одобряване на заявката договорът е изпратен чрез куриер на адреса й в гр. С.., ж.к.., бл.., вх.., ет.., ап..43, където на 10.08.2021 г. е предоставен за подписване.

Твърди, че договорът е подписан собственоръчно от кредитополучателката, след като пред куриера е представен документът й за самоличност, като екземпляр от договора й е предаден на хартиен носител. Сочи, че към подписания договор е приложено собственоръчно заверено от нея копие на личната карта, чиято валидност е проверена от дружеството преди активирането на платежната карта. Излага съображения, че ищците не твърдят личната карта на наследодателката им да е била изгубена, открадната или използвана от трето лице, поради което счита оспорването на авторството на подписа за неоснователно. Твърди, че по процесния договор кредитополучателката многократно е усвоявала средства от предоставения кредитен лимит, като общият размер на усвоената главница възлиза на 28 290,64 лв., а общият размер на извършените плащания е 29 708,05 лв. Въпреки това заявява, че към момента на подаване на отговора задълженията по договора не са изпълнени изцяло. Оспорва възражението за недействителност на договора поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че в чл. 4, ал.

1, т. 2 от договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43,2 %, съответстващ на дневен лихвен процент от 0,12 %. Сочи, че лихвата се начислява ежедневно върху действително усвоената и непогасена главница, като за целите на изчислението се приема продължителност на месеца от 30 дни. Счита, че по този начин договорът определя ясно както размера на възнаградителната лихва, така и условията за нейното начисляване. Твърди, че доколкото лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, не е необходимо да бъдат посочвани индекс или референтен лихвен процент, както и условия и процедури за неговото изменение. Сочи, че преди сключването на договора кредитополучателката е получила Стандартен европейски формуляр, съдържащ информация за условията по кредита, включително за размера на възнаградителната лихва, и е разполагала с възможност да прецени дали да приеме предложените условия, както и да упражни правото си на отказ от договора. Сочи още, че кредитът е револвиращ и предоставеният лимит може 4 да бъде усвояван многократно, в различни размери и моменти, поради което към датата на сключване на договора не е възможно да бъде изготвен предварителен погасителен план с точно определени вноски и разпределението им по отделни компоненти. Твърди, че в чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 45,9 %, като са описани и допусканията, въз основа на които е изчислен. Счита, че този размер не надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения, че законът не изисква в договора да бъде възпроизведена математическата формула за изчисляване на ГПР или да бъдат изброени всички негови компоненти, доколкото те са определени в закона, а договорът съдържа изискуемата информация за размера на показателя и използваните допускания. По възражението на ищците относно неустойката по чл. 20 от договора ответникът счита, че същата не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР. Твърди, че неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави договореното обезпечение и възникването й зависи от бъдещо несигурно обстоятелство.

Позовава се на чл. 19, ал. 3 ЗПК, съгласно който разходите, дължими при неизпълнение на договорните задължения, не се включват при определянето на ГПР. Сочи, че към момента на сключване на договора кредиторът не може да предвиди дали кредитополучателят ще изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, поради което включването на евентуално дължимата неустойка в ГПР би довело до неточно представяне на действителната цена на кредита при редовното му изпълнение. Счита, че уговорката за неустойка има за цел да ограничи риска от неизпълнение и да стимулира добросъвестното изпълнение на договорните задължения, а не да заобиколи законовото ограничение на ГПР. В тази връзка оспорва и твърдението, че неустойката представлява прикрита възнаградителна лихва или скрита печалба за кредитора. Счита, че не е налице основание за включването й нито в размера на договорната лихва, нито в ГПР, поради което възраженията за недействителност на договора на това основание са неоснователни. Ответникът счита, че договорът съдържа необходимата информация относно финансовите задължения на кредитополучателя и не са налице твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК. Въвежда и възражение за липса на правен интерес от предявените искове, като се позовава на обстоятелството, че договорът е сключен през 2021 г., а 5 недействителността му се оспорва няколко години по-късно. Счита поведението на ищците за недобросъвестно и насочено към избягване на договорните задължения и получаване на суми без основание. При условията на евентуалност заявява, че ако съдът приеме за недействителни отделни договорни клаузи, недействителността следва да бъде ограничена до тях, без да обхваща целия договор, тъй като договорното правоотношение може да продължи да съществува и без съответните уговорки.

При тези твърдения моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да му присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.