Решение № 4878 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4878 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110213991 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №23-4332-031187 от 19.12.2023г., издадено от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което на жалбоподателя Р. Г. В., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т.

1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, която го е обжалвала в срок. В подадената от него жалба същият излага съображения, че датата на нарушението в АУАН и НП е различна, както и че не той е управлявал посоченото МПС.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, процесуалният му представител – адв. П., представя становище делото да се гледа в тяхно отсъствие и излага аргументи по същество. Претендира разноски.

Въззиваемата страна- началник група в СДВР, ОПП редовно призована, не се явява, представлява се от юрисконсулт М., която пледира за 1 потвърждаване на НП.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.06.2023г. около 13:01 часа в град София на бул.Тодор Александров, се намирал лек автомобил, ХОНДА ХР В, с ДКН А****НХ , собственост на Райфайзен лизинг България ЕООД с вписан ползвател Д. Т.. Автомобилът имал посока на движение от бул.Христо Ботев към бул. Дондуков. На кръстовището на бул. Княгиня Мария Луиза и бул.Тодор Александров, което се регулирало със светофарна уредба, автомобилът бил спрял на забранителен червен сигнал на трисекционната светофарна уредба, работеща в нормален режим. Въпреки, че светофарната уредба продължавала да подава същия забранителен сигнал, водачът на автомобил ХОНДА ХР В, с ДКН А****НХ навлязъл в кръстовището. Нарушението било наблюдавано от видеокамери, разположени на кръстовището, и установено и записано на материален носител в сектор Видеонаблюдение към ООДЦ-СДВР.

От ползвателя на автомобила Д. Т. било снето сведение на 28.08.2023г, като същата посочила, че не е управлявала МПС, а предполага, че нейният съпруг – жалбоподателят В. е бил водач на МПС в посочения ден и час. В сведение от В. от 29.08.2023г. същият посочил, че желае да се запознае с материалите по делото преди да даде сведения.

По преписката е налична и декларация от 28.09.2023г. от Х-С. по отношение на МПС VW голф 4 с ДКН СА9040ХС, която съдът изключва от доказателствата по делото като неотносима.

Свидетелят Ц. се запознал с изготвена докладна записка по отношение на приложения към преписката клип, призовал жалбоподателя в ОПП СДВР и му съставил акт за установяване на административно нарушение № АД240952, от 28.09.2023 г., в който посочил, че на 29.06.2023г. жалбоподателят навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната уредба при трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа на посоченото място, дата и час.

2

На база на съставения акт било издадено и процесното Наказателно постановление (НП) №23-4332-031187от 19.12.2023г., издадено от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което на жалбоподателя Р. Г. В., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В НП обаче било посочено, че нарушението е извършено на 28.09.2023г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Ц., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: заповеди за компетентност, АУАН, НП два броя сведение, 2 броя снимков материал към клип от нарушението, справка за регистрация на МПС, справка картон на водача, както и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ц. като добросъвестно депозирани. Същите обаче се отличават с оскъдна фактология и липса на спомен за обстоятелствата на съставяне на АУАН, като то тях единствено се извежда, че свидетелят е съставил и подписал АУАН, който е съставен по докладна записка.

Съдът следва да посочи, че с оглед наличния по делото клип и снимков материал от него безспорно се установява, че посоченият в АУАН и НП автомобил е бил спрял на кръстовището при забранителен червен сигнал за навлизане в него, но именно при действието на този сигнал неправомерно е навлязъл в кръстовището впоследствие. Видно от клипа, регистрационният номер на МПС се установява непротиворечиво.

Въпреки това обаче няма никакви ангажирани или годни доказателства и доказателствени средства, които настоящият съдебен състав да е в състояние да събере, които да са дори индиция за авторството на деянието. Нито от сведенията на ползвателя на МПС – Т., нито от тези на жалбоподателя, се установява кой е управлявал МПС. Макар и съдът да е призовал свидетелката Т., същата се възползва от правото си да не дава показания като съпруга на жалбоподателя на основание чл.119 от НПК и е заличена като свидетел. Съдът обаче следва да посочи, че на приложения клип не се вижда и е невъзможно да се установи кое лице е управлявало МПС към момента на нарушението, като са изчерпани възможностите за установяване на неговата самоличност.

Съдът изгради своите изводи и въз основа на приетите писмени доказателства, които са непротиворечиви.

В този смисъл съдът намира от фактическа страна, че нарушението е извършено, но неговият автор остава неизвестен и не се доказва 3 жалбоподателят да е управлявал посоченото МПС нито на датата, посочена в АУАН, нито на тази, посочена като дата на нарушението в НП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намери следното относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:

Чл. 7, т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава "преминаването забранено".

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП "Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка". Всяко несъобразяване със светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на закона. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна. В този смисъл и Решение № 3995 от 15.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 3578/2022 г.

Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да 4 навлизат в кръстовището.

В санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението. Както бе посочено обаче, авторството на същото не се доказа. Следва да се има предвид, че жалбоподателят е наказан в качеството на извършител, а не като собственик или ползвател на МПС, какъвто съшият се установи, че не е. В този смисъл за АНО съществува задължение да установи по безспорен начин авторството на деянието, тежест, която той не е понесъл успешно. Въпреки и усилията на съда, годни и достатъчни доказателства за водача на МПС не бяха установени.

Ето защо НП подлежи на отмяна.

Съдът намира също, че е допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на датата на нарушението в НП, където е посочено, че то е извършено на 28.09.2023г. (датата на съставяне на АУАН), а в АУАН е посочена съвсем различна дата – 29.06.2023г. Това разминаване в месеца и деня на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, което ограничава съда както при извършването на контрол върху НП, така и жалбоподателят да разбере всички елементи на административнонаказателното обвинение.

Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното 5 производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.

Дори и да се приеме, че е допусната техническа грешка като за дата на извършване на нарушението е посочена 28.09.2023г., ЗАНН не регламентира института на очевидната фактическа грешка при издаване на наказателно постановление и/или ред за поправянето й, нито допуска инцидентното й установяване и преодоляване в съдебното производство по чл. 59 и сл. ЗАНН.

По въпроса, НПК /чл.248а/ не е субсидиарно приложим съгласно чл. 84 ЗАНН; като в случая не намира приложение и разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, тъй като грешката е допусната в НП, а не в АУАН. В съдебното производство, съдът е единствено овластен да провери наказателното постановление, както е издадено, и въз основа на официалния му текст, подписан от наказващия орган, да приеме, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, извършено на посочената в него дата, което в конкретния случай не се установява. Видно от самия АУАН и доказателствата по делото нарушението е извършено на 29.06.2023г. Неправилното посочване на датата на нарушението води до липса на задължителен реквизит от съдържанието на НП – формален недостатък, който не може да се счита саниран чрез АУАН, тъй като актът не е неразделна част от НП. Такава разпоредба, която да ги интегрира няма, а и подобното сливане не е допустимо предвид различните процесуални функции на акта и наказателното постановление в административнонаказателното производство и санкционния негов характер. Този формална нередовност по чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН в случая представлява съществено процесуално нарушение, тъй като неправилното посочване в НП на датата, вместо установената при съставянето на АУАН и от събраните по делото доказателства, съществено нарушава правото на защита на санкционирания, който има право да разбере на коя точно дата се твърди, че е извършил вмененото му нарушение, за да организира защитата си по него. Недопустимо е едва в съдебно заседание да се установява кога действително е извършено нарушението, вкл. въз основа на АУАН, ако това не е посочено конкретно в НП. При липсата на тъждественост във фактическите установявания в АУАН и в НП, съдът намира, че в случая задължителният по чл. 57, т.5 ЗАНН реквизит не е надлежно формулиран, като води до липса на пълно, точно и ясно 6 описание на нарушението и конкретните обстоятелства при които е извършено, което сочи не само на нередовност на наказателното постановление от формална страна, но съществено засяга правото на защита на нарушителя. В този смисъл вж. Решение № 6983 от 23.11.2018 г. по адм.д.