Определение № 3663 от 14.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3663 гр. София, 14.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100502236 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 15645/28.09.2023 г., постановено по гр. д. № 45692/22 г. по описа на СРС, 29 състав, в частта, в която е уважен искът с правно основание чл.

137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 ЗЗД. Иска се от съда да постанови решението, с което да отмени решението в обжалваната част като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство – Л. Г. К. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Подадена е и въззивна жалба от Л. Г. К. срещу решение № 15645/28.09.2023 г., постановено по гр. д. № 45692/22 г. по описа на СРС, 29 състав, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД /с молба от 02.01.2024 г. е уточнено, че въззивникът не поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 137, ал. 3 ЗЕ/. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска.

Въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба в срока по 1 чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, след като извърши проверка на редовността и допустимостта на въззивните жалби, намира следното:

Въззивният съд констатира, че е налице разминаване между диспозитива на първоинстанционното решение и мотивите му в частта му, касаеща посочения период на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В диспозитива на решението е посочен като период на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 01.08.2019 г. до 31.08.2022 г., докато в мотивите на решението /стр. 9/ от 01.08.2019 г. до 24.08.2022 г.

На следващо място, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд не е събрал и пълния размер на дължимата държавна такса за въззивната жалба от Л. Г. К. срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалваемият интерес, върху който следва да се изчисли държавната такса, е 10 761,69 лв. /с оглед допуснатото изменение в размера на иска/, като държавната такса възлиза на сумата от 215,23 лв., а по делото е събрана държавна такса в размер на 25,00 лв.

Ето защо, производството по делото пред въззивния съд следва да се прекрати като преждевременно образувано, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на преценка дали е налице основание за допускане на поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 15645/28.09.2023 г., постановено по гр. д. № 45692/22 г. по описа на СРС, 29 състав, в посочената по – горе част, както и за извършване на преценка на редовността на въззивната жалба от Л. Г. К. срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно дължимата държавна такса, след което делото следва да се администрира отново до въззивния съд.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 2236/24 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав.

2

ВРЪЩА делото на СРС, 29 състав, за извършване на преценка дали е налице основание за допускане на поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 15645/28.09.2023 г., постановено по гр. д. № 45692/22 г. по описа на СРС, 29 състав, относно посочения период на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и преценка на редовността на въззивната жалба от Л. Г. К. срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно дължимата държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3